пълна с коне — можеш да си избереш някой жребец.
— Страхувам се, че ще се наложи да яздиш без мен. Някои от дамите, които са поканени на пикника, трябва да бъдат отведени там с карета, понеже живеят в непрестанен ужас, че ако се качат на кон, моментално ще се озоват на земята. — Помълча малко и с привидно безразличие добави: — Клейтън ще язди с теб и ще ти покаже мястото, на което се събираме.
Обзе я паника, примесена с огромно разочарование. Не можеше да повярва, че Пол е способен на подобно нещо. Беше я поканил на пикник, организиран в нейна чест, и неговото първо задължение беше да я придружи дотам. Между другото, само една девойка в цялата околност се страхуваше да язди и това беше Елизабет Аштън. По всяка вероятност Пол определяше Клейтън за неин кавалер, с цел да й покаже, че няма намерение да влиза в ролята на ревнив обожател. Предната нощ беше разбрал, че Уитни се опитва да го накара да ревнува, и сега й показваше, че планът й не е сполучил.
С огромно усилие тя сви нехайно рамене и се усмихна:
— В такъв случай ще пропуснеш чудесна разходка на открито. Денят е прекалено хубав, за да го пропилява човек, като се затвори в карета.
— Клейтън ще ти покаже мястото — повтори той, внимателно наблюдавайки спокойното изражение на лицето й. — Доколкото разбирам, двамата се познавате достатъчно добре. Сигурно се обръщате един към друг с малките си имена. Баща ти няма да възрази Уестланд да ползва конете му.
Кимна й и пое към изхода, разминавайки се с Клейтън.
— Погрижи се добре за приятелката ми — подхвърли. Уестланд влезе в салона и поздрави младата дама.
Уитни прехапа устни, за да не изрече някои недотам прилични думи, спря хладен поглед върху снежнобялата му риза, черните бричове и лъснатите ботуши за езда.
— Можете ли да яздите? — жлъчно попита тя.
— Добро утро — повтори Клейтън, без да престава да се усмихва.
Уитни не отговори. Подмина го с надменно вдигната глава и излезе навън, без да се интересува дали ще я последва
По пътя към конюшнята Клейтън спазваше дистанция, но щом се озоваха далеч от погледите на останалите, се изпречи пред нея и попита:
— Винаги ли се отнасяш така с джентълмените, които са си откраднали целувка от теб, или го правиш само с мен?
Уитни намръщено го изгледа:
— Господин Уестланд! Първо, вие не сте никакъв джентълмен и второ, изобщо не ми харесвате. Сега ви моля да се разкарате от пътя ми!
Той не помръдна. Очите му замислено се вгледаха в лицето й.
— Бъдете така любезен да се отдръпнете, за да ми направите път да мина — повтори Уитни.
— Ако сте в състояние да запазите спокойствие поне за минута, бих искал да ви поднеса извиненията си за снощи — невъзмутимо произнесе той. — Не си спомням кога за последен път съм го правил, така че е възможно извинението ми да прозвучи малко нескопосано, но…
Какъв негодник беше този мъж! Беше си позволил волности с нея, а после имаше нахалството да й се извинява!
— Няма да приема вашите извинения! Махнете се от пътя ми!
Лицето му се изкриви от гняв и Уитни почувства как той се бори със себе си, за да се овладее.
Хвърли поглед към конюшнята. Томас беше там, така че ако се наложеше да вика за помощ, щеше да има кой да я чуе Старецът се опитваше да обуздае Опасният вихър, който се дърпаше като бесен от въжето и риеше с копита земята. Изведнъж отмъщението прие формата на черния жребец.
Уитни се обърна към Уестланд с любезна усмивка.
— Страхувам се, че снощи и аз не бях кой знае колко любезна — каза тя. — Затова размислих. Ако искате да се извините, ще приема извинението ви. — Клейтън подозрително я погледна и Уитни побърза да подхвърли: — Или се отказахте?
