Кралството на мечтите

Дванайсета глава

— Имаме посетители — обяви Годфри, влизайки в голямата зала. Лицето му бе намръщено, докато оглеждаше лицата на рицарите, седнали на масата в очакване на вечерята. — Голяма група, която носи отличителните знаци на краля, язди насам. Много голяма група — подчерта, — твърде голяма, за да бъдат само обикновени пратеници. Къде е Ройс?

— Излезе да се разхожда със заложничката ни — отговори му Юстас. — Не знам къде са.

— Аз знам — избоботи Арик. — Ей сегичка ще ги намеря — каза великанът, докато издърпваше стола си назад. Лицето му беше помрачено от неясна тревога, задълбочаваща бръчките между очите му.

* * *

Мелодичният смях на Джени звучеше като сребърни камбанки, разлюлени от внезапен повей на вятъра.

— Не ти вярвам! — извика тя, избърсвайки сълзите от смях, които бяха избликнали от очите й. — Това е една голяма лъжа, която току-що си измисли.

— Възможно е — съгласи се той. Тази сутрин тя се бе събудила при влизането на слугите в спалнята му и ужасът, който изпита при мисълта да я открият в леглото му, беше неописуем. Бе станала негова любовница и беше абсолютно сигурна, че сега целият замък ще научи за това и мълвата ще се разнася от уста на уста. Чудейки се как да я успокои, Ройс реши да я изведе от замъка за няколко часа, така че тя да може да се поотпусне. Мъдро решение, помисли си графът сега, докато гледаше поруменелите й страни и изпълнените й с блясък очи.

— Сигурно ме мислиш за малоумна, та да повярвам на такава опашата лъжа!

Ройс се усмихна и поклати глава:

— Не, мадам, дълбоко грешите.

— Какво имаш предвид?

Усмивката му стана още по-широка, докато й обясняваше.

— Нито съм те излъгал, нито си мисля, че някой изобщо би успял да те излъже. — Направи пауза, очаквайки реакцията й, и когато тя не последва, каза усмихнато: — Това беше комплимент за здравия ти разум, ако не забеляза.

— О, благодаря!

— На второ място, освен че не те смятам за малоумна, мисля, че си жена с изключителен интелект.

— Благодаря, благодаря!

— Това не беше комплимент!

Тя го изгледа учудено. Той започна да обяснява:

— Ако не беше толкова интелигентна, нямаше да прекарваш цялото това време да се безпокоиш за вероятните последствия от онова, което се случва между нас, а просто щеше да се наслаждаваш на ситуацията, възползвайки се от всички привилегии, които ти предлага тя. — Погледът му се плъзна по перления наниз, който бе настоял да си сложи, след като й бе подарил цяло ковчеже с бижута тази сутрин.

Очите на Дженифър се разшириха от възмущение, но Ройс продължи:

— Ако беше обикновена жена, щеше да се интересуваш единствено от мода, домакинска работа и отглеждане на деца. Нямаше да се измъчваш с въпроси, засягащи патриотизма, предаността към клана ти и други.

Джени го зяпна невярващо.

— Да се наслаждавам на ситуацията? Аз не се намирам в някаква си „ситуация“, както толкова добре се изрази, милорд. Аз живея в грях с един мъж, в противоречие с всички желания на семейството ми, на страната ми и на всемогъщия Бог. Освен това — беше се разгорещила тя — прекрасно е, че ми препоръчваш да си мисля само за женски работи, но точно ти си причината да бъда лишена от тези неща. Твоята жена ще се занимава с домакинската работа и отглеждането на децата ти и без съмнение ще превърне живота ми в истински ад, ако разбере за…

— Дженифър — прекъсна я лордът, — както много добре знаеш, още не съм женен. — Той осъзнаваше, че казаното от нея е вярно, но тя изглеждаше толкова красива със сапфирените си очи и създадените си само за целувки устни, че му беше трудно да се съсредоточи. В този момент му се искаше да я грабне в обятията си.

— Да, все още не си женен — горчиво отбеляза тя, — но един ден ще си избереш някоя англичанка! Англичанка с ледена вода вместо кръв и коса с цвят на миша козина, с тънък, остър нос с вечно зачервен връх, от който сякаш всеки момент ще капне со…

Раменете му се разтърсиха от смях. Ройс вдигна ръка в подигравателен жест на защита.

— С коса с цвят на миша козина? — повтори. — Това ли е най-доброто, на което мога да се надявам? Доскоро си мислех, че харесвам единствено блондинки, с големи зелени очи и…

— Големи розови устни и големи… — момичето беше толкова ядосано, че бе започнало да жестикулира с ръце пред гърдите си, преди да си даде сметка какво точно иска да каже.

— Да? — каза той. — С големи какво?

— Уши! — извика тя победоносно. Но както и да изглежда, няма съмнение, че ще превърне живота ми в истински ад!

Неспособен да се сдържа повече, Ройс се наведе и целуна вратлето й.

— Ще сключа сделка с теб — каза. — Ще си избера такава жена, каквато и двамата харесваме. — В същата секунда изведнъж осъзна, че страстта му към Дженифър замъгляваше разсъдъка му. Много добре знаеше, че не може да се ожени и да продължава да държи момичето при себе си. Независимо от шегите си не беше толкова коравосърдечен, че да се ожени за Мери Хемъл или за която и да е друга, след което да накара Дженифър да изтърпи униженията, оставайки негова любовница. Вчера би се замислил над това, но не и днес, не и след последната нощ, когато си даде сметка през колко много страдания е преминала дъщерята на лорд Мерик за своите седемнайсет години.

Дори и сега обаче съзнанието му бягаше от мисълта как ли ще се отнесат към нея „многообичаните“ й роднини, когато се завърне опозорена при тях, след като е споделяла леглото на най-големия им враг.

А пък възможността да остане стар ерген, без деца и наследници, беше ужасна и абсолютно неприемлива.

За единствената друга възможност — да се ожени за Дженифър — не можеше и дума да става. Ако се оженеше за нея, щеше да се сроди с най-върлите си врагове, а пък предаността на съпругата му към нейния клан щеше да превърне дома му в бойно поле, докато той се стремеше единствено към спокойствие и хармония. Само защото му доставяше такова огромно удоволствие в леглото, не означаваше, че трябва да се обрече на живот, изпълнен с несекващи кавги. От друга страна, тя беше единствената жена, която бе правила любов със самия него, а не с легендата за Черния вълк. Беше го накарала да се смее така, както нито една жена преди това не бе успявала. Тя беше смела, умна и решителна и имаше лице, което го омагьосваше. На последно (но не и по значение) място Дженифър бе изключително пряма и откровена с него, което го обезоръжаваше напълно.

Дори и сега не можеше да забрави усещането, което изпита, когато тя избра честността пред гордостта и му призна, че след като веднъж е била в леглото му, вече не й се иска да го напусне. Подобна откровеност беше нещо изключително рядко за жена и означаваше, че може да й се вярва.

Обаче всички тези неща не бяха в състояние да го накарат да захвърли грижливо градените си планове за бъдещето и да извърши нещо необмислено.

От друга страна пък, не можеха да го накарат да я изостави.

Стражите от замъка изведнъж изсвириха с бойните си тръби. Сигналът означаваше, че към замъка се приближават хора, които не са врагове.

— Какво става? — попита Дженифър.

— Куриери от Хенри по всяка вероятност — отвърна Ройс. Ако бяха такива, помисли си, идваха по-рано