на тялото си, когато желанието я обземеше.
След всеки любовен акт заспиваха прегърнати — щастливи, спокойни и задоволени.
Уитни обичаше да бъде край него. Когато Клейтън работеше в кабинета си, тя се промъкваше тихо след него и се свиваше в някой отдалечен ъгъл, наблюдавайки го как прехвърля кореспонденцията, преглежда финансовите доклади или се среща с агентите си. От време на време херцогът вдигаше поглед към нея, сякаш за да се увери, че тя още е там.
Уитни не очакваше, че Клейтън ще одобри присъствието й в кабинета си. Това беше неговият свят. Но той очевидно се радваше, че тя е там. Беше й казал, че няма нужда да работи, но го прави, защото работата му харесваше. През последните пет години херцогът беше удвоил огромното състояние на Уестморланд и на практика нямаше нужда от повече пари. Беше включил и Стивън в бизнеса и беше започнал да се грижи за инвестициите на тъста си.
Нощите им бяха тържество на тяхната любов. Понякога той я обладаваше така нежно, както през първата им брачна нощ; понякога само я докосваше, докато я доведеше до състояние на безумно желание и настояваше да чуе от нея какво точно иска; друг път поведението му граничеше с грубост. Трудно й беше да реши кое от всичките най-много й харесва.
През първите дни се страхуваше от страстта, която беше в състояние да предизвика у него само с допир, целувка, ласка… После свободно се впусна във вихъра на любовта. Беше изцяло негова — телом и духом.
Пет месеца по-късно откри, че е бременна. Цикълът й беше закъснял с три седмици, но тя не бързаше да съобщи новината на Клейтън. Веднъж Терез Дьовил й беше казала, че когато забременее, ще бъде спасена от ласките на съпруга си. Терез може и да искаше да избяга от интимностите на брачното ложе, но Уитни не желаеше да се лишава от тях. От друга страна, не желаеше да наранят бебето, докато телата им се сливат. Сякаш да усложни положението, Клейтън не споменаваше нищо за деца, а беше естествено всеки мъж да копнее за наследник, на който да предаде титлата си.
Постепенно се появиха и други признаци, които потвърдиха съмненията й, че чака дете. Сутрин й се гадеше, често й се виеше свят, но тя продължаваше да пази мълчание.
Накрая си каза, че държанието й е нелепо. Нямаше причина да крие състоянието си — и без това изгаряше от желание да сподели новината. Освен това съвсем скоро във фигурата й щяха да настъпят видими промени.
Отиде до Лондон и купи няколко бебешки дрешки. Веднага щом се върна, се затвори в стаята си и се зае да бродира. Това изкуство не й се удаваше много, но след упорит труд тя най-сетне се отпусна доволно назад. На якичката на една миниатюрна нощничка се мъдреше едно синьо „У“.
— Добре е, нали? — показа тя творението си на Клариса.
— Кога ще кажеш на негова светлост, че моето бебе ще си има бебе? — попита възрастната жена, избърсвайки ъгълчетата на очите си.
— Няма да му кажа — засмя се Уитни. — Смятам това да го накара сам да се досети — посочи нощничката тя. — И мисля, че тази вечер моментът е най-подходящ.
Уитни напъха дрешката в едно от чекмеджетата на бюрото си и слезе за вечеря.
— Не зная защо напоследък се чувствам толкова уморена — с въздишка рече тя, когато двамата с Клейтън приключиха с вечерята и се прехвърлиха в салона.
— Не знаеш ли, скъпа? — внимателно попита той. Мислеше, че Уитни е разбрала, че е бременна, но не беше сигурен. Ако раждането на дете я плашеше, той щеше да й спести този страх възможно най- дълго.
— Не — тежко въздъхна тя. — Исках да отговоря на писмото на леля Ан, но сега се сещам, че го оставих в чекмеджето на бюрото в моята стая. Ще имаш ли нещо против да ми го донесеш? Изкачването на тези стълби ми се струва като катерене по планински връх.
