Неочаквано Клейтън застана пред нея и сложи ръце на раменете й. Устните му бавно приближиха към нейните.
— Да бъде както ти искаш — каза нежно той. — Аз не съм срамежлив, така че нямам нищо против да те целуна и тук.
Уитни трепереше от желанието, което топлите му устни събудиха в нея.
— Клейтън — прошепна тя, — аз…
— Обичам да чувам името си от твоята уста — прекъсна я той. — В такъв момент искам да те взема в прегръдките си, да усетя сладостта на езика ти в моята уста и да галя гърдите ти.
Дишането й стана накъсано. Уитни сведе поглед, но Клейтън успя да забележи пламъчето, блеснало в зелените й очи, и червенината, плъзнала по нежните й страни. Той беше доволен. Тя може и да се страхуваше да се люби с него сега, но продължаваше да бъде същото страстно създание, което познаваше, и щеше да преодолее страховете си.
Искаше му се да я целува дълго и страстно, но не тук, където можеха да ги видят.
— Това място е най-красивото в цялата околност — рече той, облегна се на една колона и се загледа в прелестния й профил. После добави: — Искам да си изясним някои неща. Нека да го направим сега, за да забравим миналото.
Уитни извърна лице настрана и Клейтън спокойно каза:
— Мисля, че знаеш за какво смятам да те питам.
Тя кимна.
— Когато те видях в църквата, си мислех, че продължаваме да сме сгодени. Нямах представа, че си получил покана за сватбата. Помислих, че си дошъл там специално за да ме видиш…
Разказа му всичко, без да се опитва да скрие болката и гнева, които беше изпитвала към него.
Той я слушаше, без да я прекъсва. Когато Уитни млъкна, я попита:
— Какво те накара да дойдеш тук вчера, след като си ме мразила толкова силно в продължение на седмици?
— Емили ми помогна да осъзная, че греша в преценката си за теб.
— Какво знае Емили Арчибалд за нас? — разтревожено я погледна той.
— Всичко — призна с треперещ глас Уитни. — А сега мога ли аз да те попитам нещо?
— Разбира се!
— Защо постъпи така жестоко с мен? Какво… Какво те накара да си помислиш, че съм спала с Пол?
Клейтън й разказа накратко за краткия си разговор с Маргарет Меритън и Уитни възкликна:
— Но как си могъл да повярваш на Маргарет, след като знаеш колко силно ме мрази? — Очите й потъмняха от обида, но тя съзнаваше, че усилва болката му при спомена за онази нощ, и побърза да го успокои с целувка. — Няма значение.
— Напротив, има — остро възрази Клейтън. — Но някой ден ще се реванширам за постъпката си. — После шеговито добави: — Да видим дали ще успееш да се справиш с любимия ми жребец. Ще се състезаваме до онзи хълм.
Препуснаха към хълма и щом се озоваха на върха, той завърза конете, а Уитни с възторг се огледа наоколо.
— Има други неща на това място, които заслужават вниманието ви, милейди — чу се страстен глас зад гърба й. — Ела, ще ти покажа.
Уитни се извърна. Клейтън се беше облегнал на един дънер, а сивите му очи топло я гледаха. Сърцето й се сви от тревога. Копнееше да бъде в ръцете му, да вкуси целувките му, да усети нежните му ласки, но допускаше, че Клейтън иска повече от това. Вече беше спал с нея и може би смяташе, че не е необходимо да чака деня на сватбата, за да я има отново. Що се отнасяше до нея, тя спокойно би могла да мине без секс до края на живота си. Това, разбира се, не можеше да се случи, но оставаха още осем седмици, преди да изпълни задълженията си на съпруга, вземайки участие в този срамен болезнен акт. Не желаеше да го разочарова с подобни обяснения и се опита да отклони мислите му в друга посока.
— Гледката е зашеметяваща! Можем ли да отидем там, долу?
— Може, но някой друг път — отвърна той.
— Защо не сега?
