Кожените завески на каретата бяха вдигнати и Мария се наслаждаваше с пълни гърди на свежия хладен въздух. Много скоро обаче Консуело започна да се оплаква от течението и младата жена отстъпи пред настояванията й. Тя спусна завеските и по този начин загуби от погледа си сър Ричард, който яздеше редом с каретата. В странноприемницата им бяха приготвили обед, така че не се наложи да спират. Пътят беше добър и конете препускаха с всички сили. Консуело дремеше доволно на удобната седалка, а скоро и Мария заклюма, приспана от лекото люлеене и приятната топлина във вътрешността на каретата. Късно следобед колелата на каретата затропаха по калдъръма на столицата. Консуело изхърка силно и се събуди, разтърка очи и зяпна смаяно, когато прекосиха река Темза по величествения мост. Мария също гледаше смаяно. Тя се подаде навън, за да види колкото се може повече от чуждия град. От двете страни на реката се редяха внушителни постройки. Каретата премина необезпокоявана по моста, тъй като в този късен час оживеното градско движение беше понамаляло. Сър Ричард доближи коня си до вратичката и се усмихна мрачно, когато Мария потрепери от ужас при вида на отсечените глави, побити на дълги колове и окачени от едната страна на моста. След малко показа на дамите църквата „Свети Павел“, чийто купол се издигаше величествено от северната страна на реката, и насочи вниманието им към къщите и магазините с дълги и тесни врати и прозорци и издадени над улиците горни етажи, които почти прогонваха светлината от тесните улички. Мария не познаваше Мадрид, не беше видяла почти нищо от Кадис, докато прекосяваха града с каретата на чичо й, затова сега наблюдаваше смаяно оживлението и суетнята на големия град, като от време на време смръщваше отвратено носле поради лошите миризми, които идваха от канализацията.
Много скоро минаха през висока арка и спряха в облицован с плочки двор. Ратаите се втурнаха да поемат юздите и да се погрижат за конете, слуги застанаха на портала, за да съобщят за гостите и да им помогнат при нужда. Мария се почувства ужасно неловко и потърси с поглед сър Ричард, но той беше изчезнал. Когато срещна страхливия поглед на питомката си, Консуело само вдигна безпомощно рамене. Очевидно бяха пристигнали, където трябва. Сър Ричард беше обещал да ги подслони у свои приятели, докато намери роднините на Мария, но никой не можеше да каже как англичаните щяха да приемат две напълно непознати испанки. Дали щяха да им отворят с готовност вратите на къщата си, както очакваше сър Ричард?
Норууд се върна само след няколко минути, но те се сториха цяла вечност на изнервената Мария. Отвориха вратичката на каретата, спуснаха стълбичката и Норууд й подаде ръка, за да й помогне да слезе.
В този момент Мария забеляза, че сър Ричард не се е върнал сам. Един едър, скромно облечен мъж с тясно лице, поне десет или петнадесет години по-стар от сър Ричард, излезе напред, поклони се и целуна ръката на Мария. После поздрави гостите с добре дошли на безупречен кастилски.
— Заповядайте в дома ми, доня. Знам, че сте уморени и премръзнали от дългия път. Сър Ричард ми каза, че сте пристигнали в Саутхемптън едва вчера. Вече съм наредил да ви приготвят покои.
Норууд се усмихна и кимна окуражително на Мария.
— Позволете ми да ви представя министъра на Нейно величество, сър Франсис Уолсингъм.
Мария направи дълбок реверанс, сложи ръка върху лакътя на домакина и мина през портала. Когато влязоха в просторния салон, отново се огледа страхливо за сър Ричард, но той я предаде на грижите на грижливо облечената, малко тромава жена, която носеше на колана си впечатляваща връзка ключове, и тя ги покани да се настанят в новото си жилище.
След като вечерята приключи и дамите се оттеглиха, Уолсингъм отведе Норууд в кабинета си. Както бе предположил, министърът и съпругата му приеха дружелюбно Мария. И двамата бяха направили всичко възможно бедното сираче да се почувства като у дома си, но от вниманието на Норууд не бе убягнало, че младата дама едва се докосваше до ястията и погледът й постоянно беше устремен към него със страх и съмнение. Много му се искаше да й каже няколко окуражителни думи, но Уолсингъм настояваше да чуе разказа за приключенията му.
Министърът беше подробно информиран за нападението, което Дрейк беше предприел над Картахена. Всички останали важни съобщения бяха пристигнали в Англия много преди Норууд и той се зарадва да узнае, че са били донесени в Лондон бързо и без приключения.
От улицата долитаха приглушени шумове. Дори в този късен час градът беше оживен, кипеше трескава дейност. Много лондончани бяха излезли да се разходят по моста и да се насладят на многобройните забавления, които предлагаше Саут Бенк. Сър Ричард се настани удобно пред огъня и протегна дългите си крака. Имаше достатъчно време за развлечения. Тази вечер щеше да си легне веднага след разговора с Уолсингъм.
Министърът го бе разпитал подробно за срещата с флотата на Дрейк, както и какво го бе накарало да участва в завладяването на Картахена. Сега сър Франсис седеше мълчаливо насреща му, пронизващият му поглед не се отделяше от лицето на посетителя. Ричард Норууд така и не се беше научил да отгатва мислите на този могъщ държавник.
Какви ли са тайните мотиви на Уолсингъм, размишляваше усилено той. На масата министърът се държа изключително учтиво, дори разпита дуенята на Мария за живота им в естанцията. Сигурно си имаше сериозни основания за това, защото Уолсингъм никога не правеше нищо и не удостояваше никого с благоволението си без солидна причина.
Най-после Уолсингъм заговори замислено:
— Тя е много красива.
Норууд не можа да прикрие смущението си. Уолсингъм го караше да се чувства като малко момче, смутено от проницателния поглед на възрастния.
— Какво ще правите с нея, Ричард?
— Както вече ви казах, надявам се да открия семейството й.
— А след това?
— След това ще я помоля за ръката й.
— Аха! Приемам, че не е изгубила невинността си? — Уолсингъм вдигна леко ръка, за да предотврати протеста на госта си. — За мен е много важно да знам това.
— Не съм я докоснал. Готов съм да сложа ръката си в огъня и да се закълна в това.
— Добре, добре — отбеляза съчувствено Уолсингъм. — Тогава бих могъл да й намеря място сред дамите на кралицата.
Норууд изгуби ума и дума и погледна госта си с разширени от смайване очи. Много добре знаеше, че Уолсингъм полага фанатични усилия да не допуска католици в близост до кралицата, и съзнаваше, че именно по тези причини министърът избягваше да разговаря с него за вярата му.
Без да се трогва от смайването му, Уолсингъм продължи:
— Както ви е известно, по време на управлението на кралица Мария не бях в Англия и не познавам майката на доня Мария. Разбира се, бих могъл да открия роднините й и ще го направя по най-бързия начин. Ако мистрес Гаскойн наистина е била близка с нашата кралица — а това е възможно, тъй като са били горе-долу на една възраст, Елизабет ще се почувства привлечена от младата испанка, защото винаги изпитва съчувствие към самотните и беззащитни момичета, пък и ще я запознаем с обстоятелствата около смъртта на Мери Гаскойн. По щастлива случайност в момента има свободно място в свитата на кралицата. Тъкмо вчера изпратиха мистрес Малтравърс обратно в къщи заради някакво безобидно приключение от любовен характер.
Норууд си представи живо колко се е възмутила кралицата от поведението на придворната си дама. Тя не проявяваше разбиране към болните от любов момиченца в свитата си. Придворните кавалери бяха длъжни да ухажват само своята кралица и да не обръщат поглед към другите жени.
Сър Ричард мълчеше замислено и Уолсингъм го погледна многозначително.
— Ако настаня доня Мария в кралския двор, това ще улесни безкрайно много намеренията ми. Нали нямате възражения?
Норууд не избягна изпитателния му поглед.
— Не бих искал да я изложа на опасност, даже ако сте я удостоили с честта да осъществи важните ви планове.
— Ценя откровеността ви, приятелю. Но не виждам откъде би могла да дойде опасност. Ако все пак положението се изостри, ще потърся и вашето съдействие — даже ще го поискам най-енергично.
— И по-рано сте намеквали пред мен, че се опасявате за сигурността на кралицата. Вероятно
