— Решихте ли се? — прошепна Иън и измъчена от самота и копнеж, тя не се отдръпна. Истински трус я разлюля, когато устните му докоснаха нейните. Елизабет очакваше абсолютно вцепенена да усети у него онази безумна страст, която си спомняше, без да се досеща, че нейното участие бе допринесло, за да се отприщи. Занемяла и напрегната, очакваше да изпита забраненото и изтънчено удоволствие, което избухва като взрив… поне още веднъж, поне за миг. А целувката му беше като полъх, галеща… дразнеща!
Тя се стегна и се отдръпна малко, а погледът му бавно се премести от устните към очите й. Той сухо отбеляза:
— Не е съвсем както го помня.
— Нито пък аз — призна тя, без да разбира, че той намеква за нейното безучастие.
— Да опитаме ли пак? — предложи той, като вече предчувстваше приятните минути на споделена пламенност, и при това без да губи контрол.
От безразлично шеговития му тон тя най-накрая заподозря, че той се отнася към ситуацията като към някаква забавна игра или може би това бе поредното предизвикателство, и го погледна потресена.
— Да не би това да е някакво… някакво състезание?
— Искате ли да сте първа?
Елизабет поклати глава и внезапно капитулира пред спомените за нежност и бурна страст. Подобно на останалите й илюзии за него и тази сигурно щеше да се окаже фалшива. Гледаше го и тъжно, и разгневено, когато каза:
— Не искам.
— А защо?
— Вие играете някаква игра — искрено му отговори тя, — но аз не разбирам правилата.
— Те не са се променили — осведоми я той. — Играем по същия начин както преди — аз ви целувам, после — подчерта многозначително — вие целувате мен.
Откровеното му обвинение за студенината й я смути, като същевременно изпита силно желание да го удари, но той здраво я притискаше с едната си ръка през кръста, а с другата чувствено милваше тила й.
— Какво си спомняте? — подразни я и почти докосна устните й със своите. — Покажете ми.
Потърка ги в нейните и въпреки тона му този път в гальовния му жест се усещаше желание. Елизабет отвърна, като се отпусна в прегръдките му, после го помилва и под копринената риза почувства как инстинктивно се стягат мускулите му. Устните му се разтвориха и сърцето на Елизабет заби лудо. Усети езика му върху устните си — подкупващ, съблазняващ и отвърна по единствения възможен начин. Прегърна го и го целуна ужасно свенливо и пламенно. Остави езикът му да разтвори устните й и го прие почти в екстаз.
Тя почувства как той отривисто пое дъх, а в същото време Иън усети, че желанието се надига у него. Опита се да я отблъсне, но точно тогава пръстите й се плъзнаха в косата му, а устните й се отдадоха със сладост. С огромно усилие се откъсна за миг от тези нейни пробуждащи романтични фантазии устни.
— По дяволите! — промълви, но вече я бе притиснал още по-близо до себе си.
Сърцето й пърхаше като пленено птиче и Елизабет се вгледа в кехлибарените очи, докато пръстите му се заровиха в косата й и той необуздано пое устните й с яростна настойчивост. Тялото й откликна, покорено от тази сладострастна интимност. Сплете ръце около врата му, притисна се и отвърна на целувката му. Той ожесточено разтвори устните й, като я предизвикваше. Но тя не се възпротиви; езикът й намери неговия, а пръстите й се плъзнаха по лицето му с невинна гальовност, нежна като полъх. Страстта заливаше Иън на вълни и той я сграбчи в тръпнеща близост с превъзбуденото си тяло, сля устните си с нейните с диво желание, което не можеше да контролира. Ръцете му я милваха, после конвулсивно се плетоха, когато тялото й се изви. Не забеляза ли или в целомъдрието си не разбираше, че дръзкото доказателство за неговото желание напираше срещу нея! Ръцете му инстинктивно се пресегнаха към гърдите й, после осъзна какво прави, откъсна се от нея и се загледа над главата й. Помисли си дали да не я целуне пак. Нито една жена не бе възбуждала у него такава спонтанна и неподправена страст само с няколко целувки.
