Той поведе възрастния джентълмен към един от тихите ъгли на залата, а по вида му личеше, че е изцяло погълнат от онова, което Хубърт Пинкертън му обясняваше.
Към десет Уитни вече не мислеше за нищо друго, освен да намери някой закътан ъгъл, където да си поеме дъх. Чувстваше се смазана от умора. Докато се оттегляше незабелязано, чу бащата на Елизабет Аштън да възкликва:
— Казвате, че херцог Клеймор е изчезнал? — Въпросът беше зададен на един пристигнал от Лондон роднина. — Имате предвид Уестморланд?
— Да — кимна запитаният. — Мислех, че всички знаят. Това беше новина номер едно във вчерашните вестници и всички в Лондон се питат къде може да е отишъл.
Гостите започнаха да обсъждат темата. Херцог Клеймор беше много известна личност.
Уитни се оказа в центъра на голяма група заедно с леля си, лейди Юбанк и Клейтън Уестланд. Пол правеше безуспешни опити да се освободи от Елизабет Аштън и да отиде при нея.
— Предполагам, че Клеймор е във Франция по това време на годината — подхвърли някой.
— О? Така ли смятате? — запита лейди Ан. Лицето й беше зачервено.
„Това е от виното“ — помисли си Уитни, но все пак й се стори странно, че още при първото споменаване на името на Клеймор апатията на леля й изчезна, отстъпвайки място на трескав интерес. Баща й също започна да проявява признаци на нервност и да обръща чаша след чаша.
Лично тя намираше разговора за досаден и едва потисна прозявката си.
— Изморена ли си, малка моя? — прошепна Клейтън зад гърба й и окуражаващо стисна ръката й.
Не трябваше да му позволява да я нарича така, нито да й държи ръката, мина й през ума, но въпреки това му беше страшно благодарна за подкрепата, която й оказваше тази вечер.
— Чух, че преди месец любовницата му се е самоубила — заяви Маргарет Меритън пред смаяните си слушатели. — Според слуховете Клеймор я изоставил и тя рухнала психически. Отказала европейското си турне и…
— И в момента се чуди как да похарчи огромното състояние, оставено й от него, за да обзаведе имението, което съвсем наскоро е закупила — прекъсна я Амелия Юбанк. — Нима очакваш от нас да повярваме на глупавите ти приказки, момиче?
Лицето на Маргарет пламна. Тя рязко се обърна към Клейтън с думите:
— Господин Уестланд беше в Лондон наскоро. Той сигурно е чул новината за самоубийството на въпросната дама!
— Не — отвърна кратко Клейтън. — Не съм чул нищо подобно.
— Значи Сейнт Алерман си е купила имение и сега го обзавежда? — полюбопитства бащата на Маргарет. — Изглежда така, сякаш Клеймор я е пенсионирал, като е дал добра награда за заслугите й!
Уитни, която беше хванала Клейтън под ръка, усети как мускулите му се стягат. Погледна лицето му. То изразяваше отвращение и отегчение.
Клейтън беше бесен. Още тази вечер щеше да изпрати остро писмо до секретаря си, задето не бе успял да измисли някоя правдоподобна история за изчезването му от Лондон и така даваше повод за всевъзможни слухове. Но яростта му се засили, когато разбра, че гостите се опитват да отгатнат коя ще бъде следващата му любовница.
— Залагам пет лири за графиня Доротея! — извика господин Аштън. — Някой ще вземе ли участие в наддаването?
— Разбира се — през смях отвърна Меритън. — Графинята е бита карта. Тя преследва херцога от пет години, последва го дори в Париж, докато мъжът й беше на смъртно легло. И какво стана? Клеймор я заряза пред очите на цял Париж! Лейди Ванеса Стандфийлд ще бъде неговият следващ и последен избор, защото той ще се ожени за нея. Тя го чака от деня на въвеждането й в обществото. Залагам пет лири за лейди Стандфийлд! Някой ще наддава ли?
Този разговор изобщо не беше подходящ за ушите на дами и Уитни с облекчение забеляза, че леля й се кани да се намеси. Скоро щеше да се сложи край на това.
