услуга. Не съществува опасност за живота ви, не е необходима смелост, а най-много само едно нещо — великодушие.
Човекът бързо вдигна очи.
— Великодушие ли? Не ви разбирам.
— Става въпрос за един затворник.
— В такъв случай за съжаление не мога да направя нищо за вас.
— Тогава и аз няма да ви помогна.
Непознатият си даде вид, че се кани да излезе от стаята.
— Почакайте! Какво искате от мен? — с мъка продума изпадналият в беда човек. — Може би ще трябва да предам вест или пък писмо, а?
— Не — усмихна се посетителят. — Нещо друго. При вас има един затворник, който е невинен. Само че това може да се докаже единствено с ваша помощ.
— Щом е така, навярно ще мога да изпълня исканата от вас услуга, без да правя компромиси със съвестта си, а?
— Да, ще можете. Тази нощ ще бъдете ли в затвора?
— Да, днес съм на служба.
— Тогава е лесно. Необходимо ми е само от полунощ до три часа да ми поверите един от вашите затворници. Направите ли го, ще ви платя триста марки!
— Господине, нямам право да пускам нито един затворник!
— А също и в случай, че със сигурност ще се върне?
— Едва ли е толкова глупав сам да се върне!
— Напротив, би постъпил много глупаво, ако не пожелае да се върне! Избяга ли, трябва да изчезне завинаги. Ще бъде обявен извън закона, всеки ще го преследва и ще остане виновен за престъплението, в което го обвиняват. А ако се върне, ще докажа невинността му и той ще излезе от затвора напълно оправдан.
— А какво ще прави през тези три часа? — предпазливо попита ключарят.
— Ще се срещне и ще поговори с един адвокат.
— Адвокатът може да го посети през деня в килията му.
— По-особените обстоятелства в случая не го разрешават.
— Кой е той?
— Борман, който по погрешка е заподозрян в извършването на взломна кражба.
— За Бога! — извика надзирателят. — Този опасен човек? Тогава съвсем нямам право да поема подобен риск!
— И въпреки всичко, можете да го направите, без да се тревожите. Ще се уверите, че имам честни намерения към вас. Но преди това ми кажете дали изобщо е възможно да доведете незабелязано до вратите на затвора някой от задържаните!
— До главната порта едва ли, но до задната врата — мисля, че да.
— Чудесно. Смятам ви за почтен човек, на когото мога да се доверя. Ето защо ви правя следното предложение: ще ви подаря триста марки, за да уредите задълженията си по поетата от вас гаранция. Освен това ви оставям още хиляда марки, за да сте сигурен, че в три часа сутринта затворникът ще е пред вратата, от която е излязъл.
— Хиляда марки? — възкликна жената.
— Хиляда марки? — повтори мъжът.
— Да. Аз самият ще доведа Борман обратно. И тогава ще ми върнете сумата. Той ще се прибере в килията си, бъдете сигурен! Каквото и да стане, никой не може да каже каквото и да било срещу вас. Залогът остава във ваша полза и ако се стигне чак дотам, ще имате възможност да си намерите друго препитание.
Жената хвърли на мъжа си окуражителен поглед. Той поклати глава и каза:
— Хиляда марки! Разбира се, това е страшно много, но за мен чистата съвест има по-висока стойност. Не продавам душевното си спокойствие.
По лицето на непознатия пробягна лека подигравателна усмивка.
— Нима вече не сте го продали? Не сте ли го прахосали заради някаква си приятелска услуга? Не забравяйте, че помощта ми зависи от това как ще ми се отплатите!
Ключарят погледна измъчено своя изкусител, който явно нямаше намерение да отстъпи.
— Изобщо да не бяхте идвали при мен! Вие не сте добър човек!
— Много ви моля, бъдете по-сдържан! — енергично възрази възрастният господин. — Нима искате да се отплатите за доброжелателството ми с обиди? Тогава ще си вървя…
— Останете! — припряно извика жената. После се обърна към мъжа си с думите: — Не бъди толкова груб! Бъди по-разумен! Опитай се да помогнеш на господина! Че той не иска от теб нищо незаконно. Само да оправдае един човек, който несправедливо е изпратен в затвора.
— Несправедливо ли? Не мога да го повярвам. Борман действително е престъпник.
— Но понастоящем изтърпява незаслужено наказание — намеси се непознатият посетител.
— Дори и така да е! Той е от бандата на Капитана и това е достатъчно!
Тези думи бяха силен коз срещу тайнствения непознат. Той обаче най-спокойно кимна и каза:
— Щом го знаете, тогава би трябвало още по-добре да размислите и да приемете предложението ми. Не на всеки Капитана предлага толкова изгодни условия като на вас.
Ключарят подскочи:
— Капитана? На мен ли?
— Разбира се. Чрез мен.
— Това… това май е нещо като заплаха, а? — заекна ключарят, а жена му разтреперана се оттегли в ъгъла на стаята.
— Приемете го както искате — кратко и сурово отвърна посетителят. — Решавайте! Съгласите ли се с предложението ми, незабавно ви подарявам сто марки, за да се отървете на първо време от грижите си за вашето поръчителство. А другите обещани двеста марки като обезщетение за преживяния страх дали Борман ще се върне или не, ще получите веднага щом ви го доведа обратно. После ще можете да приспаднете тази сума от онези хиляда марки, които още в полунощ ще ви оставя, ако доведете затворника при задната порта на „Бастилията“ и ми го предоставите за три часа. Гарантирам ви, че ще го върна. Иначе губя залога от хиляда марки. Струва ми се, че това е добра сделка. Но ако откажете, ще си навлечете неприятни последици. Моят поръчител Капитана има навик тежко да наказва всяко неподчинение — дори и със смърт.
При тези думи зловещият посетител напълно спечели играта. Ключарят се предаде. С треперещи ръце той взе банкнотата от сто марки, заеквайки, благодари за нея, обеща в уреченото време да доведе Борман до задната врата на затвора, и най-сетне взе една лампа, за да освети пътя на тайнствения посетител надолу по стълбите. После се върна при жена си, която го очакваше с изплашено и въпросително изражение на лицето. С тежка въздишка мъжът й се отпусна върху сандъка до масата:
— Дано Господ даде всичко да мине добре! Междувременно непознатият беше излязъл от къщата. Най- спокойно свали очилата и ги прибра в джоба си. После на ъгъла на следващата пресечка спря файтон и каза на кочияша да го откара до един отдалечен квартал на града. Там слезе от файтона и мина по няколко тесни улички, докато стигна до проточил се надалеч зид. След като се убеди, че никой не го наблюдава, извади джобното си ножче, пъхна острието му в цепнатината между два камъка, единият от които бе подвижен, и хоросанът от фугите около него беше отстранен.
Без особен труд човекът го извади. После бръкна в отвора, измъкна три железа с формата на длета и върна камъка на старото му място. После напъха железата в три равномерно пробити една над друга дупки, така че краищата им останаха да стърчат навън на около десетина сантиметра. Също толкова те се подаваха и откъм другата страна на зида и можеха да се използват за стъпала. По този начин сивобрадият лесно се покатери горе и също тъй лесно се спусна на земята отвъд зида. Катереше се ловко, сякаш бе на не повече от четирийсет години, а от осакатяването на левия му крак не бе останала и следа.
От другата страна на зида той се озова в занемарен и буренясал парк. Извади железата от зида, скри бастуна и шапката си в един храст, свали сивата си брада и смени сивата перука с червенокоса. После все
