блесна див страх.
— Не се бойте, сеньорита — прошепна подигравателно мъжът, — сега нямам време за забавления! — Той отиде до легена, изми лицето, ръцете и гърдите си и се върна до леглото, като небрежно захвърли на пода кърпата от фин лен. Полузатворените му очи следяха всяко движение на Мария. — Сигурно се чудите как съм ви намерил? Не беше трудно, скъпа. Вашият роднина е морски офицер и е много известен във флотата. Тъй като не можех да се появя на улицата в този вид, реших да се промъкна в някоя къща, по възможност с обори и стопански постройки, за да прекарам нощта там и да дочакам появата на някой нищо неподозиращ лакей, когото да убедя да задоволи потребностите ми, както сторих и с дуенята ви. Затова избрах да вляза в дом на благородник и ми се стори, че най-подходящото е да удостоя с тази чест дома на вашия роднина. Ако не сте забравили, вие ми дължите нещо, сеньорита. — Той се усмихна мрачно. — Имах голям късмет, че ви видях сама на балкона. Очевидно ви е приятно да се изплъзвате от надзора на дуенята си, и то в най-неподходящи моменти. За съжаление сега нямам време да ви искам сметка за онова, което ми сторихте, но някой ден непременно ще го направя.
Мария потрепери от ужас, чужденецът се изсмя и продължи:
— Сигурно ще се зарадвате да узнаете, че се измъкнах от галерата с ваша помощ. — Той й показа сребърната брошка. — Видях я на гърдите ви и реших, че си струва да се възползвам от този неочакван шанс, колкото и малък да беше. Първоначално смятах да изчегъртам с иглата треските около веригата ми. Но тъй като вие случайно изпитахте желание да присъствате на бичуването ми и да ме предадете на палача, бях хвърлен в затвора и бягството оттам се оказа още по-лесно. Отворих ключалката на вратата и се измъкнах без усилия от лошо охраняваната галера.
Мария понечи да му отговори, както заслужаваше, но се сети, че към края на бичуването той беше паднал в безсъзнание и не беше забелязал намесата й. Тя огледа силното му тяло и като видя отворените рани, изохка от ужас.
— Трябва да превържа раните ви — промълви с треперещ глас тя. — Седнете на леглото.
Англичанинът я зяпна смаяно и част от самоувереността й се възвърна. Тя скочи на крака и го бутна да седне на края на леглото.
— Казах ви да седнете. Как да промия и превържа раните ви, като продължавате да стърчите над главата ми?
Мъжът беше твърде изненадан, за да й попречи. Мария се наведе над една от раклите и започна да рови в дрехите си.
— Какво търсите там? — Гласът му преливаше от недоверие.
— Да не мислите, че крия оръжия в бельото си? — попита предизвикателно Мария. — Трябват ми кърпи, за да измия раните. После ще ви намажа с мехлем, затова търся и сандъчето с медикаменти.
Макар че ръцете й бяха влажни от страх, тя работеше бързо и умело. Върна се до леглото с голямо парче лен и го разкъса със зъби на тънки ивици.
— А сега се обърнете към мен.
Бившият роб отвори уста да протестира, но тя не му даде да каже и дума:
— Махнете тази глупава кама. Ако ме убиете, Консуело ще вдигне под тревога цялата къща и въоръжените пазачи ще ви заловят само след минута. И двамата знаем това, нали? За какво разигравате този театър?
— Щом сте толкова убедена, че ще ме хванат, защо не повикате слугите на роднината си?
— Вероятно защото не искам да навредя на доброто си име. Как мислите, какво ще стане с мен, ако се разбере, че един избягал роб е проникнал през нощта в спалнята ми? А имам и други причини.
— И какви са те?
— Както вече казахте, сега не е време за размяна на остроумия. Затова побързайте. Направете, каквото ви казвам.
Мъжът вдигна рамене и остави ножа на леглото до себе си.
Мария събра цялата си смелост, навлажни парче лен и започна да промива раните на гърба. Англичанинът се скова видимо под докосванията й, но от устните му не излезе нито звук.
— Сега ще ви намажа с мехлем и ще започне да пари — предупреди го Мария. — Но той съдържа гъша мас и билки и раните ще зараснат бързо. Потърпете още малко.
Мъжът се изсмя тихо и Мария изтри сърдито сълзите от очите си. Тя беше глупачка — да говори така на човек, който беше изтърпял безкрайни мъки на скамейката на гребците!
Докато живееше с баща си в естанцията, Мария често беше лекувала ранени и болни слугини, но сега усети странна съпротива. Беше й много трудно да докосне един напълно непознат мъж с гола ръка и се поколеба. Мъжът се обърна и я изгледа въпросително. Лицето й пламна от срам.
— Стойте спокойно. Още не съм готова.
Когато започна да размазва мехлема върху раните, раменете му се опънаха. Той беше наистина прекрасно хищно животно! Мария усети прилив на съчувствие. Не искаше да го хванат и да го завлекат обратно на галерата, където го очакваше сигурна смърт, предшествана от жестоки мъчения. Тя не вярваше, че чичо й ще изпрати обещаното писмо до дон Естебан, за да изрази загриженост към съдбата на бичувания роб. Съчувствието към измъчения роб се примеси с див гняв към мъчителите му, особено когато пръстите й откриха по гърба му множество зараснали и полузараснали рани от предишни мъчения. Мъжът се раздвижи неспокойно под ръцете й и тя не можа да разбере дали това беше от болка. След миг откъм коридора се чу слаб шум, той скочи на крака и впери бдителен поглед във вратата.
Мария застина на мястото си. Ами ако някой от слугите се беше събудил? Загрижена за съдбата на англичанина, тя изобщо не мислеше за себе си. След тихо подраскване вратата се отвори безшумно. Консуело се върна много по-рано, отколкото Мария беше предполагала. Очевидно беше успяла да изпълни поставената й задача, защото остави на раклата тежко натоварена табла с ядене и хвърли на леглото вързоп дрехи.
— За мой късмет хлапето от кухнята спеше като пън. А дрехите намерих на въжето. Само господ знае кого ще обвинят за кражбата. Сигурно бедното момче ще си изпати.
— Както виждам, езикът ти не знае що е страх — отбеляза развеселено беглецът и придърпа таблата към себе си. — Не бъди толкова уверена, старо.
Черните очи на Консуело засвяткаха гневно, но тя се обърна бързо настрана, когато непознатият се нахвърли като изгладнял вълк върху остатъците от печено месо и голямото парче хляб.
— Не си донесла вино? Нищо, така е по-добре. Не съм и очаквал, че ще пожелаеш да ме поглезиш. — Мъжът се изсмя дрезгаво и изпи останалата в каната вода.
Мария извади тънка батистена риза от багажа си и я разкъса на дълги ивици.
— Трябва да превържа раните, защото мехлемът и кръвта ще напоят ризата и ще ви издадат.
Възмутената Консуело понечи. да протестира срещу неприличното поведение на питомката си, но като видя израза на лицето й, приседна покорно на леглото си и скри лице в ръцете си, докато англичанинът захвърли мръсната препаска на бедрата си и навлече късия панталон, който беше намерил във вързопа. Мария превърза умело гърба и раменете му и завърза възлите с треперещи ръце. Накрая мъжът облече ризата от груб лен и раздвижи ръце за опит.
— Чувствам се много по-добре. — Той й кимна и се усмихна. — Превръзката предпазва раните, а мехлемът охлажда чудесно.
Без да каже дума, Мария отиде до леглото и събра остатъците от парцалите.
— Това ли е човекът… онзи… искам да кажа, от пейката на гребците? — попита сърдито Консуело.
Мария я погледна изненадано. После се сети, че Консуело не бе присъствала на бичуването и не го познаваше. Тя беше постоянно нащрек и се вслушваше напрегнато във всеки шум от градината и къщата. Не смееше да попита дуенята си дали е вдигнала тревога сред слугите. Струваше й се невероятно робът да успее да напусне къщата незабелязано, така както се бе промъкнал, без да го открият. В крайна сметка тя се успокои, защото знаеше, че Консуело е твърде загрижена за сигурността на господарката си и няма да посмее да изложи доброто й име.
От една страна, Мария искаше някой да почука на вратата или да вдигне тревога, но от друга, много добре съзнаваше, че при това ще изложи на опасност и Консуело, и себе си. Имаше обаче и други причини, поради които беше по-добре беглецът да остане неоткрит и да успее да избяга. Появата му в къщата на
