— Трябва ли да разбирам от тази забележка, че ме мислиш за толкова добър, та да победя брат ти с привързан към счупената ми ръка щит?
Жена му наклони глава настрани.
— Ще можеш ли?
На лицето му изгря усмивка и той заяви:
— Да.
Застанала пред палатката до Арик, Дженифър гледаше как Ройс се навежда да вземе копието, което Гауин му подаваше. За секунда погледите им се срещнаха, след което той насочи Зевс към арената. Изведнъж й хрумна, че съпругът й се бе надявал на нещо, което така и не беше получил — тя му извика да почака и се втурна в палатката. Когато се озова там, взе ножиците, които бяха използвали, за да направят превръзки за раните му, отряза парче от края на роклята си и веднага хукна навън. Застана пред великолепния черен жребец, рицарят наведе върха на копието си и тя завърза синьото парче плат за пиката му. После се отдръпна и пое към полето на честта, придружавана от Арик — съпругът й вече препускаше натам. Тя се загледа след него, а в гърлото й се надигна буца — ножицата в ръката й се поклащаше със страшна сила като тежък символ на това, което току-що бе сторила — в момента, в който бе завързала парчето плат за копието на Ройс, тя бе прерязала завинаги всички връзки със своята родина.
Дженифър се сепна, когато тежката ръка на Арик изведнъж се вдигна към главата й. В следващия миг широката длан на исполина я потупа по главата и остана там за няколко секунди, тежка като боен чук, после се плъзна по бузата й, притискайки лицето й до гърдите му. Тогава тя осъзна, че това беше прегръдка.
— Няма защо да се тревожиш, че сме го събудили, скъпа — каза леля Елинор. — Той така или иначе ще спи още часове.
Клепачите му се вдигнаха и той спря възхитения си поглед на красавицата с червено-златисти коси, застанала до вратата.
— Дори и без отварата, която му дадох — продължи възрастната жена, — всеки мъж, който се връща тежко ранен на арената, за да вземе участие в още пет двубоя, ще спи най-малко една нощ! Въпреки че — добави лелята с усмивка — не му трябваше много време, за да ги победи. Каква издръжливост само! И какви умения! Никога не съм виждала нещо подобно!
Дженифър обаче се вълнуваше от друго:
— Навярно ще го боли, когато се събуди, лельо! Бих искала да ми дадеш още от отварата…
— А-а-а, скъпа, недей така! Като съдя по предишните белези по тялото му, той отдавна е свикнал да се справя с болката… А и както ти казах преди, не е желателно да се използва повече от една доза от отварата. Така може да се породят нежелани странични ефекти…
— Какви например?
— Ами съпругът ти няма да може да си върши мъжките задължения поне седмица…
— Лельо Елинор — твърдо изрече Дженифър, — ако това е единственото нещо, за което трябва да се притеснявам, направи още отвара!
Възрастната жена се поколеба, след което кимна неохотно.
— Жалко — отбеляза младата жена, — че не можеш да прибавиш към билките нещо, което да го успокои… Все пак трябва да му съобщя, че Брена и Стефан са решили да се оженят. Ройс така жадуваше да заживее спокойно — усмихна се тя, — а откакто ме срещна, му се струпаха толкова много неща на главата…
— Сигурна съм, че е така — отвърна леля Елинор. — Ала сър Годфри ми каза, че негова светлост никога не се е смял така, както след като те е срещнал, така че ни остава само да се надяваме, че цени добрия смях повече от безпроблемното живуркане.
— Е — заключи Дженифър с въздишка, докато се взираше в пергамента на масата, изпратен от баща й — поне няма защо да се тревожи, че лорд Мерик ще го нападне, за да ни освободи. Татко се отрече от нас.
Леля й я потупа утешително по гърба.
