на Уитни.
Когато Клейтън и Уитни се озоваха в коридора, херцогът набързо се разпореди:
— Пригответе каретата на госпожицата. Тя ще си тръгне точно след три минути.
Влязоха в близкия кабинет. Той я избута в средата на стаята и я измери от главата до петите. В погледа му се четеше гняв и отвращение.
— Имаш две минути да ми обясниш причините за твоето неочаквано и нежелано посещение в този дом. Веднага след това ще те настаня в каретата ти и ще поднеса твоите извинения за ненадейното ти заминаване пред останалите.
Уитни дълбоко си пое въздух. Знаеше, че ако разкрие страха си пред него, ще го използва срещу нея.
— Искаш да знае каква е целта на моето посещение тук, така ли? Мислех, че е повече от очевидно.
— Изобщо не е очевидно!
— Дойдох, за да ти обясня защо се държах така с теб по време на сватбеното тържество. Когато те видях в църквата, все още си мислех, че сме сгодени и…
— Вече не сме. С годежа е свършено — прекъсна я нетърпеливо той. — Идеята да се оженя за теб беше безумна. Проклинам деня, в който ми хрумна тази мисъл.
— Така е, защото ти не позволи на отношенията ни да се развият.
— Двете ти минути почти изтекоха.
— Клейтън, моля те! Изслушай ме! — извика обзета от отчаяние тя. — Преди много време ти ми каза, че искаш сама да дойда при теб, че не желаеш да имаш до себе си хладна и безразлична жена.
— И?
Гласът й трепна:
— И ето ме тук. Дойдох по свое желание.
Тялото му се напрегна. Очите му се впиха в нейните за секунда. После Клейтън затвори очи и се облегна на камината.
Опитваше се да се пребори с чувствата си, Уитни ясно си даваше сметка за това. Тя чакаше реакцията му, парализирана от страх.
Измина цяла вечност, преди той отново да отвори очи и да срещне нейните. Сърцето й радостно подскочи. Беше спечелила! Господи, беше спечелила! Онова, което видя в погледа му, не можеше да бъде сбъркано!
Но Клейтън не помръдваше. Чакаше тя да направи първата стъпка. Все още не й вярваше напълно. Уитни пристъпи към него. Спря, за да укроти бесния ритъм на сърцето си, после направи още една крачка.
Зачака с наведена глава, но секундите летяха, а Клейтън не предприемаше нищо. Накрая тя вдигна очи към него и умолително прошепна:
— Сега ще ме прегърнеш ли?
Той посегна, спря се, после я сграбчи в обятията си, а устните му жадно се впиха в нейните. Уитни отвърна на целувката с цялата жар, на която беше способна, и се притисна към треперещото му от възбуда тяло.
— Господи, колко ми липсваше! — простена той и отново я зацелува като обезумял.
Не искаше да спре. Не можеше да спре. Страхуваше се, че ако се отдръпне от нея, тя ще изчезне, а болезненото желание ще отстъпи място на болезнена празнота.
Но когато най-после й даде възможност да си поеме дъх. Уитни остана в ръцете му.
— Искаш ли да се омъжиш за мен? — попита дрезгаво той, взрял се в зелените й очи.
Уитни кимна. Не можеше да произнесе нито звук.
— Защо? Защо искаш да се омъжиш за мен? — настоя той.
Тя знаеше какво очаква Клейтън от нея — пълно отстъпление. Беше готова. Пое дъх и изрече:
— Защото те обичам.
Ръцете му здраво я обгърнаха.
— Бог да ти помага, ако не го мислиш наистина, защото никога вече няма да ти позволя да си отидеш! — предупреди я той.
— Ще бъда много щастлива да ти докажа, че не те лъжа — прошепна тя. Копнееше отчаяно за целувките му.
Вдигна лице нагоре и посрещна парещите му устни. Целуваше го така, както Клейтън я беше целувал по време на всичките им срещи, а тялото й тръпнеше от желание и щастие.
— Защо ме накара да те чакам толкова дълго? — замаяно попита той.
Уитни извърна глава по посока на трапезарията, където беше Ванеса.
— А ти не можа ли да почакаш още малко?
— Малка моя — засмя се топло той. — Ти си единствената жена, която е в състояние да причини подобно нещо на горката Ванеса.
Лицето й стана сериозно. Уитни сведе поглед, за да скрие закачливия блясък в очите си.
— Трябва да ти призная нещо и това ще определи твоя избор.
Клейтън отново се стегна.
— Слушам те.
— Когато казах на майка ти, че не умея да свиря добре на пиано, не я излъгах.
Той се засмя и я притегли към себе си.
— Не можеш ли поне да пееш що-годе прилично?
— Страхувам се, че не.
— В такъв случай ще трябва да овладееш други изкуства, за да ме развличаш! — избухна в смях той.
Уитни плъзна длани по тънката риза, покриваща гърдите му.
— Последния път, когато коментирахме липсата ми на опит в тази сфера, ти заяви, че нямаш желание да си губиш времето с някаква си наивна ученичка. Но аз мисля — ако все пак решиш, че имаш време — че ще останеш изненадан от това колко възприемчива мога да бъда.
Клейтън замълча, после рече:
— Може би ще трябва да започнем обучението с това как трябва да реагираш, когато ти казвам, че те обичам?
Уитни щастливо кимна, но в очите й се появиха сълзи.
— Ако искаш да опиташ отново, ще ти покажа, че вече съм научила този урок.
Клейтън повдигна брадичката й и се вгледа в прекрасните й очи.
— Обичам те — промълви.
Тя нежно помилва лицето му и прошепна:
— Аз също те обичам.
— Това, сладка моя, е наистина голям напредък — с усмивка отбеляза той.
Уитни направи опит да отвърне на усмивката му, но сълзите бликнаха от очите й. Клейтън обгърна с длани лицето й и нежно попита:
— Защо са тези сълзи, скъпа?
— Защото до последния момент не бях сигурна, че ще те чуя да ми казваш тези думи отново — призна тя.
Херцогът силно я притисна към себе си.
— Малка моя, обикнах те от нощта, в която двамата играхме шах за пръв път. Тогава ти заяви, че няма да признаеш никой мъж за свой господар, а после, когато спечелих играта, ме нарече коравосърдечен негодник.
Всъщност беше разбрал, че я обича по време на нейния разказ за непокорното малко момиченце, което имало навика да слага черен пипер в кутията за емфие на учителя си по музика.
Стивън почука на вратата на кабинета и влезе. Усмихна се широко на брат си, който още по-силно притисна Уитни в прегръдката си.
— Извини ме, скъпи братко, но идвам да те уведомя, че отсъствието ти е причина за известни неприятности в съседната стая.
