Елизабет неохотно се подчини и един слуга незабавно пое към дома на Редфърн, за да му предаде поканата.
Три часа по-късно Елизабет установи, че е облечена в една от най-хубавите рокли на Уитни, а косата й е прибрана на кок. Уитни и Клариса я отведоха при огледалото и въпреки протестите й я накараха да се огледа.
— Хайде, виж колко добре изглеждаш… — настоя Уитни. Елизабет с ужас се взря в дълбоко изрязаното деколте
— Не мога да се появя пред Питър в този вид!
— Можеш! — нетърпеливо извърна очи към тавана Уитни. — Подобни рокли във Франция се смятат за скромни.
Елизабет нервно се засмя:
— Мислиш ли, че на Питър ще му хареса?
— Не и когато му кажа, че според мен роклите ти са прекалено демоде и че когато двете отидем в Лондон, ще се погрижа да си купиш нещо подобно — весело отвърна другата девойка.
Питър пристигна в осем часа. Двете момичета нетърпеливо го очакваха. Той хладно кимна на Уитни и се приближи към Елизабет, която стоеше с гръб към него.
— Какво е това „изключително нещо“, което вие двете замисляте? — полюбопитства той.
Елизабет се обърна и Питър ахна. Не можеше да продума от изненада.
— Уитни ме покани да отида с нея в Лондон. Заминаваме утре сутринта. Според Уитни, след като си купя няколко нови рокли и си направя модерна прическа, успехът ми в столицата ще бъде гарантиран. Тя ще ме научи как да флиртувам с джентълмените — добави Елизабет и примигна с престорена наивност. — Разбира се, надявам се, че докато дойде време да се прибера у дома, няма да съм толкова променена, че да не можеш да ме познаеш…
Уитни едва сдържаше смеха си. Питър изглеждаше поразен.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — избухна накрая той, обръщайки се към нея.
— Само се опитвам да взема Елизабет под крилото си — обясни скромно тя.
— Елизабет ще бъде по-защитена под острието на брадва! — повиши тон Питър. — Няма да разреша…
— Стига, Питър. Бъди разумен. Всичко, което искам, е да отведа Елизабет в Лондон и да я представя на няколко господа, с които се запознах на последния бал там. Те са наистина очарователни и възпитани, освен това могат да се похвалят с отличен произход и неопетнена репутация. Е, може би ще бъдат малко по-агресивни, но съм почти сигурна, че Елизабет няма да се влюби до полуда в повече от двама. Както знаеш, вече й е време да се омъжи. Тя е с една година по-голяма от мен.
— Зная на колко години е Елизабет! — гневно я прекъсна той и нервно прокара ръка през косата си.
— В такъв случай знаеш и друго — че нямаш право да й казваш какво да прави. Та ти не си й нито баща, нито съпруг, нито дори годеник, така че престани да спориш и приеми нещата такива, каквито са. Извинете ме, трябва да се погрижа за сервирането на вечерята — завърши тя и с победоносна усмивка се оттегли от стаята.
Беше абсолютно сигурна, че Питър ще поиска ръката на Елизабет, когато я изпрати до дома й, но сгреши. Когато след десет минути се върна при тях, Питър високомерно я изгледа и заяви:
— Много съжалявам, че ще трябва да проваля плановете ти, но Елизабет няма да дойде с теб в Лондон. Току-що тя прие да стане моя жена. Е, какво ще кажеш сега?
— Какво ще кажа ли? — повтори Уитни и сведе очи, за да не издаде тържеството си. — Постъпваш много нечестно, Питър. Така исках да я накарам да усети вкуса на лондонския живот!
Питър, който беше добродушен по природа, погледна с разбиране бъдещата си съпруга и каза по- меко:
— След като толкова много държиш да прекараш няколко дни с Елизабет в Лондон, можеш да й помогнеш да направи покупките за сватбата ни. Ако баща й се съгласи да разговаря с мен тази вечер, предполагам, че тя все пак ще може да дойде с теб утре. Нейното желание е ти да бъдеш една от шаферките.
