като повечето от роднините на Питър и Елизабет живеят тук.
Уитни си наложи да не мисли за предстоящия сблъсък с Клейтън. Двете с Клариса прекараха сутринта в тичане из магазините, за да помогнат на Емили с покупките. По обратния път тя помоли кочияша на семейство Арчибалд да спре в парка, слезе и тръгна по алеята с разцъфтели хризантеми.
Беше уверила леля си, че Клейтън не се интересува от нея, но знаеше, че не е права. Той й беше казал, че я иска, което означаваше, че я желае. Уитни седна на една пейка и по страните й плъзна руменина при спомена за ласките и целувките му.
Представи си всички моменти, прекарани заедно от мига, в който се срещнаха в Англия. При тяхната първа среща те вече бяха сгодени, но тя не знаеше…
Клейтън я желаеше. И беше горд с нея. Беше проличало по време на бала на Ръдърфорд. Не я обичаше, разбира се, но беше загрижен за нея — достатъчно, за да го засегнат ужасните неща, които му беше казала по време на разправията им в павилиона.
Опита се да погледне на него откъм лошата му страна, но не успя. Вярно, Клейтън беше тираничен, арогантен, самоуверен, но въпреки това тя го ценеше. Ако не беше така силно обсебена от идеята да се омъжи за Пол, щеше да го е разбрала отдавна. Запита се дали го обича. Не, не можеше да изпитва подобни чувства, при положение че само допреди три дни си въобразяваше, че е влюбена в Пол. След преживяното разочарование вече не можеше да се доверява на емоциите си. Но не можеше да отрече, че Клейтън я привлича и тя често мисли за него. Беше отвръщала с готовност на ласките му и въпреки че той често я вбесяваше, също толкова често я беше карал да се смее.
Щяха да се оженят. Клейтън беше взел това решение още миналата пролет и със сигурност щеше да постигне целта си. Бракът с него беше неизбежен. Този красив, могъщ, интелигентен благородник щеше да бъде неин съпруг. Но тази вечер щеше да бъде ужасно ядосан, когато разбере, че цялата околност я смята за годеница на Пол. Нищо. Знаеше как да укроти гнева му. Просто щеше да му каже, че е готова да се омъжи за него веднага щом той каже. Само трябваше да прецени какъв да бъде тонът й по време на разговора им. Можеше да пощади гордостта си, като се покаже по-малко ентусиазирана, отколкото всъщност е.
— Тъй като нямам друг избор, освен да се омъжа за теб, ще го направя.
Ако представеше нещата така, Клейтън със сигурност щеше да й отвърне със същата липса на ентусиазъм, но с игрив блясък в очите:
— Както кажете, мадам.
Уитни смръщи чело. Не звучеше добре като за начало на един брак двамата да се преструват на безразлични един към друг. Тя всъщност не беше безразлична. През последните няколко дни той й беше липсвал повече, отколкото очакваше. Липсваха й шегите му, вниманието му, дори размяната на хапливи реплики.
Но щом се чувстваше така, беше глупаво да се преструва, че идеята да се омъжи за него я отвращава. Не можеха ли да разговарят другояче? Например след като му каже, че всички от околността смятат, че е сгодена за Пол, да го погледне усмихнато в очите и да промълви:
— Предполагам, че най-сигурният начин да се сложи край на клюките, е да обявим официално нашия годеж.
Вярно, гордостта й щеше да пострада малко, но след като Клейтън щеше да бъде неин съпруг, той със сигурност заслужаваше да знае, че тя го приема с желание.
Ако избереше втория начин, той нямаше да прибегне до обичайния сарказъм, а щеше да я вземе в прегръдките си и дълго да я целува.
По дяволите нейната гордост! Вторият подход беше по-добър. Докато вървеше обратно към каретата, сърцето й потръпваше от радостно предчувствие.
Щом пристигна в дома на приятелката си, разбра, че Емили има гости. Предпочете да се качи в стаята си, вместо да се натрапва.
