домакина им, който не искаше и да ги погледне:
— По ваша вина сме тук, независимо дали е било волно или неволно! Очаквам да измъкнете слугите от тяхното скривалище и да им наредите веднага да оправят с чисто бельо леглата ни. Очаквам също до сутринта от тази мръсотия да няма и следа! От поведението ви е очевидно, че не сте джентълмен, но ние сме дами и очакваме подобаващо отношение.
С крайчеца на окото си Елизабет наблюдаваше Иън Торнтън, който слушаше тази реч с опасно изражение.
Но Лусинда или не забеляза реакцията му, или не я интересуваше и повдигна края на полите си, запъти се към стълбището и мимоходом каза на Джейк:
— Покажете ни стаите. Ние се оттегляме.
— Оттегляте се! — извика той като ударен от гръм. — Ами вечерята?
— Можете да ни я сервирате в спалните. Елизабет забеляза, че Джейк отново се обърка и се зае учтиво да преведе на слисания червенокос мъж какво е искала да каже сърдитата Лусинда:
— Госпожица Трокмортън-Джоунс има предвид, че сме изтощени от пътуването и не сме особено приятна компания, господине, затова предпочитаме да вечеряме в стаите си.
— Ще вечеряте — каза Иън Торнтън с глас, от който тя потрепери — с онова, което сами си приготвите. Ако искате чисти чаршафи, вземете си ги сами от шкафа. Ако искате чисти стаи, почистете си ги. Ясен ли бях?
— Пределно — вбесена започна Елизабет, но Лусинда я прекъсна ужасно разгневена:
— Да не би да намеквате, господине, че ще трябва да вършим работата на слугите?
Опитът, който Иън бе събрал от общуването си е елита, спазващ добрия тон, и с Елизабет, го изпълваше с дълбоко презрение заради глупавите амбиции и егоистичните капризи на младите жени, чиято единствена цел в живота бе да имат безброй рокли, да бъдат засипани с бижута, без да си мръднат и малкото пръстче, поради което той насочи атаката си към Елизабет.
— Намеквам, че ще трябва сами да се грижите за себе си за пръв път във вашия глупав и безцелен живот. За отплата съм склонен да ви дам покрив над главите и да споделя с вас нашата храна, докато намеря начин да ви отпратя в селото. Ако това е непосилно за вас, моята първоначална покана е валидна: ето вратата, използвайте я.
Тя бе разбрала, че у този мъж няма логика и не си струва да му отговаря, затова се обърна към компаньонката си:
— Лусинда — каза уморено, — не се опитвай да накараш господин Торнтън да проумее, че неговата грешка ни създаде тези неприятности, а не нашата. Няма смисъл. Само ще си загубиш времето. Един роден джентълмен щеше веднага да разбере, че трябва да се извини, вместо да беснее. Но както ти казах, преди да пристигнем, господин Торнтън не е джентълмен. Простата истина е, че той обича да унижава хората, и докато сме тук, ще ни унижава.
Погледна надменно Иън и каза:
— Лека нощ, господин Торнтън! — И после с по-мек глас добави: — Лека нощ, господин Уайли!
Когато дамите се прибраха в спалните си. Джейк се разтършува в торбите с провизии. Извади си хляб и сирене и похапна, заслушан в стъпките на горния етаж. Когато се нахрани, наля в две чаши мадейра и погледна към Иън.
— Трябва да хапнеш нещо.
— Не съм гладен — отговори приятелят му. Джейк озадачено гледаше този неразбираем за него човек, който се взираше през прозореца в нощта, а профилът му издаваше колко е напрегнат.
Въпреки че от половин час звуците откъм спалните заглъхнаха, Джейк се чувстваше гузен, че дамите си легнаха гладни.
Малко неуверено той попита:
— Да им занеса ли горе нещо за хапване?
— Не — отговори Иън. — Ако искат да ядат, да слязат тук и да се нахранят.
— Не бяхме много гостоприемни към тях, Иън.
— Гостоприемни ли? — повтори той саркастично. — Ако още не си разбрал, те заеха две от спалните ни, което означава, че един от нас ще спи на дивана тази нощ.
— Диванът е много къс. Ще спя в плевнята, както съм си свикнал. Хич не се кахъри. Обичам как мирише сеното, пък и е мекичко. Твоят пазач пише в бележката, че е докарал крава и няколко кокошки, тъй че ще имаме мляко и яйца за закуска. Според мен не е намерил кой да почисти къщата.
Когато Иън не му отговори и продължи да се взира в тъмнината навън, Джейк се осмели да попита:
— Ще ми се разсърдиш ли, ако попитам как тия двете дами се изтърсиха тук? Искам да кажа кои са те?
Иън въздъхна и разкърши скованите си рамене.
— Запознах се с Елизабет преди около година и половина на един прием. Току-що бе представена в обществото, бе успяла веднага да се сгоди за някакъв богаташ със синя кръв и гореше от желание да изпробва женските си хитрини с мен.
— Женски хитрини с теб ли? Та нали е била сгодена за друг!
— Дебютантките са различни от жените, които познаваш. Два пъти в годината техните маминки ги довеждат в Лондон и ги представят в обществото. Изкарват ги на показ като коне на търг. После родителите им ги продават във вид на съпруги на онзи, който наддаде най-много. За да се спечели при наддаването, съществена роля играят титлата и парите.
— Варвари! — възмутено изрече Джейк. Иън го погледна иронично.
— Не си хаби чувствата за дебютантките. Този негласен договор им подхожда идеално. Онова, което търсят в брака, са бижута, тоалети и свобода да се срещат, с когото им харесва, след като родят желания наследник. Те нямат понятие от вярност или от искрени човешки чувства.
Джейк недоверчиво вдигна вежди.
— Да не би да ми казваш, че си намразил фустите? — попита, като си мислеше за жената, която топлеше леглото на Иън от две години насам и която беше с титла. — Говорим за дебютантките, нали — продължи по-предпазливо Джейк, когато Иън не отговори. — А какво ще кажеш за онази горе? Нея повече ли я мразиш или говориш по принцип?
Иън се приближи до масата и си наля уиски, после отпи и каза:
— Госпожица Камерън е по-изобретателна от скучните си глупави приятелки. Тя ми се предложи сама в една градина.
— Трябва да е било много неприятно — пошегува се Джейк — някоя като нея, с личице, за което мъжете припадат, да те прелъстява, като изпробва върху теб женските си хитрини. И как беше, оплете ли те?
Приятелят му остави чашата на масата и отговори кратко:
— Оплете ме.
С хладно безразличие изхвърли Елизабет от мислите си, издърпа едно чекмедже на масата, извади оттам някакви документи и седна срещу огъня да ги прегледа.
Джейк се опита да сдържи любопитството си, но не успя и след няколко минути попита:
— После какво стана?
Потънал в четенето на документите, Иън разсеяно и без да вдига поглед от тях, отговори:
— Помолих я да се омъжи за мен; тя ми изпрати бележка, с която ме покани на среща в зимната градина; отидох там; брат й ни изненада и ме информира, че тя е графиня и че вече е сгодена.
За младия мъж темата бе изчерпана и той взе перото за писане от масичката до него, за да си отбележи нещо върху един договор.
— И? — попита Джейк с любопитство.
— И какво?
— И после какво се случи — след като брат й ви изненада.
— Той грубо ме оскърби заради предложението ми да се оженя за нея и ме предизвика на дуел — отговори Иън с равен глас, докато си отбелязваше още нещо върху договора.
— Ами тогава какво прави момичето тук? — попита Джейк и се почеса по главата, зачуден от постъпките на хората от висшето общество.