— Той винаги е бил човек, способен повече да мрази, отколкото да обича, мила, но ти просто не си забелязала това. Според мен той обича само себе си. Никога не се е интересувал от твоето щастие, а само от своите егоистични амбиции. Спомни си как искаше да те омъжи първо за Болдър, а после за Макферсън. Брена успя да види истинското му лице, защото той не е неин роден баща, но ти беше заслепена от любовта си към него…
— Той се отрече и от внуците си — прошепна печално младата жена. — Представи си колко трябва да ме мрази, за да се отрече от внуците си.
— Що се отнася до това, той реагира така заради днешното ти поведение. Много добре знаеш, че не иска никакви внуци, ако бащата им е Черният вълк.
— Не го вярвам — промълви Джени. — Та нали те щяха да бъдат и мои деца!
— Не и за него — отсече възрастната жена. Вземайки една чашка в ръка, тя сипа в нея малко от някакъв прах, след което каза на племенницата си: — Този прах, ако се приема в малки количества в течение на няколко седмици, може да направи мъжа напълно импотентен. Ето защо — добави, докато наливаше вино в чашата — баща ти искаше да дойда с вас в „Клеймор“. Той искаше да е сигурен, че мъжът ти няма да е способен да ти направи дете. Което, както му изтъкнах, означаваше, че ти също ще останеш бездетна, но него изобщо не го беше грижа за това.
Дженифър застина — първо от ужас от отвратителните действия на баща й, а после от мисълта какво би станало, ако леля Елинор бе изпълнила указанията му.
— Ти… ти никога не си слагала от тези неща в храната или в напитките на мъжа ми, нали?
— Божичко, разбира се, че не — рече жената, докато разбъркваше сместа с лъжица. — Обаче не можех да спра да си мисля, че когато баща ти се отказа от решението си да ме изпрати в „Клеймор“ при вас, е замислил някой още по-гнусен план. Сега си лягай и се опитай да заспиш — нареди строго на Дженифър, без да забелязва, че току-що е събудила болезнените й спомени от бащиния й заговор да я изпрати за цял живот в манастир.
Доволна, че племенницата й я послуша и отиде да си почине след изтощителния ден, лелята се обърна към херцога и изведнъж замръзна от ужас, когато видя зловещия пламък в зениците му. Той се взираше яростно в чашата, която жената държеше в ръката си.
— Предпочитам болката, мадам — каза. — Разкарайте тези бабини деветини от стаята ми. И от
Жената го гледаше безмълвно, но след няколко секунди се окопити и му рече:
— Точно това си мислех, че ще кажете, мило момче! — Тя се насочи към вратата, но в последния момент се спря. — Надявам се, че ще внимавате с шевовете, които ви направих, докато проверявате дали отварата, която ви дадох, не ви е повредила мъжеството!
Затруднен от бинтованата си лява ръка, на Ройс му трябваха няколко минути, за да намъкне сивия си кашмирен халат и да затегне колана на кръста си. Той тихичко отвори вратата към стаята на Дженифър, очаквайки да я намери заспала, но вместо това я завари застанала до прозореца на трептящата светлина от свещите, закрепени на стената. С изящно изваяния си профил и разпиляната по раменете разкошна коса жена му напомняше на великолепните статуи, които беше виждал в Италия, изобразяващи богините от римската митология. Ройс я изпиваше с очи, възхитен от невероятната й храброст — тя се бе отрекла от семейството и страната си и бе коленичила пред него пред погледа на седем хиляди души. Въпреки че се бе разделила както с илюзиите по отношение на роднините си, така и с наследството си, тя все пак имаше сили да стои до прозореца, да гледа смело света отвъд стъклото и да се усмихва.
Ройс се поколеба за момент. Не знаеше как да я заговори. Когато се бе върнал от турнира, беше толкова изнемощял, че веднага бе заспал, без да има възможността да поговори с нея. Отчитайки всичко, което тя беше направила за него — всичко, което бе пожертвала в негово име — едно „благодаря ти“ едва ли бе
