— Точно така! Знаех си, че ще ме разберете!
Доктор Уитиком с неохота се предаде:
— Много добре, госпожице Стоун. Няма да прегледам коляното ви, но при едно условие: трябва да позволите на някой от местните лекари да стори това.
— Дори веднага! — съгласи се Уитни с лъчезарна усмивка. Лекарят се наведе, затвори чантата си и попита:
— Познавате ли някого, който да е наясно със счупванията и разтеглянето на сухожилия и който да е в състояние да ви помогне?
— Някой, който да е наясно със счупвания и разтеглени сухожилия? Да. Да, разбира се.
— И кой е този човек? — настоя доктор Уитиком. — Как се казва?
— Томас — отвърна невинно младата дама. — Вярвам безрезервно в него. Когато стане въпрос за това, всички от околността тичат при Томас за помощ. Довиждане, доктор Уитиком. Благодаря ви, че дойдохте, и ужасно съжалявам за неудобствата, които трябваше да понесете покрай мен. Клариса, изпрати господин доктора.
— Не бързайте да се сбогувате с мен — прекъсна я лекарят. — Ще изчакам този доктор Томас да ви прегледа, за да чуя мнението му.
— Мили Боже! — възкликна Клариса и се подпря на рамката на леглото.
Доктор Уитиком не обърна внимание на прислужницата. Бръкна в джоба на жилетката си и извади часовника си.
— Каретата на негово височество ме чака, така че ако някой бъде така добър да ми даде координатите на доктор Томас, ще отида при него. След като се уверя в правоспособността му да практикува лекарската професия, ще го доведа тук.
— Защо е нужно да правите това? Нали току-що ви уверих, че е достатъчно квалифициран? Можете да вярвате на думата ми.
— Не, не мога. Дори и да имах желание да го направя, негово височество херцогът никога не би се съгласил с това. Всъщност двамата с него дори обсъждахме варианта да извикаме професор Грундхайм от Германия, който е специалист в тази област. Както и доктор Йохансен от Швеция…
— Не би могъл да стори това! — извика Уитни.
— Всъщност идеята беше моя — призна доктор Уитиком. — Но Клеймор сметна, че ще е по-добре първо да ви прегледам аз. Той… Хм… Изпитваше известни съмнения по отношение на сериозността на вашето нараняване. Лейди Гилбърт — обърна се лекарят към Ан, — ще бъдете ли така любезна да ме насочите към дома на доктор Томас?
Доктор Уитиком тръгна към вратата, но се закова на място, щом чу епитетите, които започна да изрежда пациентката. Между тях имаше и не особено подходящи за устата на млада дама думи.
Лекарят се обърна към Уитни. Срамежливката, която въздишаше и се червеше само допреди минута, се беше преобразила в истинска лъвица. Докторът доволно се усмихна.
— Вижте какво, докторе! — високо рече Уитни. — Не мога да понеса това да продължи. Елате и вижте проклетото ми коляно, докато онзи човек не е докарал всички светила от Европа край леглото ми!
Доктор Уитиком приближи до болната, остави чантата на пода и отметна завивката. Под единия крак на Уитни беше подпъхната възглавница.
— Много странно — подсмихна се той. — Наистина се чудех каква е тази огромна буца, очертаваща се под завивките ви, а се оказва, че е било възглавница!
Уитни смръщи вежди:
— Не виждам нищо странно в това човек да повдигне ударения си крак.
— Напълно съм съгласен с вас, но ако не се лъжа, в бележката, която сте изпратили на негово височество, споменавате, че е пострадало лявото, а не дясното ви коляно. Защо сте сложили възглавницата под десния крак?
Уитни се изчерви, но бързо се окопити:
— О, това ли? Повдигнахме десния крак, за да не се докосва до ударения.
— Реагирате светкавично, скъпа! — засмя се докторът. Уитни отчаяно затвори очи.
— Не виждам никаква подутина. — Пръстите му леко опипаха лявото коляно, после прегледа и дясното. — Тук боли ли ви?
— Доктор Уитиком, вярвате ли, че ме боли някъде?
— Не, страхувам се, че не — усмихна се той. — Но държа да ви кажа, че ви се възхищавам на способността навреме да свалите картите и да се признаете за победена.
Лекарят зави момичето и се облегна назад. Уитни наистина му допадаше. Не й липсваха кураж и изобретателност. Беше измислила план и го беше следвала неотстъпно, влагайки най-доброто от себе си, за да го осъществи. Когато накрая беше разбрала, че губи, беше понесла поражението с достойнство — без сълзи, молби и извинения. Не можеше да не я харесва заради това!
След малко той се изправи и рече:
— Очаквам да обсъдим каква ще е следващата ми стъпка.
Уитни тръсна глава
— Няма какво да се обсъжда. Зная какво сте задължен да направите.
Докторът хитро се усмихна:
— Първо, мисля да предпиша оставане на легло през следващите двадесет й четири часа. Не на вас! — уточни той, забелязвайки радостното изражение на Уитни. — На бедната ви прислужница. — Лекарят се обърна към Клариса, която се подпираше уморено на близката масичка. — Ако не възразявате да получите един напълно безплатен съвет от скъпо платен лекар — стойте надалеч от интригите на тази прекрасна измамница. Нямате достатъчно енергия за това. Между другото, едно от нещата, които издава плановете на господарката ви, е вашето лице.
Когато Клариса излезе, лекарят се обърна към лейди Гилбърт. Тя беше застанала до Уитни, очаквайки с вид на обречена присъдата над племенницата си.
— Вие не сте в по-добро състояние от бедната прислужница, госпожо — усмихна се доктор Уитиком. — Седнете, ако обичате.
— Много съм добре — вяло възрази лейди Ан, но приседна на леглото на Уитни.
— Всъщност сгреших. Наистина сте по-добра. Не издадохте племенницата си нито с дума, нито с жест — отсъди докторът.
После се обърна към Уитни:
— Любопитно ми е да разбера как очаквате да реагира бъдещият ви съпруг, когато научи за измамата ви?
Уитни затвори очи и потръпна. Представи си пламналото от гняв лице на Клейтън и леденостудения пронизващ поглед на сивите му очи.
— Ще побеснее от гняв — прошепна тя. — Но аз бях наясно с риска, който поех.
— В такъв случай нищо няма да се промени, ако признаете измамата, нали?
— Аз да си призная? Мислех, че вие се канехте да му кажете истината.
— Истината, така като аз я виждам, е следната, драга госпожице: нараняване на става е много трудно да бъде диагностирано, да не кажа почти невъзможно. Като изключим липсата на подутина, наистина няма нещо, което да ме убеди, че не сте се ударили и не изпитвате болките, които така красноречиво описвате в бележките си до Уестморланд. Но мен всъщност не ме е грижа какви обяснения смятате да давате отсега нататък — аз съм тук в ролята си на лекар, не на информатор.
Уитни се засмя от облекчение и с благодарност погледна към лекаря.
— Не смея да се надявам, че ще изразите пред негово височество мнението, че трябва да остана на легло още два-три дни — с надежда рече тя.
— Не, нямам подобни намерения — отвърна лекарят.
— Разбирам ви — кимна Уитни. — Просто ми хрумна…
Той взе ръката на момичето в своята и с усмивка каза:
— Скъпа моя, приятел съм на семейство Уестморланд от години. Скоро и вие ще бъдете част от тях, така че се надявам също да ме приемете като ваш приятел. Какво ще кажете?
Уитни нямаше намерение да става част от семейство Уестморланд, но кимна.