23.
Когато пристигна в дома на семейство Арчибалд, Емили я посрещна с разрошена коса.
— Приличаш на коминочистач! — засмя се Уитни.
— А ти — на ангел, пратен от Бога! — възкликна приятелката й и сърдечно я прегърна. — Всичко е заради този прием! — обясни Емили, когато двете влязоха в салона. — Майката на Майкъл твърди, че е време да започна да се включвам в светските събития и сама да организирам подобни, както подобава на съпруга на лорд. Погледни само през какво трябваше да мина през последните дни. — Тя се приближи до бюрото и взе една схема, на която бяха начертани местата около масите в големия салон, където щеше да се състои тържественото събитие. Емили многократно беше зачерквала и размествала имената на гостите. — Можеш ли да седиш до човек с рицарско звание? — погледна я въпросително приятелката й. — Свекърва ми ме снабди с няколко книги, посветени на етикета, но те са пълни с противоречия и изключения от правилата и сега се чувствам по-объркана, отколкото преди да ги отворя, за да се поуча от тях.
Уитни прегледа схемата. Тя се настани зад бюрото, взе перото, натопи го в мастилницата и бързо се зае да променя местата на поканените. Когато свърши, се облегна доволно назад и лъчезарно се усмихна на приятелката си.
— Благодарение на леля Ан зная как да разпределям благородниците по масите.
Емили се отпусна на дивана, а тревогата не изчезна от очите й.
— Това е първият официален прием, който организирам, и майката на Майкъл ще бъде тук, следейки всяка моя стъпка. Тя е маниачка по отношение на формалностите. Беше много разочарована, че синът й се е оженил за обикновено момиче, и сега искам да й докажа, че съм в състояние да бъда домакиня на най- идеалния прием, на който е присъствала.
Уитни, която в този момент беше заета да търси поводи да се срещне с Клейтън, се усмихна доволно. Взе листа и добави името на херцог Клеймор в списъка.
— Това ще те направи домакинята на годината — гордо заяви тя и подаде схемата на Емили. — А свекърва ти ще се пръсне от завист.
— Херцог Клеймор! — възкликна приятелката й. — Господи! Той ще си помисли, че съм ужасно самонадеяна. Пък и едва ли ще дойде — никой от гостите ни няма неговото социално положение.
— Ще дойде — увери я Уитни. — Дай ми една празна бланка за покана и лист хартия за писма.
След кратък размисъл Уитни писа на Клейтън и му обясни, че е пристигнала в Лондон, за да посети Емили, и че много би се радвала, ако той й кавалерства на бала, организиран от семейство Арчибалд.
Запечата плика и даде нареждания на куриера. Писмото трябваше да бъде отнесено до личния секретар на херцога и да бъде подчертано, че бележката е от госпожица Стоун.
Прислужникът се върна след половин час с новината, че Клейтън е на гости на брат си и че ще се върне в Лондон едва на следващата сутрин.
Емили си отдъхна с облекчение.
— Негова светлост ще бъде толкова уморен, че няма да си направи труда да дойде тук утре вечер.
— Ще бъде тук — повтори убедено Уитни и се усмихна.
След вечеря Емили тактично се опита да насочи разговора към Пол и към Клейтън, но Уитни отвърна, че за момента не иска да обсъжда никой от двамата. И за да не обиди приятелката си, побърза да я разсее с разказа за своята намеса в отношенията между Елизабет и Питър.
— Питър и Елизабет пристигнаха в Лондон тази сутрин заедно с родителите си. Госпожа Меритън и Маргарет също са тук — завърши тя. — Дойдоха да купят всичко необходимо за сватбата.
— Ако някой ми беше казал, че ти ще бъдеш шаферка на Елизабет, щях да му се изсмея! — рече Емили.
— Мисля, че Елизабет ще те помоли да бъдеш нейна свидетелка. Сватбата ще се състои в Лондон, тъй
