Уитни.
— Каза, че съжаляваш за всички неприятности, които си ми причинила. Ако наистина е така, не можеш ли да изчакаш няколко дни, преди да опровергаеш слуховете за теб и за Пол? Сигурна съм, че Питър ще поиска ръката ми всеки момент.
— Не знаеш за какво ме молиш — въздъхна Уитни. — Има един човек… Ако той чуе, че се каня да се омъжа за Пол, животът ми ще се превърне в истински ад. — Изправи се рязко и рече: — Давам ти три дни, след което ще сложа край на клюките.
Уитни прекара часове в тревоги и притеснения. Ако всички толкова открито говореха за предстоящия й годеж с Пол, нямаше съмнение, че слуховете скоро щяха да достигнат до Клейтън. Той ясно й беше дал да разбере, че не одобрява името й да се свързва с това на друг мъж, и тя отчаяно търсеше начин да убеди херцога, че вината за това не е нейна. Трябваше да му докаже, че е говорила с Пол и че връзката помежду им е приключила.
Клейтън беше повярвал на дадената от нея дума, но единственият човек, който можеше да потвърди, че е изпълнила обещанието си, беше Пол, а той едва ли щеше да я подкрепи.
Най-сигурният начин беше да замине за Лондон и да обясни на Клейтън какво се беше случило. Когато научеше всичко от нейната уста, яростта му щеше да бъде по-малка. Та нали ако намерението й наистина беше да се омъжи за Пол, тя нямаше да търси Клейтън?
Уитни решително се изправи и тръгна към стаята на леля си. Разказа й всичко, включително за слуховете във връзка с годежа й с Пол и за провалените си планове за бягство. Лейди Ан пребледня, но мълчаливо изслуша племенницата си. Когато Уитни приключи, тя я попита:
— Какво смяташ да правиш сега?
— Мисля, че ще е най-добре да отида в Лондон и да отседна в дома на Емили. Щом пристигна, ще уведомя негова светлост, че съм там и той естествено ще дойде да ме посети. Ще издебна подходящия момент и ще му разкажа за слуховете. Не мисля, че Клейтън ще обърне голямо внимание на клюките, особено след като го убедя, че нямам вина за това.
— Ще дойда с теб — предложи леля й.
— Няма нужда. Ти искаше да отидеш да видиш братовчед си в Линкълншир, а Емили ще се радва да й погостувам няколко дни. Ще ти пиша още щом се убедя, че херцогът не е променил намеренията си, и тогава ти спокойно можеш да тръгнеш. Не искам Клейтън да не завари никоя от нас тук, ако реши внезапно да се върне и се размина с него.
Лейди Ан се усмихна:
— Права си. Какво обяснение мислиш да му дадеш за внезапната си поява в Лондон?
Уитни раздразнено смръщи чело:
— Ще трябва да му кажа истината — че съм се страхувала да не би да се върне и да научи всичко от някой друг. Ще му кажа и друго — че откакто се е появил в живота ми, се чувствам като кукла на конци, която е длъжна да действа според неговите желания.
— След като си решила да му разкриваш чувствата си, защо не му кажеш също така и друго — че силно си се при вързала към него и че вече нямаш нищо против да му бъдеш годеница? — хитро подхвърли лейди Ан. — Това ще му достави огромно удоволствие.
— Няма! — Скочи момичето от дивана. — Като се има пред вид, че той никога не се е интересувал от моето мнение по въпроса и винаги е бил сигурен, че ще стана негова жена, не виждам причина да подхранвам суетата му с признания, че искам да се омъжа за него. Между другото, още не съм решила, че наистина желая да се обвързвам с него.
— Аз пък мисля, че си, скъпа. А ако това ще ти помогне да приемеш мисълта, че трябва да разкриеш чувствата си пред него, ще ти кажа, че този мъж е влюбен до полуда в теб, макар че не го признава и пред себе си.
— Грешиш, лельо — възрази Уитни. — Клейтън никога не ми е казвал, че изпитва нещо към мен. Аз съм просто собственост, която той е придобил, нищо повече. Не ме карай да пълзя пред него. И без това ми е останала твърде малко гордост. Не съм убедена, че трябва да я жертвам, за да му доставя удоволствие.
