— Чудесно, защото искам да те попитам нещо.
— Питай — кимна Уитни и отпи от чая си.
— Майка ми ми писа, че си се сгодила за Пол Севарин Вярно ли е?
— Не, всъщност съм сгодена за Клейтън Уестморланд — отвърна отбранително приятелката й.
Скъпата порцеланова чаша се изплъзна от пръстите на мили и с трясък се разби в пода. Очите й се разшириха, а на устните й се появи едва забележима усмивка.
— Не се шегуваш, нали? — прошепна тя.
Уитни поклати отрицателно глава.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
— Не мисля, че ти вярвам — отбеляза Емили. Изглеждаше толкова скептично настроена, че Уитни се засмя:
— Да се обзаложим тогава. Ще ми дадеш ли новата си пелерина, ако се окаже, че аз съм права?
— Толкова ли силно искаш да притежаваш тази пелерина, че да ме лъжеш?
— Определено искам да я имам. Но не те лъжа.
— Но… Кога сте се сгодили?
Уитни понечи да обясни, но после се отказа. Отчаяно се нуждаеше да сподели с някого всичко, но се страхуваше, че ако започне, няма да успее да спре навреме. Днес за пръв път от седмици се чувстваше отново жива. Не биваше да рискува да изпадне отново в депресия.
— Не, Емили, не мисля, че идеята да говорим за това е добра. — Тя нервно стана от мястото си и приятелката й я последва.
— Само че ще ти се наложи ла го направиш! — с усмивка възрази Емили. — Ще ми разкажеш с най- малките подробности за тази невероятно романтична история, пък ако ще да се налага да измъквам думите с ченгел от устата ти. Започвай.
Уитни седна отново и приятелката й се намести до нея.
— Мисля, че всичко е започнало преди няколко години, още преди да бъда официално въведена в обществото — заразказва Уитни. — Клейтън ми каза, че ме е видял в магазин за шапки. Продавачката се опитвала да ми пробута някаква ужасна шапка, украсена с изкуствени плодове, и…
Когато разказът привърши, Емили се втренчи в приятелката си със смесица от гордост и учудване.
— Мили Боже! — прошепна тя. — Колко романтично! Представяш ли си, след като похарчил цяло състояние заради теб, да се завърне в Англия и да установи, че си влюбена в Пол! — Емили се изкиска. — Майкъл се притесняваше, че негова светлост ще разбие сърцето ти, но не беше прав. — Забелязах как те гледаше херцогът, когато пристигна да те отведе на бала на Ръдърфорд, и разбрах.
— Какво си разбрала?
— Че е влюбен в теб, глупаче! Но той не се е отбивал у дома вече няколко седмици, а зная, че е в Лондон, защото са го виждали в операта и в театъра. — Забеляза помръкналото лице на приятелката си и бързо попита: — Какво се е случило, Уитни? От онази нощ, когато не се прибра у дома, изглеждаш ужасно. Какво се случи тогава, та си толкова нещастна?
— Не искам да коментирам — дрезгаво отвърна Уитни. Емили взе хладната й длан в своята.
— Трябва да говориш, защото се разкъсваш от напрежение. Не приемай настояването ми за желание да се меся в личния ти живот. Зная, че онази сутрин ме излъга. Чаках те, застанала до прозореца, и забелязах златния герб на каретата, от която ти слезе. Беше на херцога, нали?
— Знаеш това — отвърна Уитни и засрамено наведе глава. — Ти ми каза, че отиваш на бала с Клейтън, но Карлайл, който беше прекалил с пиенето онази нощ, настояваше, че си пристигнала сама, а негова светлост се появил изневиделица и буквално те измъкнал от залата, за да те отведе Бог знае къде! Аз, разбира се, не повярвах, но… Мили Боже, това ли е станало?
Уитни кимна.
— Къде те отведе? — настоя приятелката й, а гласът й потрепваше от напрежение. — На друго тържество ли?
— Не.
