— Ще ми разрешиш ли да ти представя моята гостенка лейди Елизабет Камерън.
Тя си помисли, че това обяснение е доста по-позорно, отколкото картината как целува Иън, и припряно поклати глава.
— Не е точно така. Аз съм, как да кажа, само, само… — Не се сещаше какво да каже и викарият отново й се притече на помощ.
— Пътешественичка в безизходица — подкрепи я той и й подаде ръка. — Разбрах всичко в подробности. Имах удоволствието да се запозная с госпожица Трокмортън-Джоунс и точно тя ме изпрати спешно, както вече ви казах. Обещах й да остана до утре или до вдругиден, когато тя ще се върне.
— Утре или вдругиден ли? Но те трябваше да се върнат тази вечер.
— Станала е злополука, но не се притеснявайте — не тежка — побърза да я увери той. — Този злонравен кон, който яздеше тя, имал навика да рита, ми каза Джейк.
— Да не би Лусинда да е тежко ранена? — попита Елизабет, като вече се чудеше как да отиде при нея.
— Конят ритнал господин Уайли — уточни викарият, — пострадала е само гордостта на господин Уайли и тялото му в… в… долната област. Госпожица Трокмортън-Джоунс с пълно право преценила, че този кон има нужда от повече дисциплина, и тъй като чадърът й бил паднал на земята, тя го сритала — обясняваше той — и така тази забележителна дама за съжаление си навехнала глезена. Дадохме й лаунданум и моята икономка се погрижи за нея. Ще може да язди след ден или два най-много.
И като се обърна съм Иън, добави:
— Зная, че те изненадах, Иън. Но ако искаш да си отмъстиш, като ме лишиш от твоята великолепна мадейра. Ще остана с месеци, не само докато госпожица Трокмортън-Джоунс се завърне.
— Ще избързам да приготвя чаши — промърмори Елизабет, за да ги остави насаме.
Когато тръгна, чу Иън да казва:
— Ако се надяваш на хубава храна, не си попаднал където трябва. Госпожица Камерън се жертва върху олтара на кухнята тази сутрин и ние едва избягнахме смъртта след нейните усилия. Аз ще приготвя вечерята и се надявам да бъде много по-хубава.
— Аз ще приложа уменията си на закуска — добродушно си предложи услугите викарият.
Когато девойката се отдалечи, Иън попита тихо:
— Много зле ли е пострадала жената?
— Трудно е да се каже. Беше много гневна и говореше несвързано, може и да е било от лаунданума.
— Защо от лаунданума?
Викарият не отговори веднага, тъй като се загледа в едно птиче, което подскачаше в клоните на дървото над главите им.
— Беше в необикновено състояние. Много объркана. Ядосана също. Страхуваше да не проявиш „нежност“ към лейди Камерън. Без съмнение е имала предвид точно това, което правеше, когато пристигнах.
Когато племенникът му прие подигравателната забележка с безразличие, Дънкан въздъхна и продължи:
— В същото време бе също толкова сигурна, че младата дама ще се опита да те застреля със собствения ти пистолет, и съвсем ясно разбрах, че тя вече веднъж се е опитала. Ето защо се изплаших, когато чух изстрелите, и препуснах насам.
— Стреляхме по мишена.
Викарият се поколеба, после поклати глава, като че ли искаше да пропъди някаква мисъл.
— Госпожица Трокмортън-Джоунс каза доста повече неща, но аз не можех да й повярвам.
— Без съмнение лаунданумът е замъглил мозъка й — каза Иън, за да приключат с тази тема.
— Може би — изрази съмнение вуйчо му. — Но аз не съм взимал лаунданум и много добре помня, че си сгоден за млада жена на име Кристина Тейлър.
— Да, сгоден съм.
Свещеникът стана сериозен.
— Тогава какво извинение имаш за сцената, на която станах свидетел преди малко?
Гласът на Иън прозвуча прегракнало:
— Безумството.
Тръгнаха към къщата, викарият мълчеше, а младият мъж бе мрачен. Пристигането на Дънкан не го притесняваше, но страстта се укроти и той не можеше да си прости, че се е поддал на физическото привличане на Елизабет Камерън. Когато устните му докоснаха нейните, като че ли умът му се изпари. А знаеше точно каква е тя — ангел на изкушението. Сълзите, които проливаше, бяха заради измамата на някаква приятелка. Та нали преди две години без угризения сложи рога на горкия Мондевейл. Днес спокойно разказваше за вероятността да се омъжи за стария Билхейвън или за Джон Марчмън и само след час се притисна към него, като го целуваше с безразсъдна пламенност. Дано се омъжи за стария Билхейвън, мрачно си мислеше той. Старият развратник щеше й бъде лика-прилика; във всичко щяха да си подхождат с изключение на възрастта. А Марчмън заслужаваше нещо по-добро от тялото на Елизабет Камерън, от което тя знаеше как да се възползва. Беше превърнала живота му в ад.
Въпреки ангелското си лице Елизабет Камерън си бе останала такава, каквато си беше — изкусна кокетка.
Звездите блещукаха в мастилено-синьото небе, когато Иън запали огън отвън, за да опече рибата. Нощният покой го уравновеси и у него остана само съжаление, че Елизабет го лиши от спокойствието и тишината, от които се нуждаеше и които се надяваше да намери тук. Почти година бе работил с убийствено темпо и разчиташе, че ще си почине в дома си.
От малък знаеше, че ще напусне родното място и ще тръгне по свой път. Беше го постигнал и бе успял. Не винаги се завръщаше тук, за да открие онази неуловима хармония, която лекуваше неспокойния му дух. Сега живееше като властен и богат човек и този живот в повечето случаи му харесваше. Беше пътешествал по далечни земи, видял бе много и много се бе променил. Така прие нещата, когато реши да се ожени за Кристина. Тя никога нямаше да хареса тази къща, но можеше да царува с грация и достойнство в който си пожелае от дворците му.
Беше красива, изискана, страстна. Идеално му подхождаше, в противен случай нямаше да поиска ръката й. Преди да го направи, бе обмислил всичко с хладена логика и с безпогрешен инстинкт, които бяха характерни за всяка негова работа — пресмяташе възможностите за успех, бързо взимаше решение и тогава действаше. В действителност единствените му безразсъдни и необмислени постъпки през последните години, бяха през онзи уикенд, когато се запозна с Елизабет Камерън.
— Постъпихте крайно необмислено — усмихнато заговори Елизабет след вечерята, докато разтребваше масата, — като ме накарахте да приготвя закуската, след като готвите така вкусно.
— Не е точно така — меко каза Иън, наливайки в две чаши коняк. Дънкан се бе настанил на единия фотьойл Пред огнището и той му подаде едната чаша. — Зная да готвя само риба, и то само по този начин.
После се настани срещу огъня на другия стол и взе кутията за пури върху съседната масичка тънка пура, специално приготвена за него в лондонска работилница за тютюн. Погледна Елизабет и от учтивост попита:
— Ще разрешите ли?
Тя видя пурата, усмихна се и тъкмо щеше да се възпротиви, когато пред очите й изплува картината в притъмнялата градина преди две години. Той се бе приготвил да си запали пурата и тогава я забеляза. Лицето му, осветено от златистото пламъче, и сега бе пред очите й. Пронизващо ясният спомен я накара да го погледне, като се питаше дали и той си спомня този миг.
