Кралството на мечтите

там. — Дженифър продължи шепнешком: — Щом се появих, тя отново побесня. Каза ми да се махам и да я оставя на мира. Вече бях започнала да се изкачвам по хълма, когато чух пляскане зад гърба си и виковете й да й помогна. Обърнах се и се затичах към нея, но не можех да я видя. Когато бях на половината път, тя изведнъж подаде глава над водата и изкрещя за помощ… — Младата жена потръпна. — После отново потъна, аз се гмурнах, но не можах да я намеря. Гмурках се отново и отново, но от Беки нямаше и следа. Течението беше много силно и най-вероятно я бе отнесло надалеч. На следващия ден тялото й беше открито на няколко километра от „Мерик“, изхвърлено на брега.

Ройс слушаше вкаменен.

— Било е нещастен случай — промълви накрая. Момичето си пое дълбоко дъх.

— Не и според Аликзандър. Той трябва да се е намирал наблизо, защото после разказа на всички, че чул как Беки крещяла моето име, което си беше вярно. Другото, което разправи обаче, беше, че сме се карали и аз съм я била блъснала в реката.

— Добре, те не видяха ли мокрите ти дрехи?

— Той каза — продължи момичето, — че след като съм я блъснала, съм изчакала, след което съм се опитала да я спася. На Аликзандър — добави — вече му бяха казали, че той, а не аз, ще наследи баща ми като лорд. Изглежда обаче това не му беше достатъчно — той искаше да ме опозори и да ме пратят някъде далеч. След този случай вече му беше лесно.

— Лесно ли? За какво?

— Още няколко коварни лъжи и изкривени истини и му бе достатъчно да настрои всички в замъка срещу мен.

Тя погледна Ройс в очите и се опита да се усмихне.

— Виждаш ли косата ми?

Той кимна.

— Преди тя имаше ужасен цвят. Сега е като косата на Беки. Тя знаеше… колко много харесвах косата й… — промълви девойката — и… и си мисля, че ми я е подарила. За да ми покаже, че знае — знае, че съм се опитала да я спася.

Ройс протегна ръка да я погали, но Дженифър се отдръпна назад и въпреки че големите й очи блестяха от сълзи, не започна да плаче. Едва сега графът осъзна защо това младо момиче не бе проляло и сълза, откакто брат му го беше довел в лагера. Дженифър Мерик пазеше всичките си сълзи вътре в себе си и куражът и гордостта й никога нямаше да й позволят да се пречупи и да ги излее навън. В сравнение с онова, което беше преживяла, боят, който й беше дръпнал, сигурно бе като детска залъгалка за нея.

Без да знае как да реагира в тази ситуация, Ройс влезе в стаята, наля вино от гарафата в един бокал и й го поднесе.

— Изпий това — рече.

Той забеляза с облекчение, че тя вече бе овладяла мъката си. Устните й се озариха от усмивка, когато му заяви:

— Струва ми се, милорд, че непрекъснато се опитваш да ме напиеш.

— Само защото имам нечестиви намерения към теб — намигна й графът.

Тя се изкикоти и отпи глътка от виното. Оставяйки бокала, отново зарея поглед в далечината. Ройс я наблюдаваше безмълвно. Мислеше за признанието й и му се искаше да й каже нещо успокояващо.

— Съмнявам се, че щеше да ти допадне да носиш отговорност за целия си клан — рече.

Тя обаче поклати глава.

— Напротив. Има толкова много неща, които могат да се направят по различен начин — неща, които може да забележи само една жена. Доста научих и от майката игуменка. Има нови тъкачни станове, нови начини за отглеждане на реколтата — стотици нови неща, които могат да се направят по-добре.

Неспособен да спори за достойнствата на становете и отглеждането на посевите, лордът каза:

— Не можеш да живееш, опитвайки се през цялото време да се доказваш пред своя клан.

— Мога — изрече тя уверено. — Бих направила всичко, за да ги накарам да ме възприемат отново като една от тях. Ние сме едно — тяхната кръв тече в моите вени, а моята — в техните.

