Кралството на мечтите

— Ами… — поправи се бързо той — тя нали продължава да прави чайове и лечебни отвари? За да съм сигурен, че си добре…

Младата жена кимна, мислейки си за честите разходки на леля Елинор в гората. Тъкмо щеше да потегли, когато очите й срещнаха умоляващия поглед на Брена и тя се сети за бележката, която сестра й бе изпратила предната нощ.

— Татко — започна колебливо Дженифър, — дали ще е възможно Брена да дойде с мен и да прекара вечерта в замъка? Утре ще дойдем заедно на турнира.

За секунда лицето на баща й сякаш се вкамени, след което на устните му се появи снизходителна усмивка и той попита:

— Можеш ли да гарантираш сигурността й?

Дъщеря му кимна утвърдително.

Няколко минути по-късно, когато Брена и Дженифър вече се бяха отдалечили заедно с техния ескорт, графът на Мерик продължаваше да стои заедно с единствения си останал син пред палатката си, зареял поглед към замъка, извисяващ се над долината. Мълчанието бе нарушено от Малкълм, който попита:

— Мислиш ли, че успяхме? — Беше вперил ледения си, презрителен взор в гърба на доведената си сестра.

Лорд Мерик кимна и рече:

— Напомнихме й за дълга й, а дългът й ще надделее над страстта, която й е останала към убиеца. Тя ще седи в нашия павилион, ще ликува с нас и ще освирква англичаните, а съпругът й и всичките му хора ще наблюдават това.

Малкълм изобщо не си правеше труда да крие презрението си към доведената си сестра.

— Да, но ще ликува ли, когато го убием на арената? Дълбоко се съмнявам. В нощта, когато дойдохме в „Клеймор“, тя направо му се хвърли на врата и го умоляваше да й прости, задето тя самата те беше помолила да бъде изпратена в манастир…

Графът на Мерик се обърна, а очите му проблеснаха като две ледени остриета в мрака.

— Моята кръв тече във вените й. Тя ме обича и ще се подчини на волята ми. Всъщност вече го е направила, само дето още не го съзнава…

* * *

Обленият от оранжевото сияние на факлите във грешен двор на замъка бе изпълнен с множество усмихнати гости и възторжени слуги, насъбрали се тук да наблюдават как Ройс ще посвети оръженосеца на Годфри в рицарство. Заради големия брой заинтересувани от церемонията — шестстотин знатни гости и триста слуги — бе решено тя да се проведе в двора, а не в параклиса, който беше обичайното място за този ритуал. Оръженосецът, мускулест млад мъж на име Бардрик, беше коленичил пред херцога, а облеклото му включваше дълга бяла туника, червена мантия и черен жакет. На главата си имаше алена качулка. Той беше прекарал последните двайсет и четири часа в параклиса на пост и молитви. На разсъмване младежът се бе изповядал пред отец Грегъри, който го беше причестил, и сега с трепет очакваше господарят му да го направи рицар.

Неколцина рицари и дами участваха в церемониалното му „въоръжаване“, като всеки бе понесъл някаква част от новите му доспехи. Когато всички части на бронята бяха донесени, херцогът погледна към съпругата си, която държеше в ръце златни шпори — върховния символ на рицарството — защото бяха забранени за всички, с изключение на рицарите.

Повдигайки леко краищата на зелената си кадифена рокля, Дженифър пристъпи напред и ги остави на тревата до краката на мъжа си. Докато правеше това, погледът й попадна на златните шпори на самия Ройс и тя се зачуди дали церемонията по посвещаване на Черния вълк в рицарство на бойното поле край Бозуърт е била толкова пищна и грандиозна като тази.

Щом се отдръпна назад, херцогът се обърна към Бардрик и му зададе три въпроса, които Дженифър не можа да чуе добре, но отговорът изглежда задоволи мъжа й, защото той кимна утвърдително. После лорд Уестморланд извади меча си, вдигна го високо и докосна с него рамото на коленичилия пред него младеж. Отец Грегъри благослови новия рицар и тълпата избухна във възторжени викове, когато „сър“ Бардрик се засили и възседна коня си, без да докосва стремената, след което запрепуска из претъпкания двор, хвърляйки дребни монети на слугите.