Но Емили се качи при нея още преди Уитни да си беше свалила шапката.
— Елизабет, Питър, Маргарет и родителите им току-що си тръгнаха. Елизабет ме покани на сватбата си — развълнувано обясни Емили и добави: — Поканих ги на бала. Не можех да не го сторя, след като беше очевидно, че се подготвяме за подобно събитие.
— Не се притеснявай, просто ще направим няколко промени в схемата за гостите — успокои я Уитни. — Много е просто.
— Не, не е. Докато са пазарували, са срещнали твоя познат Никълъс Дьовил. Той попитал Маргарет за теб. Елизабет му казала, че си отседнала у нас, и той всъщност дойде тук с тях… Трябваше да поканя и него — с извинителен тон рече Емили. — Знаех, че ще изпаднеш в неловко положение, но бях сигурна, че Дьовил ще откаже поканата.
— А той взе, че я прие, нали? — попита Уитни и се отпусна на леглото.
Емили поклати глава:
— Ако не беше Маргарет… Тя буквално увисна на ръката му и го умоляваше да дойде. Как ми се иска родителите й да я омъжат по-скоро, преди да е изложила и себе си, и тях.
Уитни окуражително се усмихна:
— Не се тревожи за Маргарет или за Ники. Всичко ще бъде наред.
24.
Клейтън захвърли изпратените от брат му документи на седалката до себе си и облегна глава назад. Връщаше се при Уитни. Ден преди предвиденото. Нямаше търпение да я види.
Копитата на конете зачаткаха по калдъръмените улици и той надникна през прозореца на каретата. Видя, че пътят е задръстен от коли и хора. Имаше произшествие и мнозина се бяха струпали, за да помогнат.
— Макрий! — извика той раздразнено на кочияша. — Когато стигнем до преобърнатата каруца, спри да им помогнеш. Иначе ще трябва да висим на пътя цяла вечност.
— Добре, ваша светлост — извика Макрий от капрата. Клейтън хвърли поглед към часовника си и сви устни.
Подтикван от желанието да види Уитни, беше тръгнал от дома на брат си в шест сутринта и беше поел направо насам, без дори да се отбива в Лондон. Нямаше търпение да пристигне, сякаш от срещата му с Уитни зависеше целият му живот. За стотен път си казваше, че е направил грешка, като й предостави цяла седмица свобода. Трябваше да остане при нея и да я подкрепи морално, вместо да я оставя да действа сама. Кой знае какво беше измислила, водена от амбициите си и вечния си стремеж да му се противопоставя. Каква глупачка беше да вярва, че е влюбена в Севарин. Ако беше така, нямаше да отвръща с такъв плам на ласките му.
Спомни си как го целуваше и се притискаше към него след бала в дома на Ръдърфорд. Желаеше го и ако не беше толкова вироглава и млада, щеше да го е разбрала досега.
А желанието, което той изпитваше към нея, не можеше да се сравни с нищо, преживяно от него до момента. Копнееше да изпълни дните й с радост, а нощите й — със страст, докато тя го обикнеше така както я обичаше той.
Обичаше ли я? Трябваше да признае истината пред себе си. Беше влюбен в Уитни. На тридесет и четири години, след безброй връзки с жени, беше станал жертва на тази девойка, която не се страхуваше да провокира неодобрението му, да се подиграва с титлата му и да се противопоставя на авторитета му. Усмивката й сгряваше сърцето му, а допирът до нея караше кръвта му да кипи от желание. Не можеше да си представи бъдещето без нея.
Сега, когато най-сетне призна очевидното пред себе си, нетърпението му да я види стана още по-силно. Искаше да я вземе в прегръдките си, да чуе обичния й глас и отново да изпита сладостната тръпка на желанието.
Макрий спря каретата точно пред аптеката и слезе, за да помогне на пострадалите. Клейтън също излезе навън. Двама души се опитваха да хванат една овца, избягала от преобърнатата каруца, а насъбралите се зрители коментираха това, което се случваше.