Клейтън стана, целуна я и разроши косите й, после тръгна към покоите на съпругата си. Отвори едно от чекмеджетата и започна да търси писмото. Не го откри и раздразнено избута настрани нещо бяло, което му заприлича на носна кърпичка. Продължи да рови. Накрая зърна сгънат лист на дъното на чекмеджето. Не беше сигурен дали това е писмото, което Уитни му беше поръчала да й занесе, затова го разтвори и се зачете.
За свой най-голям ужас и срам открих, че съм бременна. Моля те ела веднага, за да решим какво да правим.
За неин най-голям ужас? Клейтън смръщи вежди. Колко странна реакция от нейна страна! И защо трябваше да пише бележка, за да му съобщи новината? Изведнъж погледът му се спря на датата и той изтръпна. Краткото писмо беше писано два месеца преди сватбата им, по-точно — ден преди посещението на Уитни в двореца. Нямаше обръщение, така че не беше ясно в крайна сметка за кого беше предназначена бележката…
Господ да му помага! Очевидно тя беше писала на някой друг мъж, от когото се съмняваше, че е забременяла.
Почувства, че ще се пръсне. Нямаше съмнение, че Уитни се беше преструвала, когато първа го беше потърсила. А той беше такъв глупак, че все още се разтапяше при спомена за нейната смирена гордост, която отдаваше на огромната й любов към него. Лъжа! Всичко беше лъжа!
Уитни беше дошла в двореца Клеймор, след като беше написала бележката. Вероятно негодникът, за когото беше предназначена, беше отказал да поеме отговорност или да признае детето, а може и да беше женен! И тя беше пристигнала при него, за да осигури баща на копелето си! Мили Боже! Вероятно беше измислила цялата трогателна сцена с помощта на любовника си. Макар че накрая вече нямаше нужда да се тревожи за бъдещето на детето. Вероятно беше пометнала по време на осемте седмици, предхождащи сватбата. Нищо чудно, че изглеждаше толкова бледа и изморена…
А преструвките й по време на първата брачна нощ! По дяволите! Може би за нея и за любовника й беше по-удобно тя да е омъжена. Сега никой нямаше да допусне нещо нередно в случай, че забременееше. Спомни си колко пъти през последните месеци тя си намираше поводи да отиде в Лондон. Да се срещне с приятели или да пазарува! Усети, че се задушава. Беше повече от вероятно детето, което в момента носеше, да беше от друг, а не негово.
Малка уличница! Лъжлива, лицемерна… Не, не можеше отново да я нарича така. Обичаше я прекалено много, за да я ругае. Обичаше я допреди минута. Сега му стана ясно, че всъщност е обичал една изкусна актриса, една черупка без съдържание. Едно тяло. Нищо друго. Дори тялото й не беше само негово.
Не можеше да й отрече, че притежава силен инстинкт за самосъхранение. Беше се подложила на унижението да дойде при него, да се притиска към тялото му и да го целува така, сякаш полага сърцето си в краката му, защото си е мислела, че е бременна! Искаше му се да вярва, че е забременяла от него, но знаеше, че беше невъзможно — когато я беше обладал тук през онази вечер, той я беше пазил. Вероятността да забременее от него беше минимална.
Пръстите му конвулсивно стиснаха парчето плат. Болката му премина в хладен гняв. Той остави писмото в чекмеджето и рязко го бутна, за да го затвори, прещипвайки якичката на бебешката нощница.
Клейтън се втренчи в избродираната синя буква и разбра, че тя го е изпратила горе именно за да открие малката дрешка. Колко трогателно да му поднесе новината по този начин! Без съмнение имаше безпогрешен усет за драматичното. Отвратен, издърпа дрехата от чекмеджето, хвърли я на пода и стъпи отгоре й.
— Виждам, че си разбрал — чу се гласът на Уитни откъм вратата. Очите й гледаха с ужас стъпканата нощничка.
— Кога? — процеди през зъби той.
— След… След около седем месеца, мисля.
Клейтън впи в нея поглед, изпълнен с омраза, и изрече с добре пресметната жестокост, наблягайки на всяка дума:
— Не го искам.