Лейди Катрин Мелбрук, симпатична брюнетка, малко по-възрастна от Джени, се приближи усмихната до нея. Тя беше от малкото хора, които бяха спечелили симпатията й още в деня на годежа й в „Мерик“. Сега лейди Катрин се приближи към нея и прошепна на ухото й:

— Слугите разправят, че сте нещо между ангел и светица. Казаха ми, че сте порицали сериозно собствения си иконом, задето си е позволил да удари един от прислужниците. Както и че сте се отнесли милостиво към непослушен младеж, който имал точен прицел. — Дженифър се усмихна. Брюнетката обаче продължаваше: — Забелязвате ли как ви гледа съпругът ви? Имате ли представа, че дори сега ви гледа по начин, който даже моят неромантичен мъж определя като „нежен“?

Херцогинята неволно впери взор към Ройс. Той бе заобиколен от група гости, сред които беше и лорд Мелбрук, и изглеждаше погълнат от разговора.

— Веднага се обърна настрани, щом видя, че поглеждате към него — закиска се лейди Катрин. — А само да бяхте видели как изгледа лорд Броутън, когато забеляза, че той зяпа към полата ви. От очите му щяха да изхвръкнат светкавици! Кой ли би се досетил — добави тя, — че нашият свиреп Черен вълк ще стане кротък като агънце само два месеца след сватбата си?

— Не е никакво агънце! — процеди Дженифър, преди да може да се въздържи, и видя как лицето на лейди Мелбрук помръква.

— Аз… моля да ме извините, Джени, сигурно се чувствате ужасно… Всички знаем колко ви е тежко…

Очите на херцогинята се разшириха от тревога, че хората се досещат за чувствата й към Ройс. Въпреки проблемите двамата съпрузи бяха решили да се държат пред хората така, все едно нищо не се е случило.

— Всички знаете какво? — попита тя.

— Ами за турнира… Колко ще ви бъде трудно — да седите в павилиона на съпруга си и да му оказвате подкрепа, докато всичките ви роднини ви гледат…

— Нямам такова намерение! — с леден тон отвърна херцогинята.

Лейди Катрин беше изумена:

— Джени, не можете да направите това! Да не искате да кажете, че ще седите при шотландците?

— Аз съм шотландка! — гордо заяви Дженифър, усещайки как в същия момент стомахът й се свива на топка.

— Но сега сте Уестморланд! Дори Господ ни учи, че съпругата трябва да остава винаги вярна на мъжа си! — Преди да съумее да й отговори, лейди Мелбрук сложи ръце на раменете й и я погледна в очите. — Нямате представа какво ще предизвикате, ако се присъедините публично към неговите опоненти! Това е Англия, Джени, а вашият съпруг е… той е легенда! Ще го направите за посмешище! Всеки, който ви е харесвал, ще започне да ви презира, да не говорим как ще се подиграват на Ройс, задето не е могъл да спре собствената си жена! Моля ви, Джени, умолявам ви с цялото си сърце — не правете това!

— Аз… аз трябва да напомня на съпруга си, че е време за… — опита се да се измъкне тя. — …Преди да разберем, че към церемонията ще има толкова голям интерес, бяхме определили тази вечер за васалите, които трябва да дойдат в „Клеймор“ и да положат клетва за вярност пред мъжа ми…

Двама от крепостните селяни, стоящи наблизо, се загледаха в отдалечаващия се гръб на Джени — изглеждаха така, сякаш някой ги бе зашлевил през лицето. След секунда обаче се поокопитиха и се втурнаха към ковача, който бе заобиколен от дузина коняри.

— Нейна светлост — извика разтревожено единият селянин — утре ще седи при шотландците! Ще вика срещу нас!

— Лъжеш! — изрева насреща му едно младо конярче, за чиято изгорена ръка Дженифър собственоръчно се беше погрижила, превързвайки я предния ден. — Тя никога не