Елизабет Аштън идваше всеки следобед, за да информира Уитни за напредъка си в отношенията си с Питър, но в края на третия ден все още нямаше повод за радост. Клариса и Уитни тъкмо приготвяха багажа за пътуването до Лондон, когато Елизабет влетя в стаята на Уитни с вид на боец, завръщащ се победен от битка, която всъщност е трябвало да спечели.
— Питър е толкова близо до предложението, колкото и преди десет години — отчаяно рече тя и се отпусна на близкото кресло.
Уитни удивено я изгледа.
— Сигурна ли си?
— Напълно! — мрачно кимна Елизабет. — Предложих му да вечеряме насаме у дома, а той знаеш ли какво ми отвърна? Че много обича компанията на родителите ми!
— Какъв идиот! — избухна Уитни и нервно закрачи из стаята.
— Не може ти да си склонна да приемеш поражението, аз — не. Не бих допуснала Питър Редфърн да излезе победен от мен! Този глупак те обожава. Това, от което има нужда, е мотивация. Трябва да го принудим да побърза с предложението си. — Тя смръщи напрегнато чело. — Готово! — извика след кратък размисъл.
Елизабет стреснато я загледа. Спомни си всички щуротии, които Уитни беше вършила като дете, и усети как я обзема ужас.
— Уитни, каквото и да си измислила, няма да го направим!
— О, разбира се, че ще го направим! — тържествено заяви тя. — Госпожице Аштън, каня ви най- официално да дойдете с мен в Лондон.
— Но аз не искам да ходя в Лондон! — отчаяно възрази тя. — Искам Питър!
— Много добре. Ще го имаш още тази вечер. Сега повтаряй след мен: „Да, ще дойда с теб в Лондон“!
— Да, ще дойда с теб в Лондон. Но не искам.
— Чудесно, защото всъщност няма да се налага да ме придружиш. Само запомни — аз те поканих, а ти с радост прие. Когато кажеш на Питър, че мислиш да пътуваш с мен, няма да го излъжеш. — Уитни хвана обърканата Елизабет за ръката и я задърпа към бюрото. — Напиши бележка на Питър и го уведоми, че го каня на вечеря, а също, че двете с теб планираме да направим нещо наистина забележително! Това ще го стресне.
— Питър наистина няма да хареса идеята да замина с теб Лондон — кимна Елизабет.
— Направо ще се ужаси! — съгласи се с доволна усмивка Уитни. — Въпреки че вече съм достатъчно голяма, той продължава да изпитва подозрение към мен.
— Ако Питър възрази, няма да дойда.
Уитни беше поразена от наивността на това момиче. Наистина ли не разбираше?
— Ти няма да пътуваш. Но Питър ще се опита да осуети предполагаемата разходка до столицата, защото ми няма доверие. Не вярва, че съм се променила, и ще се опита да спаси от лошото ми влияние. Ти обаче ще му кажеш, че настоявам и че ти нямаш нищо против предложението ми. Като той няма да успее да излезе наглава нито с теб, нито с мен, ще направи единственото, което му остава.
— И какво е то? — примигна Елизабет.
— Ще поиска ръката ти, глупаче! — Взе ръката й в своята и нежно каза: — Моля те, довери ми се. Няма по-сигурен начин да накараш един мъж да ти направи предложение за женитба от това да го изправиш пред заплахата, че ще бъде изоставен. Освен това всички мъже добиват смелост, когато трябва да спасят една невинна душа от порока! — през смях добави тя. — Според Питър аз съм неподходяща компания за теб. Вземи за пример Никълъс Дьовил. Той не ми обръщаше особено внимание до мига, в който не реши, че един джентълмен, много неподходящ за мен според неговите разбирания, е започнал упорито да ме ухажва. Беше невероятно забавно! Сега напиши бележката. Още преди да е изтекла нощта, Питър ще ти направи предложение. Ще видиш!
