— Ако дори за минута си помислил, че имам намерение да стъпя отново в тази къща заедно с теб, жестоко си се лъгал.
За втори път този ден Клейтън безцеремонно я хвана през кръста и я смъкна на земята с думите:
— Да ми помага Бог! Надявам се, че гърбът ми няма да пострада.
— Моли се, защото ако се обърнеш назад, нищо чудно да попаднеш на някой отчаян баща или опозорен съпруг с нож в ръката. Стига аз да не съм тази, която ще те убие преди тях.
— Нямам никакво намерение да споря с теб — нетърпеливо рече той. — Ако се огледаш наоколо, ще разбереш защо съм те довел тук.
Уитни с досада изпълни съвета му. Неусетно раздразнението отстъпи място на удивлението. Имението сякаш беше преобразено. Храстите и тревата бяха изрядно подрязани, оградата — подновена, а трите прозорчета с мътни стъкла на първия етаж бяха изчезнали, отстъпили място на огромни френски прозорци.
— Защо си похарчил толкова много пари за това място? — попита накрая тя.
— Защото го купих — отвърна Клейтън и я поведе към новия павилион, издигнат в долната част на поляната.
— Купил си го? — Не можеше да повярва на ушите си. Ама че работа — двамата с Пол щяха да си имат чудесен съсед! Нима нямаха край препятствията, които този човек слагаше по пътя към нейното щастие?
— Идеята ми се стори много разумна. Тази земя граничи с твоята и един ден двете имения ще се обединят.
— Грешиш, това имение граничи с твоята земя, не с моята — поправи го грубо тя. — Ти си погасил ипотеката на бащиното ми имение така, както плати и за мен.
Понечи да влезе в павилиона, но Клейтън я хвана за ръката и я извърна към себе си.
— Каретата на Маргарет Меритън се беше повредила и аз й предложих да я откарам у тях, където баща й ми благодари за услугата и любезно ме покани на вечеря. Отхвърлих предложението. Това е цялата истина за разходката ми с Маргарет на лунна светлина.
— Изобщо не ме е грижа какво сте правили двамата с нея — излъга, без дори да се изчерви Уитни.
— Мога да се закълна, че не те е грижа! Та от мига, в който тя ме попита за слънчобрана си, не преставаш да ме нападаш с повод и без повод!
Уитни се извърна. Чудеше се дали Клейтън й казва истината и защо тя обръща такова внимание на тази незначителна случка.
— Ако не оценяваш дискретността ми, то поне оцени проявения от мен добър вкус — тихо каза той и добави: — Прощаваш ли ми, малка моя?
— Така мисля. — Изведнъж се почувства ужасно глупаво. — Но следващия път, когато видиш Маргарет…
— Направо ще я прегазя — засмя се Клейтън. Уитни се усмихна.
— Аз просто исках да те помоля да не я окуражаваш, защото тя ще започне да се държи още по-ужасно с мен в мига, в който реши, че се интересуваш от нея. Между другото, питам се дали наистина е носила слънчобран през въпросния ден?
— Не, доколкото си спомням.
— Ти смяташ ли, че Маргарет е… Хм… хубава? — с пресилено безразличие попита тя.
— Това ми харесва! — засмя се Клейтън и я притегли към себе си.
— Какво искаш да кажеш?
— Доставя ми удоволствие, когато се държиш като съпруга, пък било то и ревнива.
В забележката имаше голяма доза истина и Уитни усети как по лицето й плъзва червенина.
— Изобщо не съм ревнива, нито имам причини да бъда такава. Ти ми принадлежиш толкова, колкото и аз на теб. Тоест — изобщо не си принадлежим!
— Пропускаш една дребна подробност — подписан и заверен брачен договор.
— Безполезен брачен договор, бих казала, тъй като никой не ме е питал за моето мнение във връзка с него.
— Но който въпреки това ще се наложи да спазиш.
Уитни уморено го погледна:
— Мразя този безкраен спор. Кога най-после ще разбереш, че обичам Пол?
