преглътна вика на ужас, напираш на устните й. Не можеше да се пребори с паниката си въпреки обещанието му, че няма да й причини болка. Но онова, което усети, беше съвсем различно от болката. Тя инстинктивно се отпусна и го посрещна, зашеметена от прииждащото на талази удоволствие при всяко движение на Клейтън в нея.
Ръцете й обгърнаха шията му. Искаше й се да го задържи в себе си завинаги, да се разтвори и да го погълне целия. Мислеше, че са стигнали до края и тялото й сякаш крещеше от желание да продължи. Тогава Клейтън отново се раздвижи и Уитни загуби способността си да мисли.
— Моля те — прошепна тя, макар да не знаеше за какво всъщност го моли.
Но Клейтън я разбра. Нейното удоволствие беше на първо място за него и той отвърна:
— След малко, скъпа.
Ритъмът, с който проникваше в нея, се учести и в тялото й сякаш изригна вулкан. Уитни извика. Всяка частица от нея пулсираше. Клейтън я целуна и направи един последен тласък. В утробата й се разля топлина.
Той се отпусна по гръб и я притисна към себе си. Уитни вдигна блесналите си от щастие очи и ги впи в неговите. Клейтън отмести къдрица от челото й и попита:
— Щастлива ли си, любов моя?
Усмивката й беше на жена, която обича и знае, че е обичана.
— Да — прошепна Уитни.
Той я целуна по челото и започна да я гали, очаквайки, че тя ще заспи, но сънят бягаше от очите й.
— За какво мислиш? — попита я Клейтън след малко. Тя скри лице в гърдите му и неубедително изрече:
— За нищо.
Съпругът й потърси погледа й. Не знаеше какво се таи в главата й, но сега, след като бяха преодолели най-високата бариера помежду си, той не можеше да допусне да се появи нова.
— Кажи ми — настоя.
Уитни прехапа устни. Срамуваше се, но в същото време й идеше да се засмее с глас.
— Мислех си, че ако онази нощ се бях почувствала като сега, нямаше да избягам, а щях да остана и да настоявам да се ожениш за мен — призна накрая тя.
Клейтън се засмя и я целуна. Беше божествено да я държи в прегръдките си, да разговаря с нея в мрака, да усеща ръцете й около шията си.
— Спи ли ти се? — попита я той.
— Не мисля, че бих могла да заспя.
— И аз. Би ли запалила трите свещи на масичката от твоята страна?
— Дори и най-малкото ти желание е закон за мен! — отвърна покорната му съпруга и се обърна да запали свещите, като срамежливо придърпа чаршафа нагоре.
Клейтън се усмихна. Стеснителността й му се видя твърде неуместна, след като само преди минути беше докосвал и целувал гърдите й.
— Мадам, вие сте прекрасна! — възкликна той.
В сърцето й внезапно се появи страх. Всички знаеха, че той е имал множество връзки, а не беше необичайно мъжете да поддържат любовници дори след като се оженят. Мисълта, че той би могъл да прави същото с някоя друга жена, беше смазваща.
— Клейтън — започна колебливо тя, — ще ми бъде много трудно да се преструвам, че не забелязвам… не, просто пасивно да приемам… да приемам…
— Какво? — не издържа той.
— Една любовница — изрече на един дъх младата жена. Клейтън се втренчи в нея, после отметна глава назад и гръмко се засмя. Накрая заяви:
— Няма да имам любовница, малка моя.
— Благодаря ти — прошепна Уитни. — Мисля, че подобно нещо би ме побъркало.
— Сигурно — кимна той, опитвайки се да изглежда сериозен, както го изискваше ситуацията.
Спомни си за кадифената кутийка, която беше оставил на нощното шкафче до главата си, и посегна да я вземе.
— Имам подарък за теб.
— Аз пък казах на Клариса да остави моя подарък за теб спалнята ми — обясни тя и скочи от леглото.
Когато се върна, Клейтън й поднесе комплект от колие изумруди, всеки от които беше заобиколен от дребни диаманти, гривна и обици.
— Ето — рече тя и с усмивка му подаде подаръка. — Нещо напълно подходящ за един херцог.
Клейтън отвори кутийката и се засмя при вида на изящен златен монокъл, който откри вътре.
— Носенето на монокъл е сигурен признак за благородство — с престорена сериозност произнесе тя, после извади една кутийка зад гърба си и му я подаде.
Цялото й изражение се промени. Веселите пламъчета изчезнаха от очите й.
Клейтън се поколеба, после бавно повдигна капака. Върху черното кадифе блестеше златен пръстен с рубини. Той вдигна пръстена и го заразглежда на светлината на свещите. Тъкмо се канеше да я помоли тя сама да го сложи на пръста му, когато забеляза някакъв надпис от вътрешната страна:
Той я сграбчи в прегръдките си и прошепна:
— Господи, колко те обичам!
Копнееше да се слее с нея отново, но се страхуваше да не я уплаши с настойчивостта си още през първата нощ. Отдръпна се и легна по гръб върху меките чаршафи. Уитни се изправи. Закръглените й гърди сладостно се полюшваха и кръвта във вените му закипя като разтопена лава. Тя се отпусна върху него и тихо попита:
— Тежа ли ти?
— Не, но мисля, че трябва да поспиш малко, любов моя.
— Изобщо не ми се спи — отвърна съпругата му.
— Сигурна ли си? — попита Клейтън и прокара пръсти по гладките й като порцелан страни, любувайки се на хубостта й. — Какво тогава би искала да правиш?
Уитни го погледна, изчерви се и скри лице в рамото му. Клейтън се усмихна и щастливо изрече:
— Да, мисля, че бихме могли да го направим отново.
34.
Седмица по-късно потеглиха за Франция на сватбено пътешествие. Останаха там цял месец. Когато се върнаха, всички очакваха, че младата двойка ще отседне в огромната къща в Лондон, но вместо това предпочетоха усамотението на двореца Клеймор. От време на време се появяваха в града, за да вземат участие в едно или друго светско събитие.
В едно общество, където не беше естествено съпруг и съпруга да прекарват много време заедно, херцогът и херцогинята на Клеймор създадоха нова мода. Бяха забележителна двойка и на практика — неразделна. Около тях се носеше нещо неуловимо, което будеше изненада и дори завист у околните. Това не беше един обикновен брачен съюз или връзка, основана единствено на взаимното физическо привличане. Според наложените стандарти бракът им можеше да бъде определен като необичаен. Някои дори се изпускаха да кажат, че херцогът и херцогинята са лудо влюбени един в друг.
Клейтън не се съмняваше ни най-малко в чувствата, които изпитваше към Уитни. Обичаше я страстно и тази обич беше пуснала дълбоки корени в сърцето му. Не можеше да й се насити. Когато тялото му се сливаше с нейното и експлодираше в нея, той не изпитваше обичайното облекчение, а усещаше, че страстта му се надига отново.
В леглото Уитни се превръщаше в ненаситна любовница, способна да задоволи и най-малкото му желание. През първите седмици от брака им той беше успял да я убеди, че между двама им не може да има място за срам или притеснение. Научи я да не крие нищо от него и скоро тя престана да прикрива реакциите
