— Благодаря, чичо Едуард! — засегна се Уитни.
— Знаеш, че казвам самата истина, скъпа.
Лорд Гилбърт забеляза, че раменете на Стивън Уестморланд се тресат от беззвучен смях, а херцогинята беше достатъчно възпитана, за да не разкрива емоциите си пред хората.
— Е, май вече не остана някой, когото да не съм засегнал — рече на херцогинята той. — Не е ли странно, като се има предвид, че ме смятат за много способен дипломат?
Тя се усмихна.
— Мен не сте ме засегнали с нищо, лорд Гилбърт. Освен това имам слабост към развратниците. Та нали бях омъжена за един от тях, а после отгледах още двама!
32.
Официалната обява за годежа на херцога на Клеймор и госпожица Уитни Алисън Стоун, поместена във вестниците, подейства зашеметяващо на висшето лондонско общество и Уитни трябваше да понесе всички последици от това.
Заваляха покани за участие във всяко по-значимо светско събитие. Клейтън и Уитни трябваше да присъстват на всички приеми, давани в тяхна част, а междувременно подготовката за сватбата вървеше с пълна сила. Младата жена едва се държеше на краката си от умора. Към напрежението й се прибавяше и безпокойството от предстоящата първа брачна нощ.
Тя често се въртеше с часове в леглото и се опитваше да се убеди, че щом всички останали омъжени жени могат да изтърпят интимната близост със съпрузите си, то и тя би могла. Споменът от онази нощ с Клейтън беше почнал да избледнява, тя почти беше забравила за болката, съпътстваща физическия акт. Обожаваше годеника си и ако той желаеше да я има, тя щеше да се примири, след като това щеше да го направи щастлив. Надяваше се да й се налага да го върши възможно по-рядко. Но самата мисъл, че знаеше не само деня, но и часа, в който щеше да легне с него, й действаше потискащо.
Когато изпадаше в някое от своите философски състояния, тя си казваше, че добре разбира причината, поради която девствеността се ценеше толкова високо. Очевидно мъжете в древността са били наясно, че ако булката предварително разбере какво я очаква в нощта след сватбата, тя едва ли би пристъпвала с щастлива усмивка към олтара.
За нещастие до сватбата оставаше само седмица и ужасът й беше нараснал неимоверно много. Освен това вниманието, с което Клейтън я обграждаше напоследък, ставаше все по-настойчиво.
Дори разкошната булчинска рокля, окачена на видно място в стаята й, я караше да потръпва от страх. Знаеше, че Клейтън няма да си позволи да разкъса отново дрехите й, но нямаше и да й позволи да остане за дълго облечена след края на сватбения прием.
Започна да наблюдава реакциите на Емили, когато Майкъл любезно се осведомяваше дали съпругата му е готова да си лягат. Приятелката й не показваше никакви признаци на ужас при оттеглянето си в семейните покои. Леля Ан също не се притесняваше да си легне с чичо Едуард. Нима Уитни беше единствената жена, която се вледеняваше при мисълта за болката, съпътстваща акта на обладанието? Започна, да си внушава, че нещо не е наред с нея. Въобрази си, че има физически дефект, който я отличаваше от останалите жени.
Пет дни преди сватбата беше толкова изтощена, че не можа да отиде на бала, даван от един приятел на Клейтън, а на следващата сутрин изпрати на годеника си бележка, с която го молеше да я извини пред семейство Ръдърфорд, че не е в състояние да присъства на следобедното парти, организирано в дома им.
Клейтън, който се беше преместил в лондонската си къща, за да бъде по-близо до Уитни, прочете извинението със смесица от учудване и разочарование. Нареди да приготвят каретата му и потегли към дома на семейство Арчибалд. Осведомиха го, че госпожица Стоун е в Синия салон, а лорд и лейди Арчибалд са в града.
Уитни се беше заела с тежката задача да изпраща благодарствени писма за сватбените подаръци, които от няколко седмици не преставаха да пристигат. Клейтън се спря на прага на салона и се загледа в нея. Изглеждаше крехка и красива, почти безплътна.
— Има ли някакви проблеми? — попита той след известно време, пристъпи в салона и затвори вратата зад себе си.
Приближи се до нея, вдигна я от стола и я поведе към дивана.
— Драга госпожице, нима имате намерение постоянно да ме държите настрана и да си спомните за съществуването ми едва в момента, в който поемете към олтара?
Уитни седна до него и уморено се усмихна:
— Съжалявам, че не можах да дойда у Ръдърфордови. Просто съм прекалено заета и дори понякога аз самата се чувствам като страничен наблюдател на всичко, което става. Много ми липсваше снощи. Приятно ли изкара на бала?
Клейтън докосна брадичката й и изви лицето й към себе си.
— Не, защото ти не беше до мен. Сега ми покажи колко съм ти липсвал.
Напрежението и умората й изчезнаха в мига, в който устните му страстно се впиха в нейните. Главата й се замая и тя дори не усети как Клейтън леко я придърпа надолу и я накара да легне на дивана.
— Не мога да ти се наситя — шепнеше нежно той, а устните му продължаваха да я целуват. — Никога няма да ти се наситя.
Пръстите му галеха шията й, после започнаха нетърпеливо да разкопчават роклята й. Преди Уитни да се усети, той вече целуваше разголените й гърди.
— Прислугата! — извика тя.
— Всички слуги се страхуват до смърт от мен — успокои я той. — Не биха влезли в тази стая дори за да ме предупредят, че в къщата има пожар.
Езикът му докосна едното от зърната и по тялото й премина тръпка.
— Недей! Моля те! — извика отчаяно тя, изправи се и започна да закопчава роклята си.
Клейтън посегна да я докосне, но Уитни скочи от дивана. Той седна и развеселено я погледна. Изглеждаше изплашена до смърт.
— Уитни! — внимателно произнесе той.
Тя отскочи назад като попарена, после седна на канапето срещу дивана. Лицето й пламтеше от срам. Понечи да заговори, но замълча и прокара длан през челото си. Накрая умолително погледна към Клейтън и промълви:
— Исках да те помоля за една услуга. Само че ме е срам. Става въпрос за първата ни брачна нощ.
— За какво искаш да ме помолиш?
— Първо ми обещай, че няма да се ядосаш, когато чуеш за какво става въпрос.
— Обещавам.
— Ами аз… Бих искала наистина да очаквам с нетърпение сватбата ни, но не мога, защото продължавам да си мисля за онова, което ще последва, когато накрая се озовем в спалнята. Другите булки не разбират какво предстои, но тъй като аз вече знам… — Тя се изчерви и млъкна.
— За какво искаше да ме помолиш? — попита я Клейтън, макар че вече знаеше.
— Чудех се дали ще се съгласиш да изчакаш — съкрушено обясни Уитни. — Дали ще си съгласен да не правим… това… през първата брачна нощ.
Отмести поглед встрани. Колкото и наивна да беше, знаеше, че другите булки не се пазарят със съпрузите си за подобни неща и че бракът задължително се консумираше през първата брачна нощ. Добре поне, че обичаят от далечното минало младоженците да консумират брака си пред публика беше отпаднал. Брачната клетва задължаваше съпругата да се подчинява на мъжа си във всичко, включително и да задоволява страстите му.
— Сигурна ли си, че наистина искаш това? — попита Клейтън след дълго мълчание.
— Напълно — прошепна Уитни и сведе очи.
— А ако откажа?
Тя мъчително преглътна и отвърна:
— Тогава ще ти се подчиня.
