роклята. Пръстът му се пъхна под плата и се озова между гърдите й. Дженифър усети как по тялото й сякаш плъзват огнени езици, а дишането й се учестява. Той пъхна цялата си длан под роклята й и обгърна едната й гърда.
— Защо не ми кажеш сега, че мразиш докосването ми? — подкани я съпругът й. Тя усети как зърното й се втвърдява под допира на нежните му пръсти и притвори очи, като същевременно се проклинаше, че е неспособна да контролира предателското си тяло.
Той изведнъж отдръпна ръката си.
— Започвам да си мисля, че изпитваш някакво особено удоволствие да ме дразниш, тъй като го правиш доста по-добре от останалите хора. — Казвайки това, той се обърна, приближи се до гарафата с ароматно греяно вино, оставена близо до камината, и си наля в един бокал. После се обърна към нея и я загледа мълчаливо. След минута каза с тих, почти извинителен тон, който доста изненада Джени: — Всъщност вината за всичко, което се случи, е изцяло моя и няма нищо общо с това, че ме дразниш. Ти просто ми даде извинение да направя това, което копнеех да сторя още от мига, когато те зърнах за пръв път.
Когато жена му остана безмълвна, наблюдавайки го подозрително, той въздъхна и рече:
— Дженифър, тази сватба не беше по наше желание, но стореното си е сторено и трябва да намерим начин да заживеем в хармония. Двамата си причинихме достатъчно злини и нищо не може да промени този факт. Надявах се да погребем миналото, но навярно е най-добре да те оставя да говориш за него, след като имаш такова желание за това. Какво друго искаш да знаеш?
— Две неща като за начало — отвърна момичето язвително. — Кога всъщност осъзна, че си се отнесъл лошо с мен? И как, за Бога, изобщо можеш да си помислиш, че съм ти причинила зло…
— Предпочитам да не отговарям на последния въпрос — беше категоричен херцогът. — Преди да дойда да те видя тази вечер, прекарах два часа в тази стая, мислейки си за нещата, които си сторила, и реших да ги оставя зад гърба си.
— О, колко добродетелно от ваша страна! — подметна насмешливо тя. — Всъщност работата е там, милорд, че аз не съм направила нищо, ама нищичко, заради което да се нуждая от твоята прошка. Обаче — заяви смело — съм готова да обясня всяко нещо, което поискаш от мен, след като отговориш на моите въпроси. Съгласен ли си?
Той кимна.
— Добре тогава — рече. — Щеше ли да оставиш Арик да убие момчето, което хвърли буцата кал по мене?
— Не — отсече херцогът. — В никакъв случай.
Враждебността и опасенията й започнаха да се разсейват.
— Тогава защо не каза нищо?
— Нямаше нужда. Арик действа само по мои заповеди. Той спря, но не защото ти изкрещя, а понеже чакаше решението ми.
— Ти… ти не ме лъжеш, нали?
— Как мислиш?
Джени прехапа устни:
— Извинявам се.
Ройс кимна, приемайки извинението й, след което вежливо рече:
— Продължавай. Какъв е следващият ти въпрос?
Съпругата му си пое дълбоко въздух и бавно го издиша, отлично съзнавайки, че стъпва на опасна територия.
— Бих искала да разбера защо си се почувствал задължен да унижиш баща ми и семейството ми, доказвайки, че можеш да пробиеш защитата на „Мерик“ и да ме отвлечеш от спалнята ми? — Пренебрегвайки внезапния проблясък на гняв в очите му, тя продължи: — Отдавна си доказал уменията си в подобни дейности. Защо, ако искаш да живеем в хармония и разбирателство, ти е трябвало да предприемаш подобно плиткоумно…
— Дженифър — прекъсна я той остро, — вече успя да ме направиш на глупак три пъти. Това е завидно постижение. Получи си отговорите, които искаше. Край на тази тема!
Момичето изпитателно се загледа в лицето му. Въпреки саркастичния му тон в сребристите му очи гореше пламъкът на такава ярост, която недвусмислено й показваше, че „заговорът“, за който й беше споменал преди, не само го е ядосал, но и го е наранил дълбоко. Опитвайки се да пренебрегне опасния блясък в погледа му, тя попита:
— Добре де, защо не ми кажеш с какво толкова съм заслужила подобно отношение?
— Много добре знаеш какво имам предвид.
— Не съм сигурна. Искам да ми обясниш.
— Ти си удивителна! Гледаш ме право в очите и ме лъжеш. Много добре — иронично изрече той. — Нека изиграем тази игра до отвратителния й край. Първо — малката хитрост, с помощта на която твоята сестричка — същата, за която бях сигурен, че няма достатъчно ум и да се облече сама — се измъкна с твоя помощ и помощта на една пухена възглавница…
— Ти знаеш за това? — попита учудено Дженифър.
— Не бих те посъветвал да се смееш — предупреди я херцогът. — Изобщо не е уместно в случая.
— Защо не? — отвърна кисело девойката. — Та тази шегичка рефлектира колкото върху теб, толкова и върху мен.
— Сега сигурно ще ми кажеш, че не си знаела нищо за това? — попита саркастично мъжът.
— Ако знаех — съвсем сериозно му отвърна тя, — мислиш ли, че щях с такава готовност да разменя девствеността си срещу шепа пера?
— Не знам. Би ли?
Тя взе чашата, която той й подаде, и отпи.
— Не съм съвсем сигурна. Бих направила всичко, за да я спася — дори и това, но след като съм проверила всички останали възможности. Така че не мога да се похваля, че съм те заблудила този път. Кои са другите два случая?
Черният вълк остави бокала си на масата и се вгледа изпитателно в красивото й лице.
— Сигурно имаш предвид бягството ми с Уилям, така ли е? — попита несигурно, леко изплашена от страховития израз, изписан на лицето му. — Заслугата за това също не е моя. Той се беше скрил в гората и аз го забелязах едва когато ти се отдалечи с Арик.
— Така — процеди с леден глас Ройс, — значи знаеш какво съм казал за теб в двора на Хенри, а не знаеш, че докато си тичала към „Мерик“ с братчето си, аз обяснявах като последен глупак на Грейвърли, че възнамерявам да се оженя за теб. И не си знаела, че отиваш в манастир веднага след сватбата ни в „Мерик“? Което автоматично ме обвързва за цял живот към теб, докато същевременно ме лишава от наследници? И ако ме излъжеш още веднъж… — Той издърпа бокала от ръцете й и го стисна с всичка сила.
— Какво си направил? — попита тя шепнешком.
— Стига сме говорили — отсече херцогът, наведе глава и я целуна. За негова изненада тя изобщо не му се противопостави. Когато отдели устни от нейните, в очите й имаше нещо, което той никога преди не беше виждал.
— Какво си направил? — попита отново тя.
— Чу ме много добре.
Момичето усети как по цялото му тяло се разлива приятна топлина, докато се взираше в хипнотизиращите му очи.
— Защо? — промълви. — Защо си му казал, че възнамеряваш да се ожениш за мен?
— Нещо се бях побъркал.
— По мен?
— По невероятното ти тяло — отвърна не особено нежно мъжът, но някъде дълбоко в сърцето си Дженифър знаеше, че има и нещо друго… нещо толкова хубаво, че даже се боеше да мисли за него. Това обясняваше всичко.
— Не знаех — рече. — Изобщо не съм си и представяла, че искаш да се ожениш за мен.
