нищо не каза, тя объркано вдигна поглед към него. Почувства се глупаво. Вярно, беше се държал нахално при потока, но като имаше предвид нещата, които му беше наприказвала тази вечер, тя не беше по-добра от него.
— Мисля, че сега е ваш ред да ми отвърнете грубо — каза след малко тя. — Или съм загубила играта?
Той се усмихна одобрително при тази така неочаквана промяна в поведението й и меко рече:
— Май сме наравно.
Сивите му очи, лекотата, с която я водеше във валса, й напомняха нещо. Опита се да се сети.
— Господин Уестланд, не сме ли се срещали и преди?
— Много неприятно щях да се почувствам, ако се бяхме срещнали и вие сте ме забравили след срещата ни.
— Сигурна съм, че ако съм ви срещала, щях да си спомня за вас — учтиво отвърна тя и реши да отхвърли подозрението, което я мъчеше.
Пол удържа обещанието си и не след дълго доведе Елизабет при Уитни. Госпожица Аштън приличаше на красива, крехка порцеланова кукла. Светлосинята й рокля така добре подхождаше на розовите й страни и златистите къдрици, а в гласа й имаше искрена симпатия, когато рече:
— Не мога да повярвам, че това наистина си ти, Уитни!
Наистина, в тези думи прозираше намек за предишната Уитни, но тя беше уверена, че Елизабет нямаше намерение да я обиди.
Клейтън покани Елизабет за следващия танц и Уитни изпита тайната надежда, че сега, когато Пол е без дама, ще я покани отново. Вместо това той смръщи вежди и рязко каза:
— Питам се дали е прието за нормално в Париж мъж и жена, които току-що са били представени един на друг, да се гледат в очите, докато танцуват?!
Уитни ахна от изненада.
— Аз… Аз… Не съм гледала господин Уестланд в очите. Просто ми се стори, че го познавам отнякъде, а в същото време ми изглеждаше напълно непознат. Не ти ли се е случвало подобно нещо?
— Случи ми се. Тази вечер. Мислех, че си някоя, която познавам. Сега вече се съмнявам в това.
Той се обърна и остави Уитни да гледа след него. Беше време, когато след подобен разговор тя щеше да се втурне след него, да го уверява, че той е мъжът, когото иска, че е единствен, че Клейтън Уестланд не означава нищо за нея. Но сега не беше едно време. Сега тя беше по-голяма, по зряла, по-мъдра. Усмихна се и тръгна в противоположната посока.
Пол повече не се доближи до нея, но тя прекара вечерта приятно. Танцува с всички господа, които я канеха. Ако трябваше да избира между един Пол, който беше изпълнен с увереност, че стига да поиска, тя ще бъде негова, и Пол, обзет от ревност и разкъсван от съмнения, тя с положителност предпочиташе втория. Лейди Юбанк беше права. Съперничеството с други мъже беше онова, от което младият Севарин имаше нужда.
Когато се събуди на следващия ден, наближаваше обяд. Отхвърли завивките и бързо скочи от леглото. Беше сигурна, че Пол ще й направи посещение.
Той обаче не се появи. За сметка на това се изредиха много от младите джентълмени, които беше очаровала предната вечер, и тя прекара следобеда в опити да изглежда весела и да бъде забавна, обаче с напредване на времето настроението й се понижи.
Вечерта си легна с твърдото убеждение, че на следващия ден той със сигурност ще я посети. Само че надеждите й отново останаха излъгани. Следващият ден дойде, но от Пол Севарин нямаше и следа.
Видя го едва на третия ден след бала, и то случайно. Двете с Емили се връщаха от селото и приятелката й я попита:
— Знаеш ли, че в деня след бала господин Уестланд е бил повикан в Лондон?
— Баща ми спомена нещо такова — отвърна разсеяно Уитни, мислите й бяха заети изцяло с Пол. — Доколкото знам, очакват го да се върне утре. Защо?
— Защото майката на Маргарет казала на моята, че дъщеря й брои часовете до завръщането му. Очевидно вниманието й е изцяло обсебено от този мъж и… — Емили млъкна и се взря надолу по пътя. — Ако не ме лъжат очите, твоята мечта е на път да се осъществи.
Пол се появи с коня си пред тях. Уитни дори нямаше време да приглади косата и да оправи полите си. Той учтиво поздрави Уитни и после насочи цялото си внимание към Емили, обсипвайки я с ласкателства и комплименти, докато накрая тя трябваше да му напомни през смях, че вече е омъжена.
Уитни яздеше отстрани и слушаше разговора им.
— Ще бъдеш ли на бала, който лейди Юбанк организира утре? — чу го да казва за втори път и извърна очи към него.
Едва сега разбра, че въпросът му е отправен към нея. Кимна, а сърцето й ускори ритъма си.
— Чудесно. Значи, ще се видим там.
Пол шибна коня си и се отдалечи от дамите. Емили замислено го проследи с поглед и отбеляза:
— Не съм имала по-особено преживяване Уитни, не ти ли се струва странно, че Пол Севарин така упорито отбягваше да разговаря с теб?
— Съвсем не ми се вижда странно — въздъхна приятелката й. — Нима си забравила, че Пол Севарин винаги ме е пренебрегвал?
— Не съм забравила — през смях отвърна тя. — Но никога досега не се е случвало да не ти обръща внимание, а в същото време погледът му да не се откъсва от тебе. Същото беше и на твоя бал — гледаше те винаги когато погледът ти беше встрани от него.
— Наистина ли? Сигурна ли си, Емили?
— Разбира се, че съм сигурна, глупаче! Наблюдавах него, наблюдавах и теб.
— О, Емили! — Уитни се засмя. — Как ми се иска да не трябваше да се връщаш в Лондон следващата седмица! Когато ти си заминеш, кой ще ми казва нещата, които така ми се иска да чуя?!
11.
Уитни се приготви от рано за бала, който лейди Юбанк даваше същата вечер. Облече рокля от небесносин шифон, обсипана със сребристи пайети. Тоалетът се допълваше от диамантено колие и сапфирени обици.
— Лельо Ан, мислиш ли, че Пол наистина обича Елизабет? — попита тя леля си, щом двете потеглиха за дома на вдовицата.
— Ако я обичаше, мисля, че отдавна щеше да е женен за нея — отвърна Ан и сложи ръкавиците си, тъй като в далечината се открои огромната подобна на мавзолей къща на лейди Юбанк. — Твоята приятелка Емили е права — Пол не откъсваше поглед от теб по време на бала, който баща ти даде по случай завръщането ти у дома. Гледаше те непрекъснато и си мислеше, че никой друг не забелязва това.
— Тогава защо се бави толкова, вместо да предприеме нещо?
— Скъпа, представи си в какво ужасно положение е той. Преди четири години всички знаеха, че едва понася нескритото ти обожание към него, а сега е изправен пред проблема да си промени коренно отношението и да започне открито да те ухажва. Ако обаче искаш да го накараш да побърза, смятам, че най-разумно ще бъде да последваш съвета на лейди Юбанк — покажи му, че има съперници и трябва да се бори за теб.
Три часа по-късно Уитни беше почти готова да признае, че леля й има право. Всички мъже в залата я уважаваха… с изключение на единствения, който наистина имаше значение за нея.
Клейтън Уестланд се беше завърнал от Лондон. Той също не можеше да се оплаче от липса на почитателки. Беше обграден от местни красавици и едва прикриваше досадата си от нескончаемото бъбрене на Маргарет Меритън.
Когато той пристигна, Амелия Юбанк го посрещна на прага и открито му заяви, че ще му бъде задължена, ако прояви малко повече внимание към госпожица Стоун тази вечер, за да подтикне Севарин към участие в една романтична надпревара. Нищо чудно, че Клейтън не беше в настроение…
