— Ще се намери ли кой да превежда? За съжаление не владея скованите придворни приказки на доновете.
Екипажът застина в мрачно мълчание. Ричард Норууд се възползва от възможността и излезе напред.
— Ще ми позволиш ли да ти помогна, Франк?
Дрейк го зяпна смаяно, после опря ръце на хълбоците си и се наклони към брадатото лице на заговорилия.
— Ти си англичанин? Възможно ли е? И на всичкото отгоре ме познаваш!
Норууд избухна в смях.
— Я ме погледни по-добре. Трябва само да имаш предвид, че косата ми не е черна. Погледни ме в очите, Дрейк, а ако и това не ти помогне, спомни си онази нощ в Хамптън, когато беше толкова пиян, че за малко да паднеш в езерото, ако не те бях подкрепил със силната си ръка.
Дрейк отвори широко уста, не можейки да повярва в онова, което виждаше и чуваше. Втренчи поглед в лицето на Норууд, после се обърна настрани и избухна в луд смях.
— Всемогъщи боже! Ти наистина си Ричард Норууд!
Англичанинът пое подадената му ръка и я разтърси здраво.
— Най-после ме позна. Пред теб стои Ричард Норууд, жив и здрав и дяволски зарадван да чуе майчиния си език от устата на един стар приятел.
— Кълна се в добрите духове, само теб не очаквах да видя тук! Какво правиш на борда на този кораб, стари дяволе? — Дрейк се засмя отново, после махна с ръка. — Всъщност, имаме предостатъчно време. Съобщи на онова жалко конте, че конфискувам товара му заедно с всички огнестрелни оръжия и муниции. Когато натоварим всичко на моя кораб, той е свободен да се маха по дяволите.
Норууд преведе на безупречен кастилски, капитанът го погледна примирено, после се обърна към Дрейк, вдигна рамене и изкрещя някаква заповед на лоцмана.
Дрейк предаде командата на един от офицерите си и махна на Норууд да го последва на кораба му.
Екипажът на Дрейк знаеше какво трябва да направи. Моряците бяха свикнали с подобни ситуации и се справяха с тях без усилия, затова Дрейк можеше спокойно да се оттегли със стария си приятел в капитанската каюта на „Елизабет Бонавентур“. Той посочи малката масичка, отрупана с венециански гарафи и стомни за вино.
— Избери си нещо за пиене, приятелю. А ако много ти се иска да опиташ отново добрата английска бира, знай, че имаме предостатъчно на борда. — После свирна на юнгата си да му свали ризницата, разкърши ръце, почеса се с удоволствие по тила и се хвърли в един тапициран стол с висока облегалка.
Норууд изпи наведнъж чаша чудесно бургундско, после огледа внимателно разкошно обзаведената каюта на капитана.
— Ти живееш като крал, Франк. Нейно величество не би одобрила това. — Той приседна на ръба на масата и изгледа с усмивка приятеля си.
Дрейк избухна в подигравателен смях.
— Кралицата не се оплаква, защото получава голяма част от печалбата ми.
— Значи признаваш, че се занимаваш с пиратство?
— Професията ми е доходна, не намираш ли?
— Прав си. Именно по тази причина те моля да ме приемеш в екипажа си.
Дрейк вдигна високо рунтавите си вежди.
— И го казваш, без да познаваш целта на пътуването ми?
Норууд се ухили.
— Докато и аз имам дял от печалбата, можеш да ме отведеш дори в ада. Предполагам, че си взел курс към Западна Индия и Антилите?
— Предположението ти е правилно.
— Е, ще ме приемеш ли?
— Защо не? Ти си господар на себе си, нали? Или още си на служба при Уолсингъм?
— Бях. Но след като прекарах осем месеца на долната палуба на една испанска галера, имам право да се насладя на свободата си и да потърся удовлетворение.
Дрейк изсвири през зъби.
