сякаш е цяла вечност.
— Имах предвид осем седмици — поправи я годеникът й — Нито ден повече. Майка ми ще ти помогне. Ще се постарая да ти осигуря цяла група помощници и смятам, че осем седмици са напълно разумен срок.
Уитни му хвърли убийствен поглед, но сърцето й пееше от щастие. Тя също не искаше да чака.
Клейтън седеше удобно на дивана, прегърнал Уитни и разговаряше с брат си. Постепенно усети, че тялото й се отпуска и натежава. Погледна към нея.
— Заспала е — тихо рече той. Нежно я отмести, надигна се и я взе на ръце. — Денят беше твърде уморителен за теб, скъпа — прошепна, когато Уитни се размърда и се притисна към гърдите му. — Стивън, изчакай ме тук. Искам да ти кажа нещо.
Няколко минути по-късно, след като сложи Уитни в леглото в една от стаите за гости и се увери, че всичко е наред, той се върна в салона и затвори вратите зад себе си. Стивън му подаде чаша бренди.
— Искам да ти задам два въпроса — каза спокойно Клейтън.
Брат му се усмихна.
— Не съм изненадан, ваша светлост.
— Откъде разбра коя е Уитни и какво означава за мен?
— Ти ми каза. Когато преди време се напихме с теб, ти ми разказа всичко за нея. Не пропусна да споменеш и зелените й очи!
Клейтън се наведе напред и започна да върти празната чаша в ръцете си.
— Какво още ти казах през онази нощ?
За момент Стивън се изкуши да излъже от любезност, но се отказа, срещайки напрегнатия поглед на брат си.
— Разказа ми всичко — призна с въздишка той. — Включително и за болката, която си й причинил. Когато тя се появи тук днес, убедена, че си получил бележката й, ми беше достатъчен само един поглед, за да взема решение. След като загубата й ти се отразяваше толкова зле, просто трябваше да направя нещо, за да си я върнеш обратно.
Клейтън кимна. Обяснението му се стори достатъчно ясно и приемливо.
— И още един въпрос — твърдо рече той.
— Каза, че ще ми зададеш само два въпроса, а вече прехвърли лимита си — предупреди го добродушно брат му.
Той не обърна внимание на забележката.
— Бих искал да знам какво мога да направя за теб, за да покажа благодарността си — понижи глас той.
— Парите или живота! — засмя се Стивън, обръщайки разговора на шега.
— Твои са — сериозно рече Клейтън.
Когато си легна, дълго не можа да заспи. Още не можеше да повярва, че Уитни е тук, че след всички ожесточени битки помежду им тя беше дошла, за да завърши онова, което двамата бяха започнали.
Спомни си израза на лицето й, когато разговаряха в библиотеката. Бедната, умираше от ужас, докато очакваше той да отрече, че продължава да я желае. После беше извървяла разстоянието до него с високо вдигната глава, а очите й блестяха от обич и покорство. До края на живота си нямаше да забрави как беше потъпкала гордостта си заради любовта си към него. Това беше по-важно от всичко друго на този свят.
Сутринта щеше да я разпита по-подробно, за да разбере причината за промяната в отношението й към него в промеждутъка между венчавката на Елизабет и тържествения прием. Не, поправи се с крива усмивка той, щеше да я помоли му обясни.
30.
Когато Уитни се събуди, главата й беше замаяна от приятните сънища. Отвори очи и огледа стаята, в която се намираше. Погледът й се спря върху Мери, червенокосата прислужница, която я беше обслужвала по време на предишното й пребиваване в двореца.
— Господарят дебне покрай стълбището вече повече от час — поверително съобщи Мери. — Каза да ви предам, че денят е необичайно топъл за сезона и можете да излезете заедно на езда.
