това предпочиташе да се върти там вместо в двора и градините на празното и самотно имение. Щастлива от свободата да управлява своя собствена карета, тя пришпори коня по живописната пътека, която водеше към конюшнята.
Когато стигна там, Смарт побърза да вземе юздите. Явно обзет от нетърпение да помири господарите, той щастливо рече:
— Негова светлост ви чака повече от час. Беше нетърпелив да ви види…
Изненадана и засрамена от вълнението си, Александра се усмихна на Джордан, който тъкмо излизаше от конюшнята, ала радостта й бързо се изпари, когато зърна лицето на съпруга си.
— Никога повече не излизай от дома, без да кажеш на някого къде отиваш и точно кога ще се върнеш — процеди той и грубо я прегърна през кръста, за да й помогне да слезе от каретата. — И още нещо, няма да напускаш границите на земите ми, без да бъдеш придружавана от някого. Олсън например… — добави и кимна към огромния мъж, който стоеше пред конюшнята, — ще ти бъде придружител.
Гневът и заповедите му й се сториха така несправедливи в сравнение с нежността му през нощта, че Александра се втренчи удивена в съпруга си. Тя изчака Смарт да се отдалечи достатъчно, сетне вбесена попита:
— Свърши ли вече?
— Не — отвърна той. Никога не го бе виждала толкова ядосан. — Има още нещо. Никога повече не се измъквай от спалнята ми през нощта, докато спя. Така правят проститутките.
— Как смееш! — разяри се тя и преди да осъзнае какво прави, вдигна ръка да го удари.
Джордан я стисна за китката и впи очи в красивата си съпруга. За миг Алекс си помисли, че ще я удари. Сетне той я пусна, обърна й гръб и се отправи към къщата.
— О, милейди — опита се да я успокои Смарт, — господарят сигурно има неприятности. През целия си живот не съм го виждал в толкова лошо настроение. — Лицето на Смарт обаче изразяваше объркване. Алекс само погледна възрастния мъж, който добави: — Всъщност досега не подозирах, че въобще е способен на такива чувства. Аз го качих за пръв път на кон и се грижа за него отдавна. Няма по-смел и по- добър…
— Стига! — избухна тя, ужасена, че ще трябва да изслуша още една от онези славни истории за съпруга си, които толкова много преди харесваше. — Престани да ме лъжеш. Пред мен не можеш да го изкараш нежен и мил. И сама мога да видя какъв е. Той е зло и безжалостно чудовище!
— Не, милейди, той не е такъв. Грижа се за него от детството му. Също като за баща му…
— Убедена съм, че и баща му е бил такъв — извика тя. Бе толкова обидена и наранена, че не осъзнаваше какво говори. — Не се съмнявам, че крушата не пада по-далеч от дървото.
— Не, милейди! Не! Грешите. Правите огромна грешка, ако вярвате в това. Защо говорите така?
Потресена от страстта, с която старецът защитаваше Джордан, Алекс се овладя. Успя да се усмихне и вдигна рамене.
— Дядо ми винаги казваше, че ако искаш да разбереш какъв е един мъж, трябва просто да разбереш какъв е баща му.
— Дядо ви не е прав, поне що се отнася до господаря.
В този миг й хрумна, че Смарт може да бъде ценен източник на информация за Хоук. Само трябваше да накара възрастният човек да й каже самата истина. Сетне си каза, че не желае да знае нищо за Джордан Таунсенд, но въпреки това попита:
— След като не ми е позволено да излизам без придружител, ще се съгласиш ли да се поразходиш с мен. Искам да погледам жребчетата.
Смарт кимна. Когато застанаха край оградата, той неочаквано рече:
— Не трябваше да правите онзи залог срещу него, милейди. Простете, че ви го казвам.
— Как разбра за това?
— Вече всички знаят. Джон го е чул от камериера на лорд Хаксън в деня, в който залогът е бил записан в книгата на „Уайтис“.
