— Знаеш ли — раздразнено се втренчи в него тя, — мисля, че си се побъркал.
Неочаквано Джордан се усмихна.
— В това съмнение няма. — Все още не можеше да й каже за подозренията на Фокс и за това, че животът й може да е в опасност. Алекс беше заплаха за Тони, защото можеше да дари Джордан с наследник. — Но въпреки това очаквам да ми се подчиниш.
Александра понечи да отвърне нещо, но той я изпревари:
— Облогът, Александра! Обеща да бъдеш моя покорна съпруга. Нали не искаш да загубиш още в началото?
Тя го погледна презрително.
— Няма такава опасност, милорд. Вие вече загубихте.
— Какво искаш да кажеш?
— Вие обещахте да се съгласявате с мен, за да не желая да ви напускам.
— И?
— И се провалихте.
Очакваше Джордан да пренебрегне думите й с присъщата си арогантност, но вместо това той сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си.
— В такъв случай ще се наложи да положа повече усилия, нали?
Объркана от мрачното му изражение и нежните му думи, тя му позволи да я целуне, опитвайки се да запази разсъдъка си, докато той я прегръщаше и притискаше към себе си.
Когато най-сетне я пусна, тя се вгледа в него безмълвна и удивена. Възможно ли бе да е толкова груб в един миг и толкова нежен в следващия?
— Наистина ми се иска да можех да те разбера — прошепна.
— Какво не разбираш?
— Искам да знам истинската причина за поведението ти днес.
За нейна изненада Джордан честно отвърна:
— Аз още тогава ти казах причината.
— Коя е тя?
— Гордостта ми беше наранена, задето ме остави сам в леглото.
— Твоята гордост? — зяпна го невярващо Алекс. — Ти ме нарече п… с лоша дума…
— Да, така направих. Нали не очакваш един силен и смел мъж, който е водил кървави битки в две войни, да намери кураж да погледне жена си в очите и просто да я попита защо не е пожелала да остане в леглото му?
— Но защо не? — зачуди се тя и после се засмя, досетила се за истинската причина.
— Мъжката гордост. Боя се, че ние, мъжете, сме готови на всичко заради гордостта си.
— Благодаря, че ми каза истината — нежно рече Александра.
— Ето заради това ти се нахвърлих днес. По има нещо в тази къща, което винаги ме кара да се чувствам нещастен.
— Но ти си израсъл тук!
— И тъкмо заради това — рече той, хвана я за ръката и я поведе към трапезарията — не я харесвам.
— Какво имаш предвид?
Джордан се усмихна и поклати глава.
— Преди много време в градината на баба ти ме попита какво чувствам и какво мисля. В момента се опитвам да ти отговоря на този въпрос. Но не съм свикнал да си разголвам душата. Не ме притискай. Някой ден ще отговоря на въпроса ти.
По време на вечерята Джордан наистина се опита да спази своята част от облога и Александра съвсем се обърка.
Когато се ожениха, на Алекс й се струваше, че той се опитва да й угоди, но сегашните му усилия въобще не можеха да се сравняват с тогава. Тази вечер Джордан приложи чара си, забавляваше я и я развеселяваше е малките тайни на хората, с които тя общуваше в Лондон.
А след вечеря я отведе в спалнята си и я люби дълго и страстно. После я притисна към гърдите си и двамата заспаха един до друг.
Алекс взе кошницата със сладкиши, които бе поръчала на готвача да приготви, и се качи в каретата си. Беше твърдо решена да навести Тони въпреки заповедите на Джордан. Опита се да се убеди, че не се влюбва в съпруга си, че просто е любопитна да узнае нещо повече за родителите му. Малко оставаше отново да му позволи да разбие сърцето й. Единствено Тони можеше да отговори на всичките й въпроси.
След като уведоми Олсън, че не се нуждае от присъствието му в дома на семейство Уилкинсън, Александра се отправи към дома им. Когато приключи с кратката си визита при Уилкинсън, тя се отправи към имението на Тони. Александра дори не подозираше, че Олсън я следи. Тя препусна в галоп и се опита да се движи в гората, за да не бъде видяна от някого.
— Александра! — възкликна Тони, усмихна се и протегна ръце към нея, докато слизаше по стълбите пред къщата, за да я посрещне. — От бележката, която Джордан ми изпрати сутринта, останах с впечатление, че възнамерява да те запази само за себе си тези дни.
— Той не знае, че съм тук — рече Алекс и прегърна приятеля си. — Заклеваш ли се да пазиш тайната ми?
— Разбира се. Давам ти думата си. Ела да видиш майка ми и Бърти, те много ще ти се зарадват. Няма да те издадат — добави Тони, след като видя колебанието й.
— След като ги посетим — рече бързо Алекс, — може ли да се поразходим навън? Искам да те питам нещо.
— Разбира се, че може — отговори засмяно той. Младата жена се запъти към входната врата на къщата.
— Предполагам, че си напуснал Лондон заради клюките около нас.
— Отчасти, но и защото исках да разбера как си. Има и още една причина — призна той с усмивка. — Сали Франсуърт ми прати бележка вчера в Лондон с молба да се видим.
Александра веднага разпозна името на момичето, което Антъни й бе признал, че обича.
— И дойде ли да те види? — попита развълнувано младата жена, изучавайки красивото му лице.
— Да.
— Ти какво й каза?… Тя какво направи?… — не се сдържа Алекс.
— Предложи ми — призна Тони. Тя се засмя изумена и очарована.
— И?
— И мисля по въпроса — подразни я той. — Не, тя ще дойде на гости другата седмица. Искам лично да види точно какво мога да й предложа като дом и семейство. Вече не съм херцог, както знаеш. Когато бях, не можех да повярвам, че тя ме иска по друга причина. Но сега знам. Не мога да й предложа много. Но не казвай на майка ми. Искам внимателно да и поднеса новината за посещението на Сали. Майка ми няма високо мнение за нея заради случилото се… преди.
Александра му намигна и двамата влязоха вътре.
— Скъпа моя, толкова се радвам да те видя! — възкликна лейди Таунсенд, докато Тони съпровождаше Александра в уютния, малък салон, където майката на Антъни седеше с Бърти, по-малкия брат на Тони. — Скъпият ни Джордан ни изненада, връщайки се от смъртта.
Александра притеснено забеляза колко бледа и слаба бе белокосата майка на Тони. Шокът от завръщането на Джордан очевидно се бе отразил на крехкото й здраве.
Лейди Таунсенд хвърли към вратата поглед, изпълнен с надежда.
— Джордан не дойде ли с теб? — попита тя с неприкрито разочарование.
— Не, аз… аз съжалявам, но не дойде. Той…
— Работи като дявол, както винаги. Не се съмнявам — каза Бърти усмихнато, изправяйки се неуверено на крака, облягайки се на бастуна. — И е решен да те запази само за себе си след дългото си отсъствие.
