спря на прозорците, после на вратата. Дали щеше да успее да се добере до тях, преди Клейтън да я хване?
— Можеш да опиташ, но ти гарантирам, че няма да успееш — отбеляза той, сякаш четеше мислите й.
Уитни изправи рамене, мобилизирайки всичките си сили.
— Що се отнася до Пол… — започна тя.
— Кажи това име само още веднъж и ще си мъртва! — изкрещя Клейтън, после неочаквано смени тона. — Можеш да спиш и с него, стига той да продължавала те иска. Но ще обсъдим това по-късно. Сега, любов моя, ще дойдеш ли сама при мен или ще се наложи да ти помогна? Е? — след кратко изчакване запита той и леко се надигна от мястото си.
Уитни с мъка стана от леглото. Нямаше да му достави удоволствието да му се моли. Вдигна високо глава и направи две крачки, но краката й се разтрепериха и тя спря.
Той се изправи и изкомандва:
— Обърни се!
Преди девойката да успее да реагира, той се озова до нея, извърна я с гръб към себе си и раздра роклята й до кръста. Звукът на скъсан плат сякаш я прониза.
Клейтън отново я обърна с лице към себе си и цинично се усмихна.
— Напомням ти, че тази рокля също е моя собственост.
Седна в креслото и дълго наблюдава как Уитни се опитва да прикрие гърдите си с хлъзгавия сатен.
— Пусни я долу!
След миг роклята беше в краката й.
— А останалото? — арогантно запита той.
Уитни се поколеба. Срамът, който изпитваше, беше неописуем. Накрая свали фустите и остана само по тънкия дантелен корсет. Знаеше, че Клейтън ще я накара да свали и него — той искаше да я види гола, за да бъде унижението й пълно. Наказваше я заради слуховете за годежа й с Пол, отмъщаваше си, плашейки я до смърт. Край, достатъчно беше! Това не можеше да продължава. Отстъпи назад, но той я застигна с два скока и разкъса корсета.
— Отивай в леглото! — грубо й рече.
Уитни с облекчение се пъхна под тънките чаршафи и ги придърпа към брадичката си.
Клейтън бавно започна да се съблича. Тя с ужас гледаше голите му мускулести гърди и рамене, после извърна глава към стената.
Той се навеси над нея, хвана чаршафа и го дръпна надолу
— Не се крий от мен! Искам да видя дали това, за което така скъпо съм платил, наистина си заслужава цената.
Погледът му се плъзна по голото й тяло. Уитни внезапно си спомни за всички интимни моменти, които двамата бяха преживели. Нежността, с която я гледаше, когато го беше целунала край потока; тревогата, с която опипваше главата и тялото й, когато падна от коня по време на надбягването, за да провери дали е сериозно наранена; вечерта, в която я беше учил да играе на карти, и една друга вечер — само преди седмица, когато гордо я представи на приятеля си като своя годеница…
Леля й Ан беше права — Клейтън наистина я обичаше. А тя го беше направила за смях. Любовта го караше да й причинява всичко това и вината беше само нейна. Той искаше да я обладае насила, за да я компрометира, за да не й остави друга възможност, освен да се омъжи за него.
Беше сигурна, че това са мотивите му, но се лъжеше. Докато очите му обхождаха тялото й, той осъзна, че не я желае. Дори предишната жажда за отмъщение беше изчезнала, отстъпвайки място на отвращението. Уитни Стоун, гола в леглото му, с разпръсната върху възглавниците блестяща махагонова коса и гладка като порцелан кожа, беше доказателство за неговата глупост. Да, беше глупак!
Беше похарчил цяло състояние и изгубил десетки часове в наивни мечти, в планове за бъдещето с тази лъжлива уличница, която едва не бе изнасилил. Тази мисъл го накара да потръпне от погнуса и той посегна към нея, за да я изхвърли от леглото си.
Уитни не можеше да прочете мислите му, само забеляза, че погледът му става все по-отдалечен и отчужден, и тялото й затрепери от ужас. Дълго сдържаните й сълзи рукнаха и тя леко опря длан на гърдите на Клейтън.
