— Всъщност грешиш. Ще те оставя да си отидеш — рече бавно той. — Но при едно условие.
— И какво е то?
— Искам ти да ме целунеш. Една най-обикновена целувка за довиждане, която да разтопи ледовете. Ако целувката достатъчно добра, ще си свободна да си вървиш.
— Не зная дали да ти вярвам. Защо така изведнъж ще решиш да ме пуснеш?
— Ами да кажем, че случилото се през последните няколко минути ме наведе на мисълта, че идеята е доста добра. От друга страна, искам да те уверя, че великодушието не е безвъзмездно. Има си цена.
Цена? Уитни за малко да се изсмее на глас. Една целувка не беше нищо! За Бога, тя би целунала даже и кон, стига това да я освободеше от веригите на този унизителен брачен договор!
— Значи искаш да те целуна за довиждане, така ли? И що повече? — попита тя, поглеждайки го подозрително, то същевременно претегляше всички възможни плюсове и минуси от предложената й сделка. — Обещаваш ли, че след това ще мога да се чувствам свободна?
Клейтън кимна.
— Да. Всъщност дори няма да те изпратя до дома ти. Ще редя на кочияша да те откара. Е, споразумяхме ли се? — попита нетърпеливо той.
— Да! — извика Уитни, уплашена, че ако изчака дори миг, Клейтън може да промени решението си. Двамата стояха съвсем близо един до друг, но противно очакванията й той не посегна да я прегърне. Стоеше търпеливо, облегнал рамо на стената на павилиона със скръстени на гърдите ръце.
— Както виждаш, аз съм изцяло на твое разположение — рече накрая той.
Уитни объркано примигна:
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ти си на ход.
— Аз? — възкликна тя. Мили Боже! Нима очакваше от нея тя да поеме инициативата? Втренчи се в сивите очи и в лицето, добило отново така омразното й арогантно изражение. Беше точно в негов стил да си отмъсти по начин, от който най-силно щеше да я заболи! Идеше й да го ритне в слабините и да му каже да върви по дяволите с гнусното си предложение!
Внезапно Клейтън помръдна. Личеше, че търпението му се е изчерпало и че е на път да промени решението си.
— Чакай! — изхриптя Уитни. — Аз… Аз… Просто…
— Не знаеш как да започнеш ли? — услужливо подхвърли той. — Позволи ми да ти помогна — първо можеш да направиш стъпка към мен.
Пламнала от смущение, тя се подчини.
— Много добре — изрече с насмешка. — А сега, ако докоснеш устните ми със своите, ще приключиш с въпроса.
Уитни въздъхна, опря длани на гърдите му, вдигна лице към неговото и бързо го целуна, после отстъпи назад. Беше спечелила свободата си.
— Ако целуваш и Севарин по този начин, нищо чудно, че му е отнело толкова време, докато се реши да ти направи предложение за женитба — отбеляза цинично Клейтън. — И ако това е най-доброто, на което си способна, страхувам се, че ще разваля сделката.
— Така значи! — процеди през зъби Уитни, хвърляйки му изпепеляващ поглед. — Не мога да направя нищо, при положение че ти си съвсем безучастен.
— Може би си права. Но, от друга страна, от теб се очаква да ме изкушиш да се включа в играта.
— О, я млъквай! Просто свърши това, което се иска от теб, а аз ще изпълня моята част от сделката.
— Нямам намерение да те уча на неща, които отдавна би трябвало да си усвоила — предупреди я хладно той. — Мога да си уплътня времето с много по-полезни и важни неща от това да давам частни уроци на някаква си отчайващо наивна и неопитна госпожичка.
Сякаш я зашлеви през лицето. С мъка преглътна отговора си и се опита да се концентрира върху начините, по които би могла да го „изкуши“. Наклони глава, като се мъчеше да си представи, че е хладнокръвна прелъстителка, куртизанка, владееща до съвършенство съблазняването. Бавно вдигна очи към него. В погледа й имаше такава топлота и обещания за наслади, че за миг хладнокръвието напусна Клейтън.
Окуражена от успешната първа стъпка, Уитни плъзна ръце под сакото му и мускулите на гърдите му потръпнаха и се стегнаха под допира на пръстите й. Той се опитваше да й устои! Женският й инстинкт й подсказа, че щом мъжът до нея полага усилия да се овладее, значи беше намерила слабото му място. Продължи да плъзга ръце нагоре, без да отмества очи от неговите. На устните й се появи прелъстителна усмивка, докато пръстите й се заровиха в тъмната му коса и привлякоха лицето му към нейното. Тя нежно докосна устните му… По дяволите! Клейтън се усмихваше! И въпреки че ръцете й обгръщаха шията му, неговите дори не помръдваха.
— Доста по-добре от първия път — отбеляза безстрастно той, — но все пак трудно може да се каже, че…
Уитни притисна устни към неговите, прекъсвайки започналия коментар. Трябваше да го накара да й отвърне. Топлият му дъх се смесваше с нейния, устните му вече помръдваха, но в мига, в който тя реши да се отдръпне, Клейтън направи същото. Тя отстъпи назад и го погледна. За пръв път осъзна, че докато го целуваше, той дори не я беше докоснал. Целувката й изобщо не го беше развълнувала.
— Мразя те заради това, което ме принуждаваш да правя — прошепна унизено Уитни. Не смееше да го погледне в очите. Беше сигурна, че ако го стори, ще срещне до болка познатия присмех.
Клейтън не беше развеселен, а бесен. За пръв път, откакто се помнеше, не беше в състояние да контролира реакциите си. Неопитната целувка, леките докосвания бяха накарали тялото му да тръпне в неудържима страст. И докато се бореше да запази поне външно самоконтрола си, тя му заявяваше, че го мрази.
Той хвана брадичката й и изви лицето й към своето.
— Беше много по-добре. — Гласът му прозвуча успокояващо. — Този път вече наистина ще си вземем сбогом.
Сбогом? Омразата й мигновено се изпари. Значи се сбогуваха и никога вече нямаше да се видят?
Погледът й се спря върху тъжното му лице. Това лице можеше да бъде толкова красиво, когато се озаряваше от момчешката му усмивка! Уитни обичаше спокойствието и увереността, които се излъчваха от плътния му глас и широките му крачки. Възхищаваше се на способността му винаги да изглежда доволен от себе си и от онова, което го заобикаля. Притежаваше всички качества, които трябваше да има един мъж, със съжаление си помисли тя.
Устните му се приближиха към нейните.
— Ще продължим ли там, откъдето спряхме? — предложи нежно Клейтън.
Уитни разтвори устни и внезапно усети, че у нея се надига желание.
— Не, аз… — опита се да овладее емоциите си тя, но той не я остави да довърши.
Устните му настойчиво се впиха в нейните и тялото й затрепери Уитни се притисна като обезумяла към него и ръцете й се вкопчиха в широките му плещи.
— Отегчавам ли те? — прошепна между целувките Клейтън. — Би ли нарекла това „гадно“ или „безсрамно“?
Тя се ядоса. Този мъж имаше нахалството да й го връща, повтаряйки собствените й думи. Уитни впи нокти в китките му, опитвайки се да се освободи, но той продължаваше да я целува жадно, без да обръща внимание на усилията й. Желанието й нарастваше едновременно с гнева.
— И сега ли си представяш, че те целувам не аз, а Севарин? Кажи!
Уитни отпусна ръце. Изглежда, нещата, които и пели малко му беше казала, го бяха засегнали жестоко. Клейтън винаги изглеждаше имунизиран срещу обиди и упреци и тя дори не допускаше, че би могла да го нарани с дума или с жест. Очевидно се беше лъгала.
— Кажи ми колко мразиш да се докосвам до теб — като обезумял изсъска той и впи потъмнял поглед в лицето й. — Моите ласки те отвращават. Кажи ми го сега или никога, никога повече не го повтаряй.
Сърцето на Уитни се сви от неподозирана нежност и болка. Тя с мъка преглътна, а очите й се насълзиха.
— Аз… не мога.