— Значи са те хванали? А какво стана с доклада ти?
— Преди това успях да го изпратя по доверен човек на Уолсингъм. Накрая прибавих, че сам ще определя начина и времето на завръщането си.
Дрейк му махна да се настани удобно на дивана.
— Наистина ли си бил гребец на галера? Господи, сигурно си много радостен, че не си свършил на кладата!
Норууд се облегна назад и протегна дългите си крака.
— Не бих желал да говорим за вярата ми. Даже Уолсингъм уважава убежденията ми и не поставя под въпрос лоялността ми. Испанците нямат причина да ме обвиняват в ерес.
Дрейк изгледа внимателно приятеля си. Ако Норууд наистина беше папист, това си беше негова работа и никой нямаше право да му се бърка. Мъжете от Северна Англия, Дрейк знаеше това, имаха странни възгледи, а имението на Норууд беше в Йоркшир.
Ричард вдигна очи към приятеля си над ръба на чашата, сякаш беше отгатнал мислите му. Гласът му прозвуча доста рязко:
— Да, аз принадлежа към старата вяра, както баща си и дядо си. През 1536 година дядо ми участвал в бунта на северняците, така нареченото поклонение за милост. Успял да се отърве жив и даже запазил имота си. Хенри VIII го помилвал, но го осъдил да заплати огромна парична глоба, затова имението ни и днес е обременено с неизплатими задължения.
— А баща ти?
— И той останал верен на католическата си вяра. Бил един от първите, които подкрепили шотландската кралица Мария през 1553 година в трудните дни на въстанието в Нортъмбърленд и неуспешния опит за оспорване на трона. Когато кралица Мария влязла триумфално в Лондон на 19 юли същата година, той бил до нея.
— Значи след смяната на династията съдбата отново е станала благосклонна към семейството ви?
— Баща ми си възвърна кралската милост, но кралицата не го подкрепи финансово. Той беше много щастлив, че му позволиха да се завърне в двора. През 1555 година баща ми се оженил за майка ми, Ан Скроуп. Родът Скроуп бил от Болтън, но само странична линия на прочутите Болтън. След година съм се родил аз, кръстили ме и ми намерили свещеник да ме учи. — Норууд се усмихна меланхолично. — Поради принадлежността си към свитата на крал Филип баща ми се срещал често с испанските идалгос. Сприятелил се с много от тях, научил се да говори добре кастилски, даже да чете. Бил възхитен от испанските нрави и обичаи, влюбил се в испанската музика. Аз научих испански още като дете и двамата с баща ми често разговаряхме на този език.
— Значи затова много хора те смятат за испанец! Знанията ти са много полезни за Уолсингъм — отбеляза с иронична усмивка Дрейк.
Норууд остана равнодушен.
— Въпреки непоколебимата си вярност към кралица Мария, в която виждаше истинската наследница на крал Хенри VIII, баща ми не одобряваше жестокото преследване на протестантите. Когато го принудиха да присъства на изгарянето на архиепископ Кранмър, направо се разболя. Тогава дойде голямото отрезвяване. Скоро след това събитие той се оттегли от службата си в двора и се прибра в имението ни в Аскриг.
— А какво е твоето мнение? Не се ли отвращаваш от жестокостите на инквизицията?
Норууд сведе глава.
— Аз държа на вярата си — лично за себе си. Баща ми често ми е разказвал за ужасите, които е виждал в Смитфийлд — а след като ме заловиха… — Той поклати глава и лицето му помрачня. — Все пак мисля, че бог не е отговорен за несправедливостите и злодействата, които се вършат в негово име. Аз няма да се откажа от религията си, но и никога няма да отида на църква. Чувствата ми са противоречиви. Никога не ще престъпя клетвата за вярност към сегашната ни кралица Елизабет, верен съм й, както баща ми беше верен на кралица Мария, плащам си глобите, които налагат на католиците, и не участвам в божествените