— Господин Меритън — започна лейди Ан и изчака, докато всички утихнат, — какво ще кажете, ако аз пък заложа десет лири?
Настъпи гробно мълчание. Постъпката на лейди Ан беше недопустима за една истинска дама. Уитни с облекчение чу сподавения смях на Клейтън. Уестланд се опитваше да обърне всичко на шега.
— Ами вие, господин Уестланд? — предизвикателно го изгледа лейди Ан. — Ще заложите ли на лейди Стандфийлд като евентуална бъдеща херцогиня Клеймор?
Той се засмя:
— В никакъв случай. Зная от сигурен източник, че Клейтън Уестморланд е решил да се ожени за една възхитителна брюнетка, с която се е запознал в Париж.
Уитни забеляза погледа, с който лейди Юбанк прониза Клейтън, но вниманието й беше привлечено от думите на следващия гост:
— Между вашето име и името на херцога има учудващо сходство, господин Уестланд! Да не би да сте някакъв далечен роднина на лорд Клеймор?
— Двамата с него сме по-близки от братя! — Иронично отвърна той, за да покаже нелепостта на това твърдение.
После разговорът се прехвърли върху имотите, които херцогът притежаваше и прекрасните му коне, а накрая започнаха да обсъждат многобройните му любовни завоевания.
Клейтън хвърли бърз поглед към бъдещата си съпруга, за да види дали дава ухо на клюките, и си отдъхна, когато забеляза, че тя отново се прозина. Той се приведе към нея и тихо попита:
— Нима не ви е грижа коя ще бъде следващата херцогиня Клеймор, милейди?
Уитни уморено се усмихна, приглади роклята си и прошепна:
— Разбира се, че ме е грижа. За нея. Мога да изпитвам само най-дълбоко съчувствие към нещастницата, която ще се обвърже до живот с този отвратителен, аморален прелъстител на невинни женски създания!
При тези думи тя се обърна и тръгна към балната зала, за да даде знак за началото на танците.
Вече наближаваше полунощ, а Пол все още не беше успял да разговаря с баща й. По време на единствения танц с него двамата с Уитни внимателно бяха обсъдили момента, в който той щеше да напусне тържеството. Тогава тя щеше да го последва незабелязано, за да могат да се сбогуват.
Облегнат на една готическа колона, Клейтън отпиваше от уискито си и с раздразнение наблюдаваше как госпожица Стоун тръгва след Севарин, как един от гостите се изпречва на пътя й и започва да й говори, как Севарин се връща обратно и изоставил всякаква тайнственост и преструвки, хваща Уитни за ръка и я повежда навън.
Клейтън се ядоса. Защо, по дяволите, стоеше като някакъв проклет глупак, понасяйки хладнокръвно атаките на Маргарет Меритън, докато неговата годеница спокойно крачеше под ръка с друг мъж? Представи си как прекосява залата и заявява на изумения Севарин, че не одобрява който и да е мъж да докосва бъдещата му съпруга. А после би могъл да информира Уитни, че неговите „аморални, отвратителни“ намерения са насочени не към друга, а към нея самата. И че тя трябва да е готова за сватба до края на следващата седмица.
Мислите му бяха прекъснати от Амелия Юбанк, която най-безцеремонно изрече:
— Маргарет, престани да досаждаш на господин Уестланд и върви да си оправиш косата!
Проследи с поглед оттеглянето на младата жена и се обърна към Клейтън:
— Тази млада госпожица е изтъкана от злоба! Родителите й дават последните си спестявания, за да я изпращат в Лондон за всеки сезон и така да я задържат в обществото, но няма да могат да си го позволяват още дълго време, а освен това тя не принадлежи към висшите кръгове и много добре го знае — още една причина да бъде злобна и завистлива.
Като забеляза, че Клейтън не я слуша, лейди Юбанк проследи погледа му, за да открие какво точно е приковало вниманието му. Уитни Стоун тъкмо влизаше в залата.
— Е, Клеймор — подхвърли Амелия Юбанк, — ако възхитителната брюнетка е тази, за която си мисля, ще трябва да се откажеш от нея. Годежът й със Севарин ще бъде обявен веднага след завръщането му.