— Изобщо не те е грижа за Севарин. Сама си ми го казвала, и то не един и два пъти.
— Не съм ти казвала нищо подобно! Аз…
— Напротив! Казвала си ми го всеки път, когато съм те взимал в обятията си!
— Знаеш ли? — опита се да го накара да се чувства неудобно тя. — За мъж с такъв богат опит сред жените ми се струва, че придаваш прекалено значение на няколкото целувки, които сме си разменили. Мислех, че би трябвало да си по-наясно с тези неща.
— Вярно е, че имам опит. Достатъчно голям, за да разбера, че когато отвръщаш на целувките ми, целуваш мен, а не въображаемия ми противник. Разбирам и това, че се страхуваш от вълнението, което те карам да изпитваш. Ако Севарин беше в състояние да те развълнува така, ти нямаше да се страхуваш от мен. Но той е неспособен да го направи и ти много добре го осъзнаваш.
Уитни пое дълбоко дъх, за да се успокои, и каза:
— Първо, за разлика от теб Пол е джентълмен и никога не би си позволил да ме целува по начина, по който го правиш ти. Той…
— Наистина ли? — прекъсна я с иронична усмивка Клейтън. — Май съм го надценявал.
Едва се сдържа да не го удари. Защо изобщо си губеше времето да спори с него? Разбира се, че беше отвърнала на страстните му ласки. Половината от най-изкусните флиртаджийки в Европа бяха паднали в мрежите му, та тя ли, която в сравнение с тях беше невинна като монахиня!
— Какво? — вбесяващо се изсмя Клейтън. — Нима няма да ми възразиш?
Тя присви очи.
— Ако реагирам на целувките ти, причината за това е много проста, но съм сигурна, че няма да ти хареса да я чуеш. Истината е, че намирам интимностите ти не само за отблъскващи, но и за отегчителни. Единственият начин да ми се харесат е да си представя, че на твоето място е Пол и… Недей! — извика уплашено тя, когато пръстите му се впиха болезнено в раменете й Очите му я пронизваха остро. — Аз… Аз не исках да кажа това! Аз..
Устните му жестоко се впиха в нейните, причиниха й болка и от очите й бликнаха сълзи. Опита се да се измъкне от ръцете на Клейтън, но той не й позволи дори да помръдне.
— Можеш да лъжеш всеки друг, но не и мен! Не го прави никога вече! — изръмжа той. — Разбра ли?
Уитни се помъчи да си поеме въздух, за да му отвърне утвърдително, но той я стискаше здраво. В опита си да се отдръпне поне на няколко сантиметра от него, тя докосна с пръсти устните му. Клейтън веднага я пусна и тя с благодарност пое живителните глътки въздух.
— Права си. Това, което направихме сега, беше и отблъскващо, и отегчително. Ще ми бъде трудно да преценя за кого от двама ни обаче е било по-противно.
— Да се надявам ли, че случилото се ти се струва достатъчно отвратително, за да ме пуснеш да си отида у дома? — гордо изправи рамене тя.
Всъщност Клейтън не изпитваше отвращение, а умопомрачителен гняв. Думите й, че докато той я целува, тя си представя Пол Севарин на неговото място, го накараха почти да обезумее. Идеше му да я повлече към павилиона и да я обладае още там, на пода. Така щеше да й покаже, че е преминала границите на допустимото. За нещастие това щеше да я накара да го намрази завинаги.
Загледа се в нея. Уитни изглеждаше нереално красива, но за пръв път красотата й го изпълни със злоба вместо с възторг. Ето я, стоеше и се преструваше, че нищо друго освен маникюрът й няма значение на този свят.
Госпожица Стоун трябваше да получи урок. Много добре, щеше да я отведе до дома й, но преди това щеше да й покаже, че страстта му е дар, на който би трябвало да се радва и възхищава, дар, който той можеше да й даде или да й откаже. Първо, щеше да я накара тя да поиска да го целуне, а после, когато желанието й станеше неудържимо, щеше да я зареже и да си тръгне.
