Обядва в леглото си и едва сега осъзна, че от сутринта нито веднъж не се е сещала за Пол. Беше така увлечена в заплитането на интригата в опитите си да надхитри Клейтън Уестморланд, че беше забравила за мъжа, когото обичаше.
19.
На следващата сутрин Уитни изпрати втора бележка на своя годеник, пълна със сърцераздирателни обяснения за болката, която трябва да изтърпи. Накрая завършваше с милата молба да бъде извинена заради невъзможността да го види и този ден. Това, разбира се, означаваше отново да не излиза от стаята си, но си струваше — така нямаше опасност да се натъкне на Клейтън, ако той случайно решеше да намине, за да се осведоми за състоянието й. Щеше да го надхитри.
— Мислиш ли, че постъпваш разумно, скъпа? — попита лейди Ан, смръщвайки вежди, когато прочете бележката. — Не ми се мисли какво би направил, ако го ядосаш!
— Той нищо не може да направи, лельо — увери я Уитни и подаде бележката на Клариса. — Ти вече писа на чичо Едуард да пристигне тук възможно най-скоро. А когато той дойде, ще ми помогне да намерим изход от тази глупава ситуация. Междувременно ще продължавам с този фарс колкото се може по-дълго, после ще измисля нещо друго. Дано отегча негова светлост и го накарам да се оттегли.
Клариса се върна разтревожена. Херцогът беше прочел известието и беше изгледал прислужницата със странен поглед.
— Моля те, Клариса, бъди по-конкретна! — помоли я Уитни. — Какво точно разбираш под „странен поглед“?
— Ами… Негово височество прочете бележката и ме погледна така, сякаш беше готов всеки момент да се засмее на глас. Но всъщност не се засмя, само отново нареди на един слуга да ме изпрати до изхода.
Уитни прехапа устни, после нехайно сви рамене и се усмихна.
— Ние трите трябва да престанем да се притесняваме за всяка негова дума и жест. В края на краищата, дори и да се досеща, че го лъжа, нищо не може да направи, нали?
Отговорът на този въпрос стана ясен още същия следобед. Една карета спря пред дома на Стоун и от нея слезе джентълмен с черна кожена чанта в ръка. Мъжът спря пред Сюъл и подаде визитната си картичка.
— Аз съм доктор Уитиком — представи се той. — Пристигам от Лондон. Според инструкциите трябва да се срещна с лейди Гилбърт.
Когато Ан го посрещна в салона, лекарят с усмивка обясни:
— Негово превъзходителство херцог Клеймор ме изпраща да прегледам коляното на госпожица Стоун.
Лейди Ан пребледня и лекарят се притесни, че дамата може също да е болна, но тя просто го помоли да почака и хукна нагоре по стълбището с бързина, на която би завидяла дори млада девойка.
— Какво е направил? — Уитни скочи разтревожено от дивана, а книгата, която четеше, падна на пода. — Как е възможно този низък мерзавец…
— По-късно ще имаш достатъчно време за ругатни, стига да оцелеем след предстоящата среща с доктора.
Тя помогна на племенницата си да свали роклята, а Клариса набързо отметна завивката на леглото, за да може господарката й да си легне възможно по-скоро.
— Не можа ли да го излъжеш, че спя или нещо подобно, след което да го отпратиш? — нервно попита Уитни, придърпвайки завивката към брадичката си.
— Доктор Уитиком не е глупак, повярвай ми! Изпратен е тук, за да прегледа коляното ти, и няма да си тръгне, докато не го стори. Клариса, донеси две възглавници и ги сложи под коляното на Уитни. После донеси шишенцето с ароматни соли от моята стая и го сложи на шкафчето до главата на господарката ти. — Лейди Ан тръгна към вратата. — Ще се опитам да задържа лекаря колкото се може по-дълго, но не разчитай на повече от няколко минути.
Клариса се олюля и се опря на облегалката на стола.