— Не съм се отказал. — Лекичко повдигна брадичката й. — Искрено съжалявам, ако съм ви уплашил снощи. Нямах намерение да ви засегна или нараня. Единственото, което искам, е да бъдем приятели.
Уитни устоя на изкушението да удари ръката му и си даде вид, че се замисля над последните му думи.
— Ако ще бъдем приятели, това означава, че трябва да намерим нещо общо помежду си, нали? Аз например обожавам да яздя. Вие добър ездач ли сте?
— Много добър — кимна той и я изгледа отвисоко.
Уитни се дръпна, пое към конюшнята и извика:
— Ще ви избера кон.
Клейтън Уестланд трябваше да приеме да язди коня, който тя му предложи, иначе рискуваше да се изложи като страхливец. Гордостта му щеше да го накара да поеме риска и тя знаеше, че онова, което щеше да го сполети, щеше да е напълно заслужено.
Тя отиде при Томас и шепнешком нареди:
— Оседлай Опасния вихър, Томас. Господин Уестланд настоява да язди именно него.
— Какво?! — възкликна уплашено възрастният коняр и отправи поглед към Уестланд. — Сигурна ли сте?
— Напълно! — потвърди Уитни. Беше изключително доволна от себе си.
Тя кръстоса ръце зад гърба си и тръгна към Клейтън, който се беше спрял до бялата дървена ограда и я наблюдаваше.
— Наредих да оседлаят за вас най-добрия ни жребец — уведоми го тя.
Клейтън си помисли, че в лъчезарната й усмивка има нещо доста подозрително, и в същия миг чу силен вик откъм конюшнята, последван от тропот на копита. Опасният вихър изхвърча навън, помитайки всичко по пътя си.
— Нали е чудесен? — запита Уитни, хвърляйки поглед към набелязаната от нея жертва.
В този миг жребецът се насочи към тях и тя едва успя да се отдръпне, за да не бъде отнесена.
— Той… Хм… Той е малко… буен — заекна младото момиче.
— Виждам.
— Ако се страхувате да яздите този кон, кажете — великодушно предложи тя. — Мисля, че ще можем да намерим нещо по-подходящо… като Захарчето например. — Едва сдържайки се да не прихне, Уитни кимна към старата кобила, която кротко пасеше недалеч от оградата. Клейтън проследи погледа й и гневът му нарасна. Тази малка негодница се осмеляваше да му се подиграва!
В този миг Уитни реши, че отмъщението й щеше да е по-пълно, ако Клейтън Уестланд се появи пред компанията, яхнал стара кранта.
— Томас! — извика тя. — Господин Уестланд промени намеренията си. Оседлай му Захарчето.
— Не, предпочитам жребеца — сопна се той на Томас и прониза Уитни с леден поглед.
— Защо просто не ми кажете къде ще бъде пикникът? Мога да тръгна сама, а когато се приготвите, ще ме последвате — отбранително рече девойката.
— Нямам подобно намерение. Можете да яхнете вашия жребец и да се изтеглите малко встрани. Нямам желание да се притеснявам за вас, докато оседлавам онзи звяр там.
Самоувереното му твърдение, че може да се справи с развилнелия се жребец, накара Уитни да се чувства виновна. Тя яхна Хан и кротко го поведе към оградата. Когато спря, хвана косата си и я върза на тила си с шала.
Всички работници от конюшнята наизлязоха. Наредиха се до оградата, за да виждат възможно най- добре. Двама души хванаха Опасния вихър и с мъка го завлякоха до Клейтън. Уестланд прокара успокоително длан по шията на жребеца и тихо му заговори. Сложи крак на стремето и внимателно се настани на седлото, избягвайки резки движения, за да не подплаши животното. Въпреки това обаче Опасният вихър реагира остро на натрапника върху гърба си. Започна да пръхти и да извива тяло, за да го хвърли на земята. Уитни със задоволство предвкусваше поражението на Уестланд и с почуда забеляза, че той хваща поводите и прави знак на конярите да се отдръпнат.
— По-кротко — нежно каза той на жребеца. Цялото му внимание беше насочено към него. —