— Никога няма да си простя, че се смях над думите на Карлайл! — проплака Емили и пръстите й конвулсивно се свиха около китката на Уитни. — Уитни, кажи ми къде те отведе? И какво ти стори?
Уитни вдигна насълзените си очи към приятелката си и в тях Емили прочете истината.
— Това чудовище! — изсъска тя и рязко се изправи. — Дяволско изчадие! Той трябва да бъде обесен! Той… — Спря, осъзнала, че в този момент Уитни има нужда от подкрепа, а не от наливането на допълнително масло в огъня. — Трябва да погледнем на случилото се откъм добрата му страна.
— Каква добра страна? — уморено промълви Уитни.
— Може и да ти се струва, че всичко е безнадеждно, но грешиш Слушай. Не съм много добре запозната със законите, но зная, че баща ти не е в състояние да те принуди да се омъжиш за това… това чудовище! А след всичко, което се е случило, Клеймор би трябвало да е наясно, че ти не би го взела за съпруг. Той няма друг избор, освен да се откаже от годежа и да забрави за парите, които е дал на баща ти.
Уитни рязко вдигна глава. Очите й се спряха върху отсрещната стена. Разбира се, че Клейтън щеше да анулира споразумението. Точно заради това не се появяваше тук. Усети, че отмалява.
— Не — насили се да отвърне твърдо тя. — Той няма да постъпи така. О, Емили, наистина ли мислиш, че ще ме остави? — проплака накрая.
— Разбира се! — убедено отвърна приятелката й. — Какво друго му остава? — Очите й изпитателно се спряха върху пребледнялото лице на Уитни. — Но ти… Не може да бъде! Божичко, та ти не искаш той да те остави да си отидеш! — възкликна Емили.
— Не, просто не мисля, че ще ме освободи от договора — сведе поглед Уитни, за да прикрие истинските си мисли от приятелката си.
— Ти не искаш той да те остави! — повтори Емили, повишавайки глас. — Изписано е на лицето ти!
Уитни стана и изтри потните си длани в роклята си.
— Не зная какво искам — призна отчаяно.
Емили махна с ръка.
— Виждала ли си го оттогава?
— Не. И по-добре да не го виждам.
— И нямаш намерение ти да го потърсиш?
— Не, разбира се!
— Той не може да направи първата стъпка. Ще трябва да му дадеш някакъв знак, че поне си склонна да чуеш извиненията му.
— По-скоро ще умра! — гордо произнесе Уитни.
— Но ако херцогът те обича, той със сигурност страда заради онова, което ти е сторил. Най-вероятно си мисли, че го ненавиждаш.
— Клейтън няма да се откаже толкова лесно от мен, Емили? — с надежда рече тя. — Мисля, че го е грижа… че го беше достатъчно грижа за мен.
— Много странен начин е избрал да покаже загрижеността си към теб! — избухна Емили.
— Да не би да съм по-добра от него? — прошепна Уитни — Бях готова да го изложа публично, като избягам и се венчая тайно за Пол. Не престанах да го лъжа. — Тя затвори очи и извърна глава настрана. — Ако нямаш нищо против, смятам да полегна.
Емили също си легна, но дълго не успя да заспи.
— Дали бих продължила да те обичам, ако ти беше постъпил така с мен? — прошепна тя, гледайки спящия си съпруг.
Отговорът беше утвърдителен. Знаеше, че е в състояние всичко да прости на Майкъл. Но ако Майкъл решеше да я насили, той нямаше да я зареже. Двамата бяха женени и независимо от чувствата, които биха изпитвали един към друг, щяха да останат заедно до смъртта си, за да запазят приличие. Само че Уитни не беше омъжена за Клейтън. Двамата упорито се отбягваха. Уитни беше унижена и обидена и нямаше да направи първата стъпка, а херцогът щеше да продължи да се измъчва от мисълта, че тя го мрази и че не иска да има нищо общо с него. Ако нещо не ги изправеше един срещу друг, и то възможно най-скоро, пропастта между тях никога нямаше да бъде преодоляна.