— Да не си посмяла да припаднеш точно сега, Клариса! — извика строго лейди Гилбърт.
— Благодаря ви, лейди Гилбърт — отказа любезно доктор Уитиком предложената му за трети път напитка.
Вече беше отговорил на всички въпроси на лейди Ан за времето в Лондон, за това колко удобно е било пътуването му и други незначителни теми. А когато тя се опита да ангажира вниманието му с разговор за предстоящата зима и за снега, който би трябвало да очакват, той рязко заяви:
— Бих искал да видя госпожица Стоун веднага, ако не възразявате.
Не можеше да го задържа повече. Поведе го нагоре по стълбите и почука на вратата на племенницата си. Трябваше да почакат доста, преди прислужницата да отвори. Когато Клариса най-сетне застана на прага, имаше доста измъчен вид. Лекарят, който често бе лекувал разглезени млади госпожици, веднага заключи, че госпожица Стоун не представлява изключение от общото правило. Очевидно капризите й бяха оставили без дъх бедната прислужница.
Когато видя и пациентката, убеждението му се затвърди. Беше красива млада дама, която лежеше в огромното си легло и с досада наблюдаваше натрапника. После погледът й се спря върху кожената чанта с инструменти и на лицето й се изписа ужас.
За да я успокои, доктор Уитиком остави чантата си на пода и ласкаво рече:
— Негова светлост херцог Клеймор е сериозно притеснен за вашето здраве.
Уитни се изчерви, преглътна мъчително и прошепна:
— Той е самото въплъщение на добротата и любезността.
— Точно така — кимна лекарят, питайки се дали наистина е доловил сарказъм в думите й, или просто така му се е сторило. — Доколкото разбрах, госпожице Стоун, наскоро сте пострадали. Дайте да погледна коляното ви.
Посегна да отметне завивката, но Уитни пронизително извика.
— Недейте!
За момент лекарят се обърка, но после разбра причината за притеснението й и се усмихна:
— Скъпа моя — започна той, сякаш обясняваше на някое капризно малко дете. — Вече не сме в средновековието, когато за една жена е било равносилно на смъртен грях да разголва тялото си пред мъж, пък бил той и лекар. Високо ценя вашата скромност, защото — Бог е свидетел — това качество вече се среща съвсем рядко сред младите дами, но се страхувам, че моментът не е подходящ да се притеснявате, и зная, че и леля ви ще се съгласи с мен. Е? — Той отново направи опит да я отвие, но пръстите на пациентката му отчаяно стискаха завивката и с все сила я придърпваха до брадичката й.
Доктор Уитиком започна да губи търпение.
— Аз съм лекар с богат опит и сред пациентите ми има доста жени. Ако това ще ви успокои, ще ви кажа, че дори нейно величество кралицата се обръща към мен, когато се нуждае от лекарска помощ.
— Думите ви изобщо не ме успокояват! — заяви Уитни.
— Слушайте, драга госпожице, негово височество ми нареди да ви прегледам и да ви назнача възможно най-подходящото лечение. И ми поръча да сторя това на всяка цена.
Уитни отчаяно затърси начин да избегне прегледа. Без съмнение демонстрирането на болезнена срамежливост беше единственият начин. Тя притвори очи, после смутено погледна лекаря.
— Зная, че всичко това ви се струва глупаво, доктор Уитиком, но наистина ще умра от срам, ако се наложи да се разголвам пред вас — един непознат, пък бил той и доктор.
— Но, скъпа! Та ние говорим само за коляното ви!
— Въпреки това продължавам да се чувствам ужасно. Вие не ме познавате, но негово височество би трябвало да се съобрази с тази ми слабост. Шокирана съм от пълната липса на проницателност от негова страна по отношение на моята… моята…
— Девическа чувствителност? — подсказа й лекарят, мислейки си за трудностите, с които щеше да се сблъска Клейтън през първата си брачна нощ с тази стеснителна девойка. Добре поне, че негово височество имаше богат опит по отношение на жените.