— Разбирам.
— Това е грешка. Не трябваше да обявявате пред всички, че не изпитвате нищо към негова светлост. Това, че не си позволи да се тревожи или да се срамува от залога, само показва колко много държи на вас. Боже, дори майката на господаря нямаше да си позволи да… — Старецът внезапно млъкна и се изчерви притеснен.
— Никога не сам искала залогът да стане публично достояние — рече Александра, сетне с любопитство попита: — Каква беше тя? Майка му?
Смарт притеснено се заоглежда.
— Красива. Обичаше баловете и организираше много от тях тук…
— Значи е била весела и мила.
— Тя въобще не беше като вас! — избухна възрастният човек и тя го изгледа учудено. Сетне се досети, че всъщност той й прави комплимент. — Тя мислеше само за себе си.
— Колко странно. Какво имаш предвид?
— Трябва да се връщам на работа, милейди — рече Смарт. — Ала винаги когато желаете да чуете колко добър човек е господарят, елате при мен и ще ви разкажа някоя история.
Алекс осъзна, че не бива да настоява. Ала искаше да разбере.
Под претекст, че някаква врата се нуждае от смазване, тя повика Гибънс, лакея, който също бе предан на Джордан. Също като Смарт той се зарадва, когато я видя, и заразказва весели истории за детството на Хоук. Щом стана дума за родителите му обаче, и старият лакей също й напомни колко много работа го чака.
В девет вечерта, когато сервираха вечерята, Алекс излезе от покоите си, облечена в копринена дреха с цвят на праскова. Щеше да види съпруга си за пръв път след свадата пред конюшнята.
Хигинс я видя и бързо отвори вратата на дневната вместо на трапезарията. Объркана, тя го погледна неуверено.
— Негова светлост — уведоми я икономът — винаги пие чаша шери преди вечеря.
Когато Александра влезе, Джордан я погледна, сетне отиде и й наля питие. Тя го погледна крадешком — съпругът й бе прекрасен; беше пъргав, силен и мускулест, а сивите панталони и сакото с цвят бордо подчертаваха снажната му снага. Джордан мълчаливо подаде шерито на съпругата си.
Алекс пое чашата от ръката му. Първите му думи за малко да я накарат да излее шерито на главата му.
— Имам навика да изпивам чаша шери преди вечеря. За в бъдеще ще очаквам да ми правиш компания точно в осем и половина вечерта. Вечерята е в девет.
Гневни искрици блеснаха в очите на младата жена, ала тя заговори спокойно:
— Вече ми каза къде мога да спя, кой трябва да ме придружава и кога да вечерям. Ще бъдеш ли така добър да ми кажеш кога мога да дишам?
Джордан се намръщи и въздъхна. После потри врата си и рече:
— Александра, исках да ти се извиня за държанието си пред конюшнята. Но ти се върна с час по-късно и аз се притесних, не исках да ти натяквам правилата на къщата и сега не съм чудовище… — добави и млъкна, когато Хигинс почука дискретно на вратата и влезе със сребърен поднос, върху който имаше писмо.
Поуспокоена от извинението му, Алекс седна на един от тапицираните в кадифе столове. Джордан взе плика от подноса и се настани срещу съпругата си, разчупи печата и прочете написаното.
— От Тони е — рече и в сивите му очи блесна гняв. — Явно е решил да напусне Лондон по средата на сезона и вече е пристигнал, и се е настанил в дома си.
Новината за пристигането на приятеля й зарадва Алекс. Усмихната, тя каза:
— Смятах утре да посетя майка му и брат му…
— Забранявам ти да ходиш там. Ще изпратя писмо на Тони, в което ще му съобщя, че следващите няколко седмица двамата с теб желаем да бъдем сами. — Алекс веднага го погледна ядосано и предизвикателно, поради което той повтори думите си бавно и отчетливо: — Разбра ли ме, Александра? Забранявам ти.
Алекс бавно се изправи и той я последва.