— Защото сега искам да те целуна — каза годеникът й.
Уитни го изгледа недоверчиво.
— Само да ме целунеш ли? Искам да кажа… Нали няма… Няма да…
— О, скъпа! Ела тук — засмя се Клейтън. — Не се тревожи. Искам само целувка.
Всъщност му се искаше много повече от целувка, но не можеше да си позволи да провали всичко с нетърпението си. Тя се приближи и понечи да седне до него, но той я дръпна и я намести в скута си.
— Ще имаш по-добра видимост, ако си седнала по-нависоко — пошегува се той.
Уитни бавно вдигна лице към него. Устните му погалиха слепоочието й, после се спряха на челото й и покриха клепачите й. Избягваше устните й, за да не я уплаши със страстта си, която го изпълваше. Внезапно чу тихия й смях и изненадано се отдръпна.
— Ако зрението ви не се подобри, господин херцоже, ще се наложи наистина да ви купя монокъл — весело го предупреди тя.
— Ще го направиш, нали? — дрезгаво изрече Клейтън и впи устни в нейните. Ръцете й погалиха гърдите му и се сключиха около шията му. Сърцето му лудо заби. Устните й се разтвориха под неговите и кръвта му закипя. Езикът й леко се плъзна в устата му. Клейтън почувства, че губи контрол. Целуна я дълбоко, настойчиво, жадно. Уитни простена. Той вплете езика си в нейния, карайки я инстинктивно да му отвърне по начина, по който той искаше. Ръката му повдигна края на жакета й и обгърна гърдите й, покрити от тънката копринена блуза. Пръстите му описваха кръгове около зърната им. Усети ускорения й пулс и разбра, че трябва да положи неимоверни усилия, за да спре навреме. Стоновете й го възбуждаха. Дланта му се спусна надолу и погали корема й, копринената кожа на бедрата й. Нежно се плъзна между краката й, търсейки мястото, докосването на което щеше да доведе неговото красиво момиче да тръпне от желание, да го иска толкова силно, колкото и той нея.
Внезапно се отдръпна и смъкна ръцете й от шията си Дишането му беше учестено и накъсано, кръвта бучеше в ушите му. Отмести я от себе си. Не искаше очевидното доказателство за възбудата му да я стресне. Повече от всичко желаеше да слее тялото си с нейното, да посее живот в нея, да знае, че неговото семе е покълнало дълбоко в утробата й, да вижда как стройното й тяло наедрява от плода в него…
Пое дълбоко дъх. Уитни го гледаше загрижено и озадачено. Той се усмихна, но беше леко притеснен от начина, по който тялото му реагираше. Пълната загуба на контрол го плашеше.
— Малка моя — обясни той, — ако не искаш да ме докараш до лудост, ще трябва да сведем подобни преживявания до минимум.
В началото очите й се разшириха от учудване, но тя постепенно разбра какво имаше предвид Клейтън и неволно се отдръпна от него. Той я притегли обратно към себе си.
— Не, остани още малко в прегръдките ми.
Когато тръгнаха към конете си, Уитни попита:
— Това ли е границата на твоето имение?
— О, не, границите са доста по-далеч.
— Колко земя притежаваш? — попита отново тя, изненадана от странното му изражение.
— Около сто хиляди акра.
Тя онемя от почуда.
Това подсети Клейтън за нещо друго.
— Искам да те питам дали намираш дома ми мрачен? — през смях попита той.
— Аз казах „неприветлив“. „Мрачен“ е твое определение. Не, домът ти е невероятен — точно като теб.
За мъж, очаквал с месеци да бъде наречен от любимата си с малкото му име, комплименти като „красив“ и „невероятен“ бяха достатъчен повод за нова страстна целувка.
Херцогинята и Стивън стояха до високите прозорци, гледащи към поляната, и наблюдаваха Клейтън и Уитни, които се приближаваха към къщата, хванати за ръце.
— Те са невероятна двойка, нали? — отбеляза щастливо херцогинята.
