Те побързаха да напуснат помещението, а по гърба на Дженифър пролазиха тръпки, когато видя как херцогът затваря вратата зад гърба си и вперва поглед в нея.
— Не трябва да бъдеш толкова груб със слугите. Мисля, че ги плашиш — каза тя, опитвайки се да намери спасение в разговора.
— Не съм дошъл, за да обсъждаме държанието ми с прислугата — рече съпругът й. Притеснена от обстоятелството, че е гола под халата, тя побърза да направи крачка назад, но за беда стъпи върху стелещия се по пода край на дрехата. Неспособна да помръдне, гледаше как Вълкът се приближава до отворените сандъци.
— Доволна ли си? — попита отново.
— От какво да съм доволна? — рече, притискайки краищата на деколтето си толкова силно към гърдите и врата си, че едва можеше да диша.
— От тези неща — сухо каза Ройс, посочвайки сандъците. — Те са за теб. Използвай ги, за да ти ушият рокли и всичко друго, от което имаш нужда.
Дженифър кимна, наблюдавайки внимателно как той изгубва интерес към сандъците и отново вторачва поглед в нея.
— К-к-какво искаш? — попита, мразейки се заради треперещия си глас.
Той спря пред нея, но вместо да я докосне, рече с усмивка:
— Първо искам да отпуснеш този халат около врата си, преди да си се удушила. Виждал съм обесени мъже, увиснали на доста по-хлабаво затегнати въжета.
Младата жена се подчини, после го изчака да продължи, но мъжът само се взираше мълчаливо в нея. Дженифър не издържа и попита:
— Добре. А сега какво?
— Сега — рече спокойно той — бих искал да поговоря с теб, така че, моля те, седни.
— Дошъл си тук да… да поговорим? — повтори момичето и когато той кимна утвърдително, шотландката изпита такова облекчение, че се подчини незабавно на молбата му. Ройс я наблюдаваше, докато сядаше на леглото, отмятайки една непослушна къдрица от челото си, и си помисли, че тя е може би единствената жена на света, способна да изглежда предизвикателно в дреха, която я скриваше почти напълно.
— За какво искаш да поговорим? — попита съпругата му.
— За нас. За тази нощ — каза, докато пристъпваше към нея. Той седна на леглото, а тя изведнъж скочи като подплашена, премествайки се до самата стена. Ройс се усмихна.
— Дженифър… — започна той.
— Какво? — попита нервно момичето.
— Зад теб гори огън.
— Студено ми е.
— След минута ще се запалиш.
Тя го изгледа подозрително, след което наведе глава към края на халата си, който бе попаднал сред въглените. Извика и бързо го дръпна от огнището.
— Съжалявам. Беше много хубава дреха, но вече е малко…
— Исках да поговорим за празненството довечера — прекъсна я съпругът й, — а не за онова, което ще правим след него. Обаче, след като така и така сме на темата — продължи той, изучавайки ужасеното й изражение, — предполагам, че ще ми кажеш защо перспективата да спим заедно изведнъж те изплаши до такава степен.
— Изобщо не съм уплашена — отрече тя. — Просто, след като вече съм го направила, нямам желание да го правя отново. По същия начин беше с плодовете на наровете — след като ги опитах, нямах желание да ям повече от тях. Просто понякога съм такава.
Устните му потрепнаха.
— Ако липсата на желание е онова, което те притеснява, мисля, че мога да се справя с този проблем.
— Не ме докосвай! — предупреди го тя изведнъж. — Ще…
— Не ме заплашвай, Дженифър! — прекъсна я спокойно той. — Правиш грешка, за която горчиво ще съжаляваш. Ще те докосвам когато и където си искам.
— Добре. След като разруши всяко удоволствие, което можех да изпитам в предстоящата вечер — изрече студено тя, — може ли поне да се облека на спокойствие?
Думите й изобщо не го засегнаха, но той смекчи тона си:
— Нямах никакво намерение да дойда тук, съобщавайки ти неща, които да те накарат да се притесниш от нощта, ала сметнах, че ще е проява на любезност от моя страна да ти кажа как ще се развият събитията, вместо да те оставя да гадаеш. Има толкова много неща, които трябва да си изясним, но те могат да почакат. Както и да е, мисля, че е крайно време да отговоря на първия ти въпрос… Ето истинската причина да дойда тук…
Тя не обърна внимание на едва забележимото движение на ръката му и продължи да го наблюдава втренчено в лицето, чудейки се дали няма да се опита да я целуне. След дълга пауза Ройс каза:
— Дай ми ръката си, Дженифър.
— Ръката ми? — повтори безизразно, неохотно отделяйки длан от деколтето си и протягайки я неуверено към него. Той обгърна пръстите й с лявата си ръка и едва тогава момичето забеляза великолепния пръстен, лежащ в инкрустирана със скъпоценни камъни кутийка. Масивната златна халка бе отрупана с най-красивите изумруди, които беше виждала някога, и те блещукаха на светлината от камината, хвърляйки огнени отблясъци, докато Ройс поставяше внимателно пръстена на ръката й.
Сърцето на младата жена заби лудешки. Съпругът й рече:
— Нищо не сме направили в обичайния ред. Консумирахме брака си преди венчавката, а ето че сега ти дарявам брачната халка, след като сме се врекли един на друг.
Дженифър се взираше като хипнотизирана в бездънните сребристи очи, докато дрезгавият му глас я омагьосваше още повече.
— И въпреки че нищо около нашата сватба не може да се нарече нормално, искам да те помоля за една услуга…
— Каква… услуга? — попита тя шепнешком.
— Само за тази вечер — рече Ройс, докосвайки брадичката й с върховете на пръстите си. — Дали ще можем да се държим като нормални младоженци на нормално сватбено тържество?
Дженифър си мислеше, че празненството довечера се организира по случай завръщането на Черния вълк у дома и скорошната му победа над нейните хора, а не толкова заради сватбата им. Той видя колебанието, изписало се на лицето й, и устните му се изкривиха в иронична усмивка:
— Тъй като очевидно това не е достатъчно, за да смекча сърцето ти, ти предлагам една сделка…
— Каква сделка? — попита момичето.
— В замяна на това, което ще сториш за мен тази вечер, ще ти дам една нощ, която ще прекараш така, както ти искаш. Когато пожелаеш — уточни, но тя още се колебаеше. Ройс забеляза това и рече: — За щастие никога не съм срещал противник като теб на бойното поле. Боя се, че ако бе станало така, щях да претърпя поражение.
Преди жена му да може да се опомни от въздействието, което думите му й оказаха, той продължи:
— Не искам тази услуга само за себе си, миличка. Не мислиш ли, че след всичко онова, което се случи с нас напоследък, не заслужаваме една специална вечер, която да запомним за цял живот? Все пак това е сватбеното ни тържество!
Гърлото на Дженифър се стегна и въпреки че не беше забравила всички мъки, които й беше причинил, тя си спомни за речта му в нейна защита, която бе произнесъл пред хората си. Нещо повече — възможността да се престорят за няколко часа, че са щастливи младоженци, й изглеждаше не само безобидна, но и неустоимо привлекателна. Тя кимна и рече:
— Както пожелаеш.
Ройс се усмихна, загледан в омагьосващите й очи, след което се изправи.
— Почакай — извика Дженифър. — Забрави това — каза, подавайки му инкрустираната със скъпоценности кутийка.
— Твоя е — отвърна съпругът й. — Заедно с другите две неща, които са вътре. Хайде, отвори я!