— Беше точно както си го спомням — промълви тя, а по гласа й личеше, че е объркана.
За него бе по-хубаво отколкото си го спомняше. По-силно, по-необуздано… А единствената причина, която тя не подозираше, бе, че той все още не се бе поддал на изкушението да продължи да я целува. Тъкмо се бе отказал от това безумство, когато зад тях прогърмя мъжки глас:
— Боже Господи! Какво става тук?
Елизабет ужасено се стресна, обърна се и видя възрастен мъж със свещеническа якичка да бърза към тях през двора. Иън я подкрепи с ръка през талията.
— Чух стрелба… — Старият човек се задъхваше и се подпря на едно дърво. — През целия път я чувах, помислих си…
Не се доизказа и живият му поглед се отмести от зачервеното лице и разрошената коса на Елизабет към ръката на Иън към талията й.
— Какво си помисли? — попита Иън с глас, който порази Елизабет с невъзмутимото си спокойствие, като че ли не бяха заловени в сладострастна прегръдка от шотландски викарий.
— Помислих си — иронично каза викарият и тръгна към тях, — че се опитвате да се избиете. Което — продължи малко по-меко, когато застана пред Елизабет — според госпожица Торкмортън-Джоунс било напълно вероятно и тя ме помоли да дойда тук.
— Лусинда ли? — ахна девойката с чувството, че светът се преобръща. — Тя ли ви изпраща?
— Точно така — отговори викарият и погледна укорително ръката на Иън около талията на Елизабет. Засрамена, тя рязко се отдръпна встрани. Подготви се да чуе напълно заслужена гръмогласна проповед за греховното им поведение, но викарият все така гледаше Пън с вдигнати вежди. Тя почувства, че ще се пръсне от напрегнатото мълчание, и се обърна към Иън, но за нейно изумление той гледаше свещеника без капчица срам или разкаяние и очевидно се забавляваше.
— И? — попита най-накрая викарият, като не сваляше поглед от младия мъж. — Какво ще ми кажеш?
— Добър вечер! — засмя се той. После добави: — Очаквах те чак утре, вуйчо.
— То се вижда — язвително отвърна свещеникът.
— Вуйчо! — изненада се Елизабет и зяпна Иън Торнтън, който най-безочливо нарушаваше правилата за благоприличие със страстните си целувки от първия миг на тяхното запознанство.
Викарият я погледна любопитно и като че ли прочете мислите й:
— Не е ли поразително, мила? Това за мен е още едно доказателство, че Господ има чувство за хумор.
Елизабет беше готова да се изсмее, когато забеляза, че непроницаемото лице на Иън потрепна, щом викарият изведнъж влезе в ролята си на вуйчо.
— Не можете да си представите колко мъчително беше, когато бях принуден да утешавам ридаещи момиченца, които все се надяваха, че Иън ще си поиграе с тях — обърна се той към Елизабет. — Но това е нищо в сравнение с конните състезания, в които участваше, когато един мой енориаш изказа предположението, че аз съм най-подходящата личност, която да събира залозите!
Смехът на девойката прозвуча като музика всред хълмовете, а викарият продължи весело, без да обръща внимание на племенника си:
— Останах без колене да се моля за безсмъртната му душа…
— Дънкан, когато престанеш да изброяваш прегрешенията ми — намеси се Иън, — ще те запозная с моята гостенка.
Вместо да се разсърди от тона му, викарият изглеждаше доволен.
— Непременно, Иън — каза той любезно, — трябва да спазваме благоприличието.
И тогава Елизабет с изненада откри, че порицанието, което бе очаквала, бе изречено много тактично. Само че с тази разлика, че благият свещеник го бе отправил само към Иън, като я спаси от повече унижения.
Иън очевидно също го разбра и подаде ръка на вуйчо си.
— Изглеждаш добре, Дънкан, въпреки болните си колене. И мога да те уверя, че проповедите ти са винаги красноречиви, независимо как ги слушам — седнал или прав.
— То е защото имаш печалната склонност да задрямваш по средата на всяка проповед — отговори викарият и раздруса ръката му.
После се обърна към Елизабет, за да ги запознае:
