— Мисля, че проблемът ти в крайна сметка се дължи на неопитни учители — с леден глас рече той и отново впи устни в нейните.
Уитни се заизвива в ръцете му, а по страните й потекоха сълзи от гняв. Колкото по-силно се дърпаше, толкова по-настойчива и груба ставаше целувката му, докато накрая тя престана да се съпротивлява и се отпусна разтреперана в прегръдката му. Клейтън взе лицето й в дланите си и го повдигна нежно нагоре. Взря се в разплаканите й очи и тихо каза:
— Това е първият ти урок, малка моя. Не си позволявай да си играеш с мен. Всички игрички са ми известни, познавам ги много по-добре от теб, така че е изключено да спечелиш. А това е вторият урок — промълви и устните му отново доближиха нейните.
Допирът беше толкова нежен, че дъхът й спря. Ръцете му се плъзнаха по тялото й. Езикът му докосна устните й и ги раздели. Уитни почувства, че силите я напускат. Тя обви ръце около шията му, търсейки опора. Усещането от тази целувка беше главозамайващо.
Но ето, че Клейтън стана по-настойчив. Едната му длан премина отпред и се спря върху гърдите й. Уитни дойде на себе си и с неподозирана и за нея самата сила се откъсна от ръцете му.
— Как смеете! — извика, вдигна ръка и яростно го зашлеви през лицето.
Не можеше да повярва. Клейтън се усмихваше!
— Ако някога отново се опитате да ме докоснете, ще ви убия! — задъхано рече тя.
Заплахата й, изглежда, го развесели още повече.
— Няма да е необходимо, милейди. Вече получих отговора, който ми трябваше.
— Отговор! — извика тя. — Ако бях мъж, щях да ви отговоря с дуел!
— Ако бяхте мъж, нямаше да имате причина да ми обявявате дуел.
От яд в очите й се появиха сълзи. Искаше й се да унищожи хладната му самоувереност, да го вбеси, да го накара да изгуби търпение. Но Клейтън изтълкува сълзите й погрешно:
— Хайде, избършете си очите. Ще ви отведа при приятелите ви.
Подаде й копринената си кърпичка и в яростта си тя я хвърли на земята с твърдото намерение да я стъпче и да влезе в балната зала сама. В този момент чу гласа на Пол:
— Извинете ни.
Той мина покрай тях, водейки Елизабет към залата.
Уитни се извърна към Клейтън със стиснати юмруци.
— Ти, негодник такъв… Направил си всичко нарочно, заради Пол! За да го види той. Ти си искал Пол да стане свидетел на цялата сцена!
— Наистина го направих нарочно, но само за собствено удоволствие — поправи я той, хвана ръката й и я поведе към вратата.
Когато се озоваха в залата, Уитни се почувства по-сигурна. Изтегли ръката си и гневно прошепна:
— Сигурна съм, че си син на самия Сатана!
— Баща ми щеше да бъде много разочарован от подобна мисъл — засмя се Клейтън.
— Баща ти? — Тя отстъпи назад и подхвърли: — Ако мислиш, че майка ти знае името на баща ти, жестоко се заблуждаваш!
Настъпи напрегнато мълчание, последвано от гръмогласен смях. Едва сега Уитни осъзна, че падението й беше пълно — държанието й нямаше нищо общо с това на една истинска дама. О, как ненавиждаше Клейтън Уестланд! Щеше да намери начин да му отмъсти за унижението, което я беше накарал да изпита тази вечер.
Около час по-късно Пол се приближи до нея и й прошепна:
— Ела да танцуваме. Уитни тръгна с него. Беше толкова засрамена, че не посмя да го погледне нито веднъж по време на целия танц.
— Трябва ли един мъж да ви изведе на терасата, за да му обърнете внимание, госпожице Стоун? — подразни я той.
Очите й стреснато се спряха върху лицето му, но тя с облекчение установи, че сцената на терасата само беше раздразнила, но не и отвратила Пол.
— Може би предпочитате да подишате малко свеж въздух? — продължи шеговито той.
— Моля те, не ме дразни — с въздишка рече Уитни. — Вечерта е дълга, чувствам се изморена.
— Изобщо не съм изненадан — изрече Пол, но щом видя, че по страните на партньорката му избива гъста червенина, смени тона: — Мислиш ли, че би могла да се възстановиш от тази умора до утре сутринта, за да вземеш участие в пикник, организиран в твоя чест? Ще има още десетина човека.
Лейди Юбанк и леля й бяха прави.
— Приемам с огромно удоволствие — усмихна се щастливо тя.
Когато танцът свърши, Пол я отведе в един усамотен кът на залата, взе две чаши шампанско и й подаде едната.
— Да поканя ли и Уестланд? — подхвърли с усмивка той.
Беше готова да изкрещи думите, които напираха на устните й, но видя самоуверената му усмивка и й хрумна по-добра идея. С привидно безразличие сви рамене и дори успя да се усмихне:
— Покани го, щом искаш.
— Няма ли да имаш нещо против?
Уитни невинно го погледна.
— Не виждам защо трябва да възразя. Той е много красив… И очарователен… И… — Погледна към чашата си, за да прикрие отвращението си.
— Госпожице Стоун — прекъсна я развеселено Пол, — нямате намерение да ме накарате да ревнувам, нали?
— А ти ревнуваш ли? — отвърна с кокетна усмивка Уитни.
Пол не отговори, но тя беше почти сигурна, че е улучила слабото му място. Е, в крайна сметка резултатите от тази вечер отговаряха на предварителните очаквания. Пол почти не се отдели от нея до края на партито, а когато го правеше, то не беше, за да отиде при Елизабет.
Клейтън освободи прислугата и си наля чаша бренди. С усмивка си спомни за неочаквания обрат, който беше настъпил в отношенията му с госпожица Стоун. Никога, дори и в най-смелите си фантазии не беше допускал, че ще му се случи нещо подобно! Беше останал доволен от това, което преди няколко часа успя да научи на терасата на Амелия Юбанк — никой от обожателите на Уитни не си беше позволил волности с нея.
Господи, какво чудно създание беше тя! Едновременно ангел и дива котка, тя притежаваше красота, която караше кръвта му да кипи.
Беше се отнесъл грубо с нея, но на следващия ден щеше да се реваншира.
12.
Небето беше синьо, духаше лек ветрец, носещ аромата на приближаващата есен.
Уитни стана рано. Изкъпа се, изми буйната си коса и се замисли какво да облече за предстоящия пикник. Не се съмняваше, че Пол ще й предложи да я откара с каретата си, но въпреки изкушението да бъде насаме с него, тя знаеше, че е по-добре да язди коня си, както в добрите стари времена. Щеше да сложи новия си костюм за езда — с жълта пола, жакет и блуза в същия жълт цвят на бели точки. Върза прозрачен шал на шията си и преметна краищата му през дясното си рамо.
Беше напълно готова, когато чу шума от приближаващата се карета. Пол пристигаше. Едва се сдържа да не се втурне по стълбите, за да го посрещне.
Приближи спокойно и самоуверено към него. Изпитваше дълбоко задоволство от възхищението, с което той я гледаше.
— Как е възможно да изглеждаш така красива толкова рано? — попита Пол и задържа ръцете й в своите.
Уитни се усмихна:
— Добро утро, Пол. Не мислиш ли, че е по-добре да яздим, вместо да ползваме каретата? Конюшнята е
