събудил толкова рано сутрин. Връщай се в леглото.
Алекс се усмихна на шегата, но поклати глава.
— Не.
Джордан вече бе забелязал усмивката на съпругата си, както и факта, че бедрото й се допира до неговото. Обикновено усмивките на Александра бяха резервирани, неспокойни и тя внимателно отбягваше да се допира до него, когато не правеха любов.
Любопитството му надделя над здравия разум и го накара да отвори очи и да я погледне. Тя беше прекрасна с гъстата си коса, която се спускаше по раменете й, а кожата й блестеше. Но също така явно имаше нещо наум.
— Е? — рече той. — Буден съм, както можеш да видиш.
— Добре — каза тя, скривайки неувереността си зад усмивката, — защото има нещо специално, което бих искала да направя тази сутрин.
— В този час? — подразни я Джордан. — Какво друго може да се прави, освен да се прокрадваш по пътя и да обираш непредпазливите пътници. Само крадците и слугите са будни по това време.
— Не е нужно да тръгваме веднага. — Александра започна да увърта, защото смелостта я напусна и тя зачака отказа му. — И ако си спомняш, ти каза, че ще се опиташ да бъдеш по-благосклонен с мен…
— Какво искаш да направиш? — попита Джордан с въздишка, опитвайки се да се сети за нещата, които жените искаха мъжете да правят с тях.
— Познай.
— Искаш да те заведа в селото, за да си купиш нова шапка?
Тя поклати глава.
— Искаш да излезеш и да отидеш до хълмовете, за да нарисуваш изгрева?
— Не мога да прокарам една права линия дори — призна Алекс. Тя събра всичката си смелост и продума: — Искам да отидем на риболов!
— На риболов? — повтори Джордан и я зяпна, сякаш си бе изгубила ума. — Искаш да дойда на риболов по това време? — И преди тя да успее да отговори, той зарови главата си във възглавницата и каза:
— Нямаше да дойда дори трошичка да нямахме в кухнята.
Окуражена от тона му, тя се пошегува:
— Няма да ви се наложи да ме учите на техниките — вече знам как се лови риба.
Той отвори само едното си око.
— А защо мислиш, че аз знам как се лови риба.
— Ако не знаеш, аз ще ти покажа.
— Благодаря, но и сам ще се справя — отвърна и я загледа внимателно.
— Добре — продължи Алекс с облекчение. — Е, може ли? Мога всичко да правя сама, включително и сама да си сложа червейчето на кукичката…
Устните му се изкривиха в усмивка.
— Отлично, значи можеш да сложиш и на моята кукичка. Защото аз отказвам да събуждам беззащитни червеи в този безбожен час и да ги обричам на такова мъчение.
Александра весело се засмя. Изправи се и пристегна колана на розовия си копринен халат.
— Ще се погрижа за всичко — каза тя весело и се насочи към спалнята си.
Облягайки се назад, Джордан се наслади на съблазнителното полюшване на бедрата й. В същото време се бореше с желанието си да я извика обратно в леглото и да прекара следващия час в прекрасното и похвално занимание да й направи бебе. Той не желаеше да ходи на риболов. Нито разбираше защо тя иска да ходи, но бе убеден, че си има причина и бе любопитен да научи каква е тя.
Александра наистина се бе погрижила за всичко, осъзна Джордан, когато поеха към реката.
Завърза конете за две дървета и я придружи до брега, където под един стар дъб бе проснато яркосиньо одеяло.
— Какво е това? — попита той, сочейки двете големи кошници и една по-малка, които бяха подредени до одеялото.
— Закуска — отговори Александра с усмивка. — И като гледам, обяд. Очевидно готвачът не вярва, че си способен да уловиш нещо за ядене.
— Във всеки случай не разполагам с повече от час, за да се опитам.
Александра го погледна объркано и разочаровано.
— Само час?
— Днес имам доста задължения — отвърна Джордан. Той се наведе и си избра въдица. — Аз съм много зает мъж, Александра — кимна разсеяно той като извинение.
— Освен това си и много богат мъж — отговори тя с престорена безцеремонност. — Така че защо трябва да работиш толкова упорито всеки ден?
Той се замисли за миг и се ухили.
— За да остана много богат човек.
— Ако да бъдеш богат човек, означава да се откажеш от правото си да се наслаждаваш на живота и да си почиваш, тогава цената на богатството е прескъпа — рече тя.
Джордан се намръщи замислено, опитвайки се да си спомни кой философ е казал тези думи.
— Кой го е казал? Тя му се усмихна:
— Аз го казах.
Хоук поклати глава и се удиви на бързия й ум, докато слагаше червейче на кукичката си, после се отправи към брега. Седна до едно паднало дърво, чиито клони се простираха над водата, и замах на с въдицата си.
— Това не е най-доброто място да хванеш големи риби — посъветва го съпругата му, докато се приближаваше зад него. — Би ли подържал въдицата ми?
— Не каза ли, че можеш да правиш всичко сама? — подразни я той, забелязвайки, че тя бе свалила ботушите и чорапите си. Преди да разбере какво се кани да направи, Алекс повдигна полите си, после се покатери върху падналото дърво с грацията и ловкостта на газела.
— Благодаря — каза тя, посягайки към въдицата.
Той й я подаде, очаквайки тя да седне там, където бе застанала, но за негова изненада тя тръгна по един дебел клон, увиснал над водата, балансирайки като акробат.
— Върни се тук! — каза Джордан, повишавайки глас притеснено. — Можеш да паднеш.
— Плувам като риба — уведоми го тя, после седна — една боса херцогиня с изваяни крака, а слънцето блестеше в косата й. — Ловя риба от дете — довърши тя, докато замяташе въдицата си към водата.
Джордан кимна.
— Пенроуз те е научил — и добре я бе научил, помисли си, защото тя наистина сама закачи един червей на кукичката си.
След миг тя му се усмихна и отбеляза:
— Радвам се да видя, че не изпитваш отвращение от червеите.
— Не изпитвам отвращение. По-скоро мразя звука, който издават, когато ги нанижеш на куката. Ние обикновено убиваме това, което ще използваме за примамка. Така е по-човечно, не си ли съгласна?
— Не издават никакъв звук! — отрече Александра.
— Само хора с невероятен слух могат да го чуят, но звук има — заспори Джордан сериозно.
— Пенроуз ми каза, че не ги боли.
— Пенроуз е глух като пън. Не може да ги чуе как викат.
По лицето на Алекс се изписа неописуемо изражение, когато погледна към въдицата си. Джордан бързо се обърна, за да не види тя как се усмихва, но раменете му се разтресоха и тя бързо разбра, че се шегува. След миг към него летяха шепа листа и клонки.
— Чудовище! — извика.
— Моя скъпа, глупава съпруго — отвърна той, усмихвайки се, докато спокойно почистваше листата от ръкава си, — ако седях там, където си ти, бих ти препоръчал да се отнасяш с повече уважение към мен. — И той леко разтърси клона, на който се бе покачила.
— Мой скъпи, глупав съпруже — отвърна меко тя, — ако ме събориш, ще направиш ужасна грешка и ще трябва да измокриш и себе си.
