намери сили само да изрече:

— Здравей, Пол.

Пол се усмихна и пъхна ръката й под лакътя си.

— Танцувай с мен — простичко каза.

Ръката му се плъзна около талията й. Уитни тръпнеше от вълнение. Знаеше, че е настъпил моментът, в който трябва да се превърне отново в смела млада дама както в Париж, но усещанията й я объркваха. Сякаш отново беше на петнадесет години и времето, прекарано във Франция, не съществуваше. Искаше й се да извика: „Обичам те. Винаги съм те обичала. Искаш ли ме сега? Променила ли съм се достатъчно, за да ме пожелаеш?“

— Липсвах ли ти? — прекъсна Пол мислите й.

В главата й звъннаха предупредителни сигнали. Гласът му звучеше опасно интимно. Тя се усмихна многозначително и отвърна:

— Липсваше ми страшно много! — Нарочно наблегна на последните думи, за да създаде впечатление за преувеличение.

— Колко страшно много? — настоя той, а усмивката му стана още по-широка.

— Бях неутешима — пошегува се тя. Беше й известно, че Емили му е разказала за широката популярност, която си беше спечелила в Париж. — Всъщност за малко да умра от скръб по теб.

— Лъжкиня! — засмя се той, а ръката му още по-плътно обви талията й. — Тази сутрин чух нещо съвсем различно от това, което ми казваш. Вярно ли е или не, че си заявила на някакъв френски благородник, че ако титлата му те била впечатлила толкова силно, колкото и неговата самонадеяност, тогава сериозно би се почувствала изкушена да приемеш предложението му?

Уитни леко кимна, едва сдържайки смеха си.

— Вярно е.

— А може ли да попитам какво точно е било предложението му?

— Не, не може.

— Да му обявя ли дуел?

Уитни се почувства на върха на щастието. Пол флиртуваше с нея! Наистина флиртуваше!

— Как е Елизабет? — попита тя и моментално съжали за думите си.

На устните на Пол плъзна самодоволна усмивка.

— Ще я намеря и ще я доведе при теб. Така ще имаш възможност сама да разбереш — предложи той, а погледът му говореше, че чудесно я разбира.

Опитваше се да се съвземе от срама, който сама си беше навлякла, когато внезапно осъзна, че той я води към Клейтън Уестланд и групичката около него. Едва сега си спомни, че му беше обърнала гръб и без да отговори на поканата му за танц, беше последвала Пол.

— Извинявам се, че ви отмъкнах госпожица Стоун в мига, в който възнамерявахте да я поканите на танц, Клейтън — каза Пол.

Заради предишната си грубост тя не можеше да откаже новата покана за танц от ненавистния й съсед. Но противно на очакванията й Клейтън не я покани. Напротив, остави я да се черви под ехидните погледи на останалите. И когато накрая неудобството й беше пълно, той с отегчение й подаде ръка и се поклони:

— Госпожице Стоун.

— Не, благодаря — студено отвърна тя. — Нямам желание да танцувам, господин Уестланд.

Извърна се рязко и решително се отправи към най-отдалечения край на залата, където леля Ан беше оформила свой кръг от събеседници. Пет минути по-късно баща й я доближи и с тих, но нетърпящ възражение тон рече:

— Има един човек, с когото искам да се запознаеш.

Въпреки твърдите нотки в гласа му Уитни беше сигурна, че тази вечер баща й се гордее с нея. Последва го, но със закъснение разбра къде всъщност я води.

Клейтън Уестланд беше зает да води шеговит разговор с Емили и съпруга й. Маргарет Меритън, разбира се, продължаваше да виси на ръката му.

— Татко, моля те! — прошепна разтревожено Уитни и отстъпи назад. — Не го харесвам!

— Не се дръж като глупачка — раздразнено отвърна Стоун, хвана я за ръката и я повлече нататък.

