— Освен това там има и тежък стенен шкаф, който винаги стои заключен. Предполагам, че в него князът съхранява другите си съкровища.
— И с това не ми казвате нещо ново. Знам го този шкаф.
— Хайде бе!
— Вече можете да си направите извода, млади човече, че за Капитана нищо не остава скрито- покрито.
— Князът често се заключва в тази стая, без да се съобразява с… моята страст към благородното. Една нощ наблюдавах през ключалката как отвори шкафа. Казвам ви, вътре имаше цяла библиотека от най- прекрасни томове! Извади една от книгите и отвори горната й корица… какво беше удивлението ми, драги господине, за малко щях да падна през ключалката! Ван Зом изобщо не държеше в ръката си истинска книга, а плоско ковчеже, пълно с блестящи и искрящи скъпоценни камъни!
— Знам, знам, и това знам — кимна беловласият органист. — Няма нужда да ми описвате този шкаф. Капитана е хвърлил око именно на „библиотеката“.
— Чудесно! Виждам, че господин Капитана има добър вкус. Но това са само мъртвите богатства на онзи скъперник. Отскоро той си има и живо съкровище!
— Живо ли? — изненада се органистът. — Слушайте, приятелю, изглежда вие сте голям шегаджия, който сам има живи съкровища, разхождащи се из града!
Но Фридрих не обърна внимание на шегата на своя събеседник. Направи сериозна физиономия и бавно и отмерено заяви:
— Не, не се шегувам. Само размислям дали съм длъжен да съобщавам на Капитана всичко, което ми направи впечатление.
— Естествено!
— Е, добре тогава. Точно така е, както ви казах. Този скъперник си е набавил по-особено съкровище, една представителна жена!… Не, не бързайте да махате пренебрежително с ръка, защото цялата работа ми се струва твърде странна! Тази жена непрекъснато спи и той се отнася с нея като с рохко яйце.
— Непрекъснато спи?
— Да. И най-забележителното е, че тя е жената на банкера фон Хелфенщайн, която…
С рязко движение органистът сграбчи ръката на Фридрих.
— Мътните го взели, ама че сте силен! — възкликна Фридрих и се освободи от здраво стисналите го пръсти на посетителя. — Драги господине, от вашата възраст човек не може да очаква подобна яка хватка!
— Млади човече — рече органистът и с мъка се овладя, — съвсем сигурен ли сте в това, което казвате? Не се ли лъжете? Нима добре познавате госпожа фон Хелфенщайн?
— Та нали лично й сервирах, когато преди време тя посети княза! Не, драги господине, имам отлично зрение… ако пожелаете, след години мога да позная една крава от стадото.
Старецