— Погледни ме — нареди Клейтън, но в тона му неочаквано се прокрадна топлота.
— Не! — рязко отвърна Уитни. — Ако го направя, ще ти издера очите, затова не настоявай и ме остави да си вървя.
Знаеше, че той няма да я пусне да си тръгне, преди да се е извинила, а повече от всичко й се искаше в този момент да бъде далеч от него.
— Нямах намерение да удрям коня. Всъщност ударът беше предназначен за теб. — Положи неимоверни усилия да говори твърдо. — Признавам, че постъпих безотговорно и последиците можеха да бъдат ужасни.
— Благодаря — кротко отвърна той. В гласът му нямаше нито триумф, нито задоволство.
Тя учудено вдигна поглед към него. Винаги когато й се беше налагало да се извинява на баща си за някоя своя постъпка, той я беше изслушвал мълчаливо, а после се беше впускал в дълги нравоучителни тиради. Кой знае защо беше очаквала Клейтън да реагира по същия начин.
— Благодаря ти за извинението — повтори той.
Великодушието му стори това, което заплахата от камшика не постигна. От очите й бликнаха сълзи на срам и тя не можеше да ги спре. Опита се да се измъкне от прегръдката му и да се изправи, но ръцете му я държаха здраво. Клейтън започна да гали косите й и жестът му я накара да заплаче още по-силно. Плака, докато ризата му стана мокра от сълзите й.
— Защо ме мразиш, малка моя? — нежно попита той.
— Защото в теб има нещо, което ме кара да се държа като проклета лунатичка — отвърна тя.
Клейтън тихо се засмя и докосна брадичката й. Сивите му очи се впиха в лицето й с топлота и одобрение и изведнъж Уитни почувства, че този мъж сякаш е най-близкият й човек — между тях се раждаше нещо. Чувството я зашемети и изпълни цялото й същество.
— Ужасно съжалявам, че те предизвиках да се качиш на Опасния вихър и че…
— Не говори повече за това. Вече е забравено — прекъсна я нежно той.
Клейтън сведе глава да я целуне, но вместо да се отдръпне, тя повдигна лице към него и посрещна устните му. Целувката беше нежна, галеща, успокояваща.
Дори когато устните му станаха по-настойчиви и търсещи, тя чувстваше, че ако се отдръпне, той ще я остави да си тръгне. Нямаше сили да се откъсне от него. Ръцете й се обвиха около кръста му и се плъзнаха нагоре към шията му.
И всичко се промени. Пръстите му внимателно свалиха шалчето от косата й, заровиха се в буйните й къдрици. Той обгърна с длани лицето й и впи поглед в очите й, заприличали на дълбоки тъмнозелени езера.
— Господи, толкова си хубава! — прошепна Клейтън.
Сърцето й замря, после лудо заби. Той я целуваше, караше я да се чувства безплътна и лека. Езикът му накара устните й да се разтворят, плъзна се жадно в устата й. Ръцете му докоснаха бедрата й, повдигнаха тялото й и го притиснаха плътно до неговото.
Тя потръпна от страст и се отпусна по гръб, а Клейтън се надвеси над нея, без да я изпуска от прегръдката си.
— Не можем… — успя да промълви задъхано тя. Устните му не я оставиха да се доизкаже.
Клейтън простена. Обсипа с целувки страните й, шията й и отново се върна на устните й. Нежно докосна гърдите й и започна бавно да разкопчава блузата й.
Уитни се върна към реалността. Уплашено поклати глава и се опита да се отдръпне, когато дланите му покриха гърдите й.
— Недей — дрезгаво прошепна той и продължи да гали пламналата й плът.
И внезапно, без никакво предупреждение, Клейтън спря. Горящият му от желание взор се впи в нея и той промълви със странен глас:
— Ако не спрем сега, малка моя, няма да мога да се преборя с желанието си да свършим това, което сме започнали.
Той целуна нежно зърната на гърдите й и неохотно се надигна.
Обожаваше духа й, свежестта й. Тя беше страстна и пламенна, готова да бъде взета. Беше онова, което той очакваше, но и нещо много повече. Едно съчетание от зашеметяващи контрасти. Истинско съкровище. Неговото съкровище!
Уитни постави длан на гърдите му и почувства ускорения ритъм на сърцето му. Изведнъж се зачуди, че досега не беше забелязвала колко красив е Клейтън.
— Време е да вървим. — Гласът му я върна към действителността. — Ще трябва да дадем приемливо обяснение за отсъствието си на всички, които ни чакат.
— Разбира се — отвърна тя. С нежелание се надигна и започна да оправя косата си. — Отдавна трябваше да си тръгнем.
Той посегна към нея, но тя бързо се отдръпна и пое към коня си. Когато понечи да възседне Хан. Клейтън я хвана за кръста и я притегли отново към себе си.
— Малка моя, ще има още много мигове като този. Тогава ще те прегръщам по-дълго и още по- пламенно. Обещавам.
Не можеше да повярва на ушите си! Той й предлагаше нови мигове на интимност, през които да задоволи своите страсти! Как можа да забрави колко аморален, колко неискрен беше този човек! Тя се отдръпна и му хвърли унищожителен поглед.
— Нима? — предизвикателно запита, влагайки унищожителен сарказъм в тона си.
Хищническата му усмивка й напомни за свиреп тигър.
— Точно така.
— Не се надявай — сряза го тя и хвана юздите на Хан. Клейтън я повдигна леко и я намести върху седлото, а ръката му се отпусна върху бедрото й.
— Къде е пикникът? — с треперещ глас попита Уитни.
— В падината между имението на Севарин и моето имение — отвърна той и се метна на гърба на своя жребец.
— Ще се видим там — извика тя и препусна напред. Идеше й да заридае от срам и унижение. Да му позволи да я целува по този начин! И да я докосва така! Господи! И този негодник смяташе, че обещанията му за други подобни мигове трябваше да я накарат да се чувства поласкана и щастлива! Къде бяха гордостта й, чувството й за добро и зло, за допустимо и недопустимо, че му беше разрешила да стигне до подобни волности? Каква глупачка беше да лежи до него тръпнеща от желание да го има. Несъмнено той знаеше какво я беше накарал да почувства. Беше експерт по отношение на разпалването на плътското желание у жените.
В далечината се мярна поляната, която беше избрана за място на пикника. Зърна стройния силует на Пол. Пол! От устните й се откъсна стон. Той ще я намрази, ако разбере какво се беше случило между нея и Клейтън? Ще я сметне за пропаднала.
Обърна се и видя, че Клейтън изостава.
— Ще се състезаваме ли? — извика му и вдигна камшика.
— Ако мислиш, че имаш някакъв шанс да спечелиш… — засмя се той и добави: — Давам ти десет дължини преднина.
Тя се приведе към шията на Хан и препусна. Трябваше да спечели. На всяка цена.
Когато наближи до поляната, отново се обърна назад. Искаше да види с колко води. Изненадата й се смени с недоумение. Клейтън беше точно зад гърба й. Дали все още имаше надежда да бъде първа? В този миг Опасният вихър прелетя край нея и спря пред малката групичка, разположила се удобно на тревата.
Тя пристигна минута по-късно. Скочи нервно от коня и приглади полите на костюма си. Мина покрай Клейтън, преструвайки се, че не го забелязва, но той се приведе и прошепна:
— Аз спечелих! — После се засмя.
Конярят, който беше поел юздите на Хан, се намеси:
— В подковата на този кон има камъче, сър.
Уитни понечи да каже нещо, но в този миг пред нея застана Пол.
— Хей, вие двамата! Къде бяхте, за Бога! — възкликна той.