— Този човек си въобразява, че е кралят на Англия! — възкликна Клариса, втурвайки се в стаята. — Решава, че иска да се ожени за моето малко момиченце, и урежда тя да бъде транспортирана от Франция в Англия. Решава, че иска да я заведе на бал, и ето ни в Лондон! Тази сутрин му хрумва, че иска да язди, и ме изритва от леглото в ранни зори, за да донеса остатъка от багажа на възлюбената му! По тъмно! — възропта отново тя и отметна завивките на Уитни. — Когато всички нормални хора още спят!
Уитни се засмя и се надигна от леглото.
— О, Клариса! Обичам те!
Изкъпа се набързо и облече бежовия костюм за езда, който вярната й прислужница беше донесла от Лондон. Нямаше търпение да види Клейтън, да се увери, че той не съжалява за случилото се. Среса косата си назад, после изхвръкна от стаята.
Излезе на широката площадка отвън и се спря. Клейтън я чакаше в подножието на стълбите. Зимното слънце хвърляше отблясъците си в тъмната му коса. Изглеждаше толкова красив и мъжествен, че сърцето й лудо заби.
Той беше обзет от същите притеснения като нея. Наблюдаваше я напрегнато как приближава към него и се опитваше да открие по лицето й следа от съжаление заради снощното й отстъпление.
Уитни застана пред него със свенлива усмивка и тихо каза:
— Чувствам се ужасно потисната от мисълта, че всички ще кажат, че младоженецът е по-красив от булката.
Клейтън не се сдържа. Взе я в прегръдките си и я притисна силно към себе си, заравяйки лице в гъстата й коса.
— Господи! — промълви дрезгаво. — Не зная как ще успея да изчакам осем седмици, за да те направя моя!
Почувства, че тялото й се стегна. Той съвсем нямаше предвид физическата страна на връзката им, но разбра, че Уитни изтръпва от страх при мисълта, че ще се люби с него. Клейтън се усмихна. Имаше на разположение осем седмици, през които да може свободно да я прегръща и да я гали. Осем седмици, след които неговото плътско желание щеше да бъде задоволено. Осем седмици, през които щеше да я накара тя също да го желае и да я убеди, че никога вече няма да я нарани.
През първата им брачна нощ тя щеше да му вярва достатъчно, за да му позволи да я обладае независимо от страха си, че ще изпита болка от физическия акт. Тогава Клейтън щеше да й покаже какво всъщност представляваше любенето. Щеше да я накара да стене от страст и да го моли да проникне в нея.
— Искаш ли да разгледаш имението? — попита той, щом привършиха със закуската.
— Да — щастливо кимна Уитни.
Беше един от редките слънчеви зимни дни. Двамата вървяха през огромния парк. Градинарите и техните помощници събираха падналите на земята клонки и ги хвърляха в разпаления огън. Те сякаш не забелязваха щастливата двойка. Но когато красивата млада дама каза нещо на херцога и той избухна в смях, притискайки я към себе си, мъжете изумено се втренчиха в тях, после се спогледаха усмихнато преди да се върнат към задълженията си. Уитни с възторг наблюдаваше прелестната гледка. Представяше си как ще изглежда всичко това през пролетта, когато дърветата се раззеленят и цветята разцъфнат. Стигнаха до огромно езеро. На отсрещния бряг се виждаше изящен павилион. Клейтън я хвана за ръката и я поведе натам. Беше прекрасно да усеща дланта си в неговата, да се наслаждава на спокойствието и разбирателството, царящи помежду им. Винаги беше издигала бариери между себе си и него. Сега бариерите бяха паднали. Тя вдигна очи към ясното небе с бягащи пухкави облачета и реши, че това е най- щастливият ден в живота й.
Гледката, която се разкри пред очите им, когато стигнаха до павилиона, беше зашеметяваща. Уитни се облегна на една от колоните и дълбоко пое дъх. Знаеше много добре, че Клейтън я беше довел тук, защото павилионът им предлагаше възможност да се усамотят, но тя продължи да стои отвън.