— Най-добре забрави за това. Малко вероятно е да постигнеш победа.

— Защо пък не? Напоследък изобщо не изглеждаше малко вероятна. Един ден Уилям ще бъде граф, а той е много мило момче — добре, де, мъж — все пак е на двайсет години. Не е силен като Аликзандър или Малкълм, но пък е интелигентен, мъдър и принципен. Той знае за немилостта, в която съм изпаднала пред своя клан, и веднъж само да стане лорд, съм сигурна, че ще направи всичко възможно да изчисти репутацията ми. Тази вечер обаче всичките ми надежди пропаднаха.

— Че какво общо има тази вечер?

Тя вдигна очи към него, погледът й беше на ранена сърна независимо от спокойния тон, с който говореше:

— Тази вечер се превърнах в любовница на най-големия враг на семейството си. В миналото ме презираха за неща, които не бях извършила, а сега вече имат основателна причина да ме презират за онова, което сторих в действителност. Този път извърших непростимото. Дори Бог няма да ми прости…

Неоспоримата истина на обвинението нарани Ройс повече, отколкото искаше да си признае. Той я стисна здраво за раменете и я завъртя, после вдигна брадичката й, принуждавайки я да го погледне в очите. Дори сега, докато й говореше, чувстваше възбуда.

— Дженифър — започна той, — не знам как точно са стояли нещата между теб и хората ти, но вече спах с теб и нищо не може да промени този факт.

— А ако можеше да го промениш? — запита момичето. — Би ли го сторил?

Мъжът погледна съблазнителната млада жена, която стоеше пред него, и съвсем честно заяви:

— Не.

— Тогава не ми се прави на изпълнен със съжаление — сопна му се тя.

Графът се усмихна тъжно.

— Така ли изглеждам? Изпълнен със съжаление? Съжалявам, задето се унизи пред мен, но изобщо не съжалявам за това, че те обладах преди час, нито пък съжалявам за това, че ще те имам след няколко минути, както възнамерявам да направя.

Тя го изгледа сърдито при тези арогантни думи, но той продължи невъзмутимо:

— Не вярвам в твоя Бог, нито пък в някой друг, но вярващите са ми казвали, че той е справедлив Бог. Ако е така, надали ще те обвини за онова, което се случи между нас — завърши философски Ройс. — В крайна сметката се съгласи на сделката заради живота на сестра си. Това не беше по твоя воля, а изцяло по моя. Както и всичко, което стана в леглото ми. То беше против волята ти, нали?

Веднага щом зададе въпроса, графът изпита съжаление, че го е направил. Даде си сметка, че докато се опитваше да я увери, че не я е опетнил завинаги в очите на нейния Бог, ни най-малко не искаше Дженифър да отрече удоволствието, което бе изпитала с него, както и че тя го желаеше почти толкова силно, колкото и той нея. Изведнъж почувствал нуждата да изпита откровеността й, Ройс попита:

— Не е ли така? Той няма да те обвини за загубата на девствеността ти, тъй като ти просто ми се подчини против волята си!

— Не е така! — извика тя. В гласа й се усещаха срам, безпомощност и още хиляда други чувства, които Ройс не можеше да определи.

— Не е ли? — рече, а вътрешно изпита огромно облекчение. — Къде сгреших? Кажи ми къде сгреших.

Не заповедният тон я накара да отговори. Припомни си начина, по който се бяха любили, невероятната му нежност, искреното му съжаление, когато бе отнел девствеността й, и макар че искаше да го нарани така, както той бе разрушил бъдещето й, не го направи.

— Не по своя воля дойдох в леглото ти — прошепна тя, — но щом се озовах там, вече не искам да го напусна.

Бе извърнала очи от него, така че не можеше да забележи нежността, която озари усмивката му, но усети как ръцете му я прегръщат, а устните му се сливат с нейните в томителна целувка, лишавайки я първо от способността да говори, а после и от дъх.