Пътуваха в мълчание. Уитни предвкусваше изненадата, която щеше да изпита Клейтън в мига, в който шалът паднеше от раменете й. Щом зелената рокля беше предизвикала неодобрението му, то със сигурност гледката, която щеше да се разкрие пред него тази вечер, щеше да го шокира.
— Не си подхождаме — отбеляза Уитни, когато каретата спря пред дома на родителите на Майкъл и Клейтън й подаде ръка, за да й помогне да слезе.
— Какво искаш да кажеш? — хладно запита той.
— Тоалетите ни не си подхождат по цвят — обясни невинно и с небрежен жест отметна шала.
— Не виждам каква разлика би… — започна Клейтън, но онова, което се разкри пред погледа му, го накара да замръзне от изненада. Когато възвърна способността си да говори, попита: — Опитваш се да видиш докъде можеш да стигнеш ли?
— Не, милорд — отвърна тя, забелязвайки погледите, с които я съпроводиха останалите гости. — Нима мога да намеря по-голямо предизвикателство за вас от детето, което нося?
Клейтън направи видимо усилие да потисне гнева си.
— Ако разрешиш да ти дам един съвет — постарай се да не забравяш за състоянието си и да се държиш прилично тази вечер.
Уитни лъчезарно се усмихна.
— Разбира се. Точно това смятах да направя, но не успях да напъхам в деколтето си дантелата, предназначена да прикрие част от гърдите ми.
Пръстите му болезнено се впиха над лакътя й и тя изохка.
— Забавлявай се колкото можеш на това тържество, защото ще ти е последно — изсъска Клейтън. — Ще останеш в замъка Клеймор до раждането на детето, а аз ще се преместя в Лондон.
Надеждата й я напусна. Уитни се опита да се освободи от желязната хватка, но не успя.
— Моля те, не излагай и двама ни, като оставяш следите на своя гняв по ръката ми — прошепна тя.
— Болката, както и любовта е нещо, което трябва да се споделя — отвърна той и я пусна.
Щом влезе в балната зала, Уитни почувства, че нещо липсва. Трудно й беше да определи какво точно. Може би усещането идваше от това, че всички изглеждаха толкова… нормални. Не, по-скоро полагаха неимоверни усилия да изглеждат нормални.
Емили, която пристигна почти едновременно С тях, даде отговор на въпроса, който измъчваше Уитни.
— Божичко! — възкликна тя, издърпвайки приятелката си настрани. — Свекър ми винаги ще обърка всичко! Не можах да повярвам на ушите си, когато само преди пет минути сподели с мен колко мъки му е коствало, за да я убеди да дойде на бала! Това ще е изненадата за свекърва ми
— За кого говориш? — прошепна Уитни, а сърцето й се сви от предчувствие за наближаваща буря.
— За Мари Сейнт Алерман. Тя е тук! Бащата на Майкъл успял да я уговори да дойде и да пее за свекърва ми. Госпожица Алерман е отседнала в двореца, където има представление утре вечер и…
Уитни не чу останалото. Тялото й затрепери в мига, в който от устата на Емили прозвуча името на най- красивата и най-известната от любовниците на Клейтън. Мари Сейнт Алерман беше в града, под един покрив с бившия си любим! Само преди час той я беше уведомил за решението си да се пренесе в къщата в Лондон. Не помнеше какво отвърна на приятелката си, нито как успя да избегне вниманието на познатите си. Оттегли се в един усамотен ъгъл и с ужас зачака появата на певицата.
Музикантите заеха местата си. Залата утихна. Всички с нетърпение очакваха да видят и чуят жената, известна в цяла Европа с прекрасния си глас и несравнимата си хубост. Обаче повече се вълнуваха от това как ще се държи Клейтън при срещата с бившата си любовница.
Херцогът приближи до Уитни и сдържано й подаде ръка, а после я отведе до пианото.
— Мен ако питате, ничий глас не може да се сравни с този на Сейнт Алерман — отбеляза един възрастен господин, застанал близо до Клейтън. Лицето на херцога се напрегна и Уитни разбра, че присъствието на певицата е изненада за него. Божичко, защо трябваше точно тази вечер да изглежда толкова неустоим? И защо Мари Сейнт Алерман беше толкова красива?
Уитни не можеше да откъсне поглед от русата певица, която заемаше мястото си до пианото. Тялото й беше стройно като на богиня. Поведението й беше на жена, сигурна в красотата си, но не и обсебена от мисълта за нея. А когато запя, залата затаи дъх.
В сравнение с нея Уитни се почувства невзрачна и недодялана. Виеше й се свят. Сега й стана ясно какво означава да си метреса на херцога на Клеймор. Тази жена с усмихнати сини очи беше вкусвала страстните му целувки, беше лежала гола в прегръдките му и беше споделяла екстаза на сливането на телата им. Уитни си даваше сметка, че е бледа като смъртник. Дланите й бяха ледени. Ако останеше още минута тук, щеше да припадне. Ако напуснеше, щеше да даде повод я одумват. Опита се да си вдъхне смелост, като си припомни, че Клейтън беше изоставил тази красавица, за да спечели нея, Уитни. Но това беше отдавна. Сега той я мразеше. Много скоро тялото й също щеше да буди отвращение у него…
Прииска й се да е мъртва. Дори не усети, когато Клейтън хвана треперещата й длан, нито имаше представа от колко време двамата стоят така. Щом осъзна, че той й предлага подкрепата си, вплете пръсти в неговите. Сега поне можеше да си поеме дъх, макар и за миг.
Мари Сейнт Алерман изпя песента си и се поклони, а когато се изправи, очите й срещнаха тези на Клейтън и Уитни усети как между двамата пламна искра.
Обявиха началото на танците. В началото Клейтън не се отделяше от съпругата си и въпреки че не й продумваше и едва я поглеждаше, Уитни беше благодарна за това. Когато обаче я покани на танц, той процеди през зъби:
— Къде е годежният ти пръстен?
— Свидетелството за твоята любов? — предизвикателно попита Уитни и гордо вдигна глава. Изглеждаше крехка и уязвима. — За него ли става дума?
— Знаеш много добре!
— Тъй като е знак за любовта ти към мен, която вече не съществува, реших, че ще е лицемерно от моя страна да продължа да го нося.
Затаи дъх в очакване Клейтън да я увери, че любовта му е още жива.
— Прави каквото искаш — изрече той. — Винаги си го правела.
Останаха заедно и след танца и с усилие се опитваха да прикрият напрежението помежду си, разговаряйки оживено с другите гости. Внезапно атмосферата се промени. Смеховете секнаха и всички погледи се обърнаха в една посока.
Уитни извърна глава и видя лорд Ийстърбрук да приближава към тях под ръка с Мари Сейнт Алерман.
— Клеймор! — Гласът на Ийстърбрук разсече възцарилото се мълчание като нож. — Сигурен съм, че вие двамата не се нуждаете от представяне.
Клейтън се обърна и се озова пред лорда и бившата си любовница. Любопитните очи заследиха реакцията му.
Той се усмихна лениво и поднесе ръката на певицата към устните си.
— Както виждам, мадам, все още само появата е достатъчна, за да паднат всички мъже в краката ви.
Мари наклони глава и прие с усмивка галантния комплимент.
— Не всички — многозначително отвърна тя. — Но да си призная, бих била изненадана да видя и вас в подобно глупаво положение, ваша светлост.
Уитни следеше размяната на реплики и се питаше дали Клейтън ще я представи на бившата си метреса. В този момент усети, че мрази съпруга си и презира Ийстърбрук. Не понасяше тези любопитни очи, вперени в тях. Цялата зала сякаш се изпълни с нейни врагове, със стотици Ийстърбруковци, изпитващи извратено задоволство от положението, в което беше поставена. Начело с многоуважаемия й съпруг. Да се беше омъжила за Пол! Щеше да си живее спокойно в тихата провинция, там, където й беше мястото. Внезапно осъзна, че лордът й представя Мари Сейнт Алерман.
Уитни срещна погледа на съперницата си с изумително външно спокойствие.
— Благодаря ви, че ми доставихте удоволствие с прелестния си глас, госпожице — изрече на безупречен френски тя. — Беше невероятно изживяване.