— Аз… Съжалявам — прошепна задавено. — Ужасно съжалявам. Не можеш ли да ми простиш още веднъж?
— Искаш да ми покажеш колко силно се разкайваш, така ли, Уитни?
Тя се поколеба, но кимна.
— В такъв случай единият от нас е облечен повече, отколкото е необходимо.
Клейтън се надигна и започна да разкопчава панталона си. Уитни отново затвори очи.
Леглото проскърца и той се отпусна до нея. Облегна се на лакът и дланта му се плъзна по голото й рамо, после се спря върху едната й гърда.
— Покажи ми колко съжаляваш! — подкани я той и пръстите му започнаха да си играят с розовото зърно на гърдата.
Тя не се възпротиви. Когато пръстите му докоснаха гръдта й, през тялото й премина сладостна тръпка. Щеше да му покаже колко съжалява, щеше да му позволи да я обладае.
Устните му докоснаха нейните и тя му отвърна с цялата нежност и обич, които изгаряха сърцето й.
— Много си сладка, малката ми — промърмори той и ръцете му започнаха да изследват тялото й. — Но се обзалагам, че си чувала тези думи и преди.
Устните му описаха гореща дъга по шията й и се спуснаха към гърдите. Езикът му остави влажна следа по зърната и продължи надолу към корема й. Тялото й сякаш пламна, когато ръката му се спря между бедрата й. От устните й се откъсна стон. После паниката внезапно се върна. Нещо не беше както трябва. Клейтън не я целуваше и докосваше както преди!
Пръстите му проникнаха в нея и тя отново простена.
— Харесва ти, нали? — прошепна той и спря. — Не искам да изпиташ голямо удоволствие от това, любов моя — заяви и покри тялото й със своето, разтваряйки бедрата й с коляно. Подхвана бедрата й и леко ги повдигна. Уитни отвори очи и видя лицето му надвесено над нейното. Горчивината, която бе изписана на него, я порази, но в следващия миг Клейтън с груб тласък проникна в нея и болката замъгли съзнанието й. Уитни извика, изви гръб и скри лице в дланите си. Клейтън изруга и се отдръпна, а тя затрепери, очаквайки болката да се повтори…
Но Клейтън сякаш беше замръзнал на мястото си. Уитни откри лице и го видя: седеше до нея, отметнал глава назад със затворени очи. Цялото му същество излъчваше огромно страдание. Тя се разтресе от ридания. Искаше той да я прегърне, да я утеши и противно на всякаква логика търсеше успокоението в своя мъчител. Ръцете й обвиха шията му и тя го притегли към себе си.
Клейтън простена и я стисна в прегръдките си. Тя притисна обляното си в сълзи лице към гърдите му и плака, докато остана без сили. Той лежеше до нея и галеше разрошените й коси.
— Аз… Аз казах на Пол, че няма да се омъжа за него — проплака Уитни. — Аз… нямам вина за слуховете.
— Слуховете нямат нищо общо с това, което се случи, малка моя — прошепна унило Клейтън. — Никога не бих ти причинил подобно нещо заради някакви си клюки.
— Тогава защо го направи? — задавено попита тя. Той дълбоко пое дъх:
— Помислих, че си спала с него. И с други.
Уитни се надигна на лакът и гневно го изгледа.
— Така значи! — изсъска тя и се изтръгна от ръцете му. Увереността, че Клейтън я обича, я напусна. Беше я обезчестил. Наранената му гордост беше потърсила отплата и той беше прибягнал до секса, за да й отмъсти за престъпление, което не беше извършила А тя дори не се беше съпротивлявала. Сама се беше опозорила. Клейтън не беше отнел девствеността й, тя сама му я предложи. Уитни се покри с чаршафа и се обърна към стената. Срамът й изгаряше.
Клейтън почувства, че току-що е прибавил и обида към болката, която й беше причинил. Той нежно докосна Уитни и се опита да я обърне към себе си.
— Ще ти обясня, ако ми позволиш… — умолително промълви.