— Ето я — уведоми той Клейтън, а после се обърна към дъщеря си и й нареди, сякаш беше деветгодишно момиченце: — Поклони се и поздрави любезно нашия приятел и съсед, господин Клейтън Уестланд.

— Вече се запознахме — сухо изрече той.

— Запознахме се — едва чуто повтори Уитни. Страните й пламнаха под подигравателния поглед на Уестланд. Ако посмееше да я засегне или да я изложи пред баща й, щеше да го убие! За пръв път, откакто се помнеше, баща й я виждаше в благоприятна светлина, ставаше свидетел на факта, че обществото я приема, и се чувстваше горд от това.

— Е, добре. Добре. — Мартин Стоун погледна с очакване към Клейтън, после към Уитни. — Тогава защо вие двамата не потанцувате? Нали затова е музиката…

Внезапно тя осъзна, че причината, поради която двамата с Клейтън няма да танцуват, е, че господинът не би я поканил вече дори някой да допреше пистолет до челото му. Уитни умолително го погледна, после направи знак към дансинга. Тя безмълвно го канеше! Какво унижение.

Клейтън иронично вдигна вежди. За момент й се стори, че той ще пренебрегне поканата й, но мъжът само сви безразлично рамене и тръгна към танцуващите двойки, оставяйки я да го следва.

Ах, как го мразеше! Омразата й се усилваше с всяка направена стъпка. Погледът й пронизваше гърба му, а когато Клейтън се обърна и я погледна, тя с ужас установи, че той всъщност се смееше. Надсмиваше се над унизителното положение, в което се беше оказала! Уитни пристъпи напред, а после неочаквано направи крачка вдясно. Беше твърдо решена да го остави сам сред танцьорите.

Ръката му бързо се стрелна и улови лакътя й.

— Да не си посмяла! — тихо рече той и се засмя, после я обърна така, че да застане с лице към него.

— Беше изключително любезно от ваша страна да ме поканите на танц — саркастично отбеляза Уитни.

— Нима не искахте точно това? — с престорена невинност изрече Клейтън и без да дочака отговор, бързо добави: — Ако знаех, че предпочитате вие да отправяте поканите за танц, не бих си губил времето с предните два опита.

— От всички груби, невъзпитани… — Усети втренчения поглед на баща си и се усмихна лъчезарно на кавалера си, но в мига, в който очите на Стоун се отместиха в друга посока, тя продължи с омраза: — Неподлежащи на описание, противни…

Раменете на Клейтън Уестланд се разтресоха от смях и Уитни се задави от гняв.

— Продължавай! — подкани я той. — Не съм се забавлявал така, откакто бях момче. Да видим сега, докъде беше стигнала? Аз съм „неподлежащ на описание“, „противен“…

— Изключително нахален — просъска тя, а после добави: — Не сте никакъв джентълмен!

— Това ме поставя в много трудна ситуация — подигравателно рече Клейтън. — Защото не ми оставяте друга алтернатива, освен да отбележа, че вашето поведение спрямо мен тази вечер не би могло да се нарече поведение на истинска дама!

— Усмихнете се, моля ви! Баща ми гледа към нас. — Устните й се разтегнаха в пресилена усмивка.

Клейтън незабавно се подчини. Белите му зъби блеснаха, а очите му се спряха върху съблазнителните устни на красивата му партньорка.

Значението на погледа му не убягна на Уитни. Тя направи опит да се откопчи от здравата му прегръдка.

— Господин Уестланд, мисля, че този неприятен разговор продължава повече от необходимото!

Ръцете му я хванаха още по-здраво.

— Нямам намерение с вас да ставаме за посмешище тази вечер, малка моя — предупреди я той и я завъртя в такт с музиката. — Каква приятна вечер, нали? — Наведе се към ухото й и заговорнически прошепна: — Баща ви отново ни наблюдава.

— Вечерта наистина беше приятна — троснато отвърна Уитни и зачака острия му отговор. Но когато той

Вы читаете Уитни моя любов
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

1

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату