свои ръце.
— А сега, скъпо дете, ще слезем на сушата. Обед току-що отмина и слънцето е в най-високата си точка. Необходимо е да си починете в хладно, сенчесто местенце. Всъщност, това е необходимо и за нас, преди да се занимаем с другите си задължения.
Когато малката група, защитена от опънатото платно, се настани в лодката, Мария се опита да си внуши, че първата й реакция от срещата с дон Луис е израз единствено на преувеличение и черногледство. Естествено беше младият мъж да прояви сдържаност. Той беше израснал в Мадрид, където строго съблюдаваха придворния етикет. Имаха достатъчно време до сватбената церемония, за да свалят маските си и да се видят такива, каквито бяха в действителност. Придружена от Консуело или от съпругата на губернатора, Мария щеше да прекара дълги часове с годеника си и да го опознае. Когато я поздрави, той се съобрази и с траура й, освен това не можеше да се очаква, че е приел с въодушевление предстоящата си женитба. Баща му беше заповядал този брак, двамата бяха напълно чужди един на друг. Всичко това беше съвсем нормално и въпреки това Мария не можеше да се отърве от чувството, че зад странното му поведение се крие нещо повече от сдържаност, някакво отвращение, решително отхвърляне на предстоящата женитба. Защо, за бога, защо? Тя не беше грозна. Мъжете често я бяха наблюдавали с едва прикрита похот. Освен това беше млада и имаше добра зестра. Разумен мъж като дон Луис не можеше да си пожелае нищо повече. Мария поклати сърдито глава и се нарече глупачка. По-добре да посвети вниманието си на живописната панорама на пристанището и да забрави мрачните предчувствия.
Доня Серафина, съпругата на губернатора, изглеждаше също така зарадвана от пристигането на Мария, както я беше уверил съпругът й. Тя беше тъничка, красива и поне тридесет години по-млада от дон Пиеро. Мария забеляза, че одеждата й от тъмнозелена коприна е прекалено натруфена с всякакви дрънкулки, но веднага отхвърли тази непочтителна мисъл. Толкова далече от Испания и двора, младата дама просто нямаше възможност да развие вкуса си. Освен това Мария предположи, че възрастният губернатор харесваше жена си именно в този вид.
Резиденцията се оказа светла, изискана сграда със солидни каменни стени, но заобикалящите я стопански постройки бяха построени от дърво. Мария беше впечатлена от елегантното обзавеждане на стаите и скъпоценните стенни килими, които очевидно бяха донесени от Испания.
Домакинята бъбреше непрекъснато, докато развеждаше гостенката си през просторната зала и богато резбованото стълбище към няколкото по-малки помещения, обзаведени за гости. На позвъняването й се отзова съвсем младо индианско момиче, прилично облечено, с голям дървен кръст на шията. Мария неволно си представи на какъв натиск са били подложени местните хора и особено прислужниците в испанските домове, за да приемат християнската вяра. Момичето разбираше горе-долу испански, ако господарите се ограничаваха в прости нареждания.
Донесоха й нещо за хапване в покоите, а по-късно и голямо ведро с топла, ухаеща на чуждоземни аромати вода, за да се изкъпе.
Консуело настоя питомката й да свали траурната си рокля и да се яви на вечерята в нещо по-светло. Макар и неохотно, Мария избра сатенена рокля с цвят на слонова кост, с широки, подплатени в черно ръкави и рюшове, обточени с черна дантела. Ушитата специално за роклята баретка също беше украсена със скъпа черна дантела. Консуело й кимна одобрително и окачи на шията й златна верижка с кръстче, обсипано с бисери.
— Сигурна съм, че годеникът ви също е поканен на губернаторската вечеря. Тази одежда е подходяща за случая, изключително елегантна, но без излишен разкош.
Съпругата на губернатора, облечена този път в бял и златен брокат, с разкошна яка от златна дантела, сърдечно целуна Мария по двете бузи и я придружи до трапезарията.
— Прекрасно изглеждате, мила моя. Годеникът ви е щастлив, че са му избрали такава красавица.
Губернаторът живееше на широка нога. Покривката на масата беше от най-фина дамаска, светлината на многобройните свещи се отразяваше в сребърните прибори и венецианското стъкло. Мария се зарадва, когато видя, че дон Карлос също беше между поканените, и отговори с усмивка на учтивия му поклон. Посланикът се отнасяше бащински към нея, галантните му маниери и забавните разговори бяха направили дългото пътуване малко по-поносимо. Той се бе постарал да подготви Мария за новия й живот и тя му беше безкрайно благодарна за непрекъснатите грижи за физическото и душевното й здраве. След хладното посрещане в дома на чичо й искреното дружелюбие на възрастния мъж беше истински балсам за раните й.
Когато поканените дами и господа заеха отредените им места, Мария беше заслепена от блясъка на бисерите и скъпоценните платове. Доня Серафина беше сложила дон Луис срещу годеницата, но през цялото време бъбреше с гостенката си и Мария почти нямаше случай да заговори с годеника си. За вечерята той бе облечен в традиционните черно-сребърни одежди на испански идалго и рядко поглеждаше към годеницата си.
Мария се улови, че го наблюдава тайно, и се усмихна на себе си. Маниерите му бяха безупречни, ядеше и пиеше малко. В края на вечерята, когато дамите се оттеглиха в хладния вътрешен двор, той се присъедини към губернатора с някаква трескава бързина. Очевидното му старание да избегне компанията ми не е особено ласкателно, установи с лека самоирония Мария.
Разговорът между дамите се въртеше около домашните задължения и много приличаше на беседите, които се водеха в Мадрид или Кадис. Надвисналата опасност от война, нападенията на английските пирати, които бяха постоянна заплаха за испанските търговски кораби, изобщо не бяха споменати. Нито една от дамите не заговори за истинската цел на посещението на дон Карлос, който беше дошъл със задачата да разкрие случаите на огромни подкупи и да накаже корумпираните кралски чиновници. Мария едва успяваше да прикрива зад ветрилото прозевките и досадата си. Когато господата се присъединиха отново към тях, тя забеляза подигравателните погледи, с които дон Карлос удостояваше събеседниците си, и й стана по- весело.
Гръмовитият глас на дон Пиеро се издигна над шумоленето на ветрилата и приглушените разговори между дамите.
— Луис, момчето ми, време е да опознаеш по-отблизо годеницата си. Защо не я изведеш на разходка в градината на резиденцията? Слънцето вече залезе и под дърветата е много приятно. Гостите ни с удоволствие ще ви извинят. — Той се засмя оглушително. — Когато бях на твоите години, не ставаше нужда да ми напомнят за задълженията ми.
Дон Луис скочи от мястото си и се поклони учтиво пред Мария.
— Ще ми окажете ли честта да ви разведа из градините? — Тонът му беше студен и безличен.
Мария се надигна послушно от стола си и му подаде върховете на пръстите си. Консуело също стана от мястото си и тръгна на почтително разстояние след младата двойка.
Всички алеи на просторната градина бяха осветени с редици факли. Чуждоземните аромати бяха замайващо силни. Дон Луис показа на годеницата си по-интересните дървета и храсти и Мария се учуди на великолепието им. Всички растения в Новия свят растяха и цъфтяха буйно: големи дървета с красиви корони от листа, разкошни ярки цветове, палми. Мария беше смаяна. Симетрично подредената испанска градина, грижливо подрязаните редове и строгите линии бяха в ярко противоречие с великолепието на растителния свят на джунглата.
— Кой работи в градината, робите ли? Доколкото разбрах, всички индианци в къщата са християни.
Дон Луис спря за миг и я погледна учудено.
— Роби или индианци, къде е разликата? В Нова Испания има предостатъчно работна сила, а и е лесно заменяема.
Мария направи още един опит да привлече вниманието му.
— Много съжалявам, че не можах да бъда представена на родителите ви, преди да замина от Кадис. Всичко стана толкова бързо…
— Както разбрах, баща ми е бил на служба при Негово величество в Ескориал — отговори бързо дон Луис. — А мама… — Той вдигна рамене — Тя не е много добре със здравето. Почти не напуска покоите си.
— Имате ли братя и сестри? — Мария желаеше да узнае повече за семейството му.
— Имам две сестри. По-голямата се подготвя да стане послушница в бенедиктинския манастир в Мадрид, а по-малката е още дете.
