Капитана хвърли учуден поглед на стария и замислено поклати глава.
— При вас ли? Като какъв?
— Като… като зет.
— Какво? Ще се жени за някоя от дъщерите ви?
— За Йете.
— Човече, внимавайте този човек да не ви води за носа, и вас, и вашата Йете, че и всички нас! Не бива да се доверяваме на хора, които не държим здраво в ръцете си!
— Всичко е наред, господине! Знам от какво се боите, но едно нещо ме успокоява. Този млад човек е учил в гимназия, заради бедността си е бил принуден да работи като келнер, Любимият му предмет е била химията. И като келнер е продължил да се занимава с нея. Просто тя е негова страст. А това ми е добре познато, понеже и самият аз съм преживял същото.
— Че той разбира ли нещо от химия?
— И още как! Този младок е по-умен и от мен, хе-хе-хе!… После постъпил на служба при Ван Зом. Там продължил тайно да прави опитите си. Но господарят му скоро го разкрил и му забранил тази дейност. След като и това не помогнало, унищожил малката му лаборатория, създадена с мъка чрез мизерните му спестявания. Оттогава младият човек е разяждан от омраза към Ван Зом. Той гори от нетърпение да си отмъсти на Непознатия от Индия.
— Как се запознахте с този човек?
— Веднъж кочияшът на княза имаше нужда от моите ветеринарни способности и оттогава стана нещо като постоянен гост в дома ми. Та той въведе онзи момък тук и го запозна със семейството ми. Чисто приятелски отношения! Забелязах, че младежът е луд по своите опити и за целта му предложих избата. Сега той прекарва тук цялото си свободно време. Естествено неговият господар не бива нищо да научи за това.
— Е, щом е така, тогава ми се иска някой път малко да го поизпитам.
— Ще трябва само да седнем при него.
— Значи по нашия въпрос се разбрахме, нали? — отново върна Капитана разговора към целта на посещението си.
— Остана само цената, господине — хитро намигна аптекарят.
— Колко искате?
— Евтино ще го направя, господине, защото е за вас и защото…
— По-накратко, докторе!
— Двеста марки, понеже не се пазарите. Капитана му наброи цялата сума на ръка и стана.
— Аз съм архитект, докторе — прошепна му той, — и се казвам Якоб. Освен това не съм тукашен, но искам да си потърся в града някаква служба.
Двамата се върнаха в предното помещение. Там петте жени бяха насядали около Фридрих. Вече бяха изпили доста от ракията, ала въздействието й още не се усещаше.
— Добре дошъл, млади приятелю! — поздрави старият. — Днес имате свободен ден, така ли?
— Свободен съм докогато си пожелая. Обявих, че напускам и помолих за разрешение да си потърся друга работа.
— Успех! Човек като вас бързо ще намери служба. Фридрих сложи длан върху гърлото си.
— Пак да стана слуга? Да превивам гръб и при всеки глупав каприз на господарите да скачам на крака и да припкам като невестулка? Никога няма да се повтори! Най-сетне искам и аз да съм истински човек. Най- сетне да си стъпя на собствените крака! Имам малко спестени пари. Ще стигнат да започна някаква търговийка. Между другото ще мога да знахарствам колкото ми душа иска. Ако в днешно време някой успее да създаде нов вид пластир или пък да направи нов вид средство за разхубавяване, за кратко може да стане милионер.
— Много разумно разсъждавате. Но за да върти човек магазин преди всичко му е нужна жена. Иначе спестените пари бързо ще отидат на вятъра.
— Това ми е много добре известно — кимна Фридрих със сериозно изражение. Същевременно хвърли уж скрит поглед към Йете, която поднасяше тенекиения съд с ракия към устните си.
— Търсете, търсете… хе-хе-хе… това е най-важното! — изграчи Хорн.
— Няма да се наложи да търся дълго… Няма ли малко да поседнете при нас, господин докторе?
— Е, само за минутка. Елате при нас, господин Якоб!… А ей този господин е архитект и търси назначение — представи старият Капитана. — Седнете, господин Якоб! — След това последва представянето на Фридрих: — Това пък е един голям химик, чиято втора професия е слуга на княз Ван Зом, но пет пари не дава за тази чест… Тъй, а сега налей ни, Йете!
Старият аптекар се настани между дъщерите си. Недоверието и подозрителността на червенокосия архитект Якоб към слугата на Ван Зом скоро изчезнаха. Той въвличаше Фридрих във всеки нов разговор, защото усети, че може да направи чудесно завоевание. Ако имаше в дома на княза свое доверено лице, това щеше да му бъде от голяма полза, Скоро в стаята се възцари ведро и весело настроение, и то поточно сред жените, които рядко преживяваха подобни часове. Тенекиеното канче минаваше от една „красива“ уста към друга. Тримата мъже почти не пиеха.
Фридрих се оказа многостранно надарен и твърде забавен компаньон. Той имаше неизчерпаем резерв от шеги и какви ли не хрумвания, а от време на време пускаше такива забележки, които подсилиха впечатлението на Капитана, че добросъвестността и почтеността не бяха от най-силните страни в характера на този весел момък.
Капитана се нуждаеше от точно такъв доверен човек. Ето защо той си науми да се сближи с него възможно повече. По тази причина изчака, докато Фридрих се надигна да си върви, и двамата заедно напуснаха къщата на аптекаря.
На един ъгъл Фридрих се спря.
— Тук ще трябва да се разделим, господин Якоб. Жилището ми, това ще рече къщата на моя досегашен господар, се намира ей в тази посока.
— Но това не е причина да се сбогуваме толкова бързо. Мога да ви придружа още малко нататък, ако, разбира се, нямате нищо против. Аз разполагам с времето си.
— Щастливец!
Фридрих придружи тази дума с дълбока въздишка.
— Да, да служиш на господари е неприятна работа — съжалително кимна архитектът. — Но наистина ли се налага веднага да се приберете?
— Не. Нали преди малко ви казах, че днес съм свободен.
— Е, защо тогава да се разделяме толкова бързо? Или може би компанията ми да не ви харесва? Ако е така, наистина съжалявам, защото ми допадате, а и аз рядко се срещам с весели и интересни хора.
— Добре, да бъдем известно време заедно! — засмя се Фридрих.
— Това ме радва. Хайде, елате! Сигурно знаете някоя кръчмичка наблизо, където можем да си побъбрим още малко.
— Разбира се. Но кръчмата, която имам предвид, е една от най-хубавите винарни, а аз нямам… — тук Фридрих смутено се усмихна — …е, драги мой, презреният мамон никога не е бил силната ми страна! И ако към това прибавите и моето скъпо струващо хоби, а на всичко отгоре и един господар, който е голям скъперник…
— Скъпо струващо хоби?
— Да, химията.
— Навярно много обичате любителски да се занимавате в лабораторията, нали?
— Това е моята страст. И затова кесията ми страда от хроническа липса на пари.
— Е, с удоволствие ще платя чаша вино за един добър приятел. Фридрих, този изпечен хитрец, предположи, че един безработен архитект едва ли има навик да пие скъпи вина. Така че ако Якоб се съгласи да посетят винарната, безспорно червенокосият архитект не е онзи, за който се представя. Фридрих реши да го поогледа малко по-внимателно. Ето защо каза:
— Извинете, но там не предлагат чаша вино. Човек трябва да си поръча направо цяла бутилка. И тя хич не е евтина.
— Е, мога поне веднъж да си го позволя. Речено — сторено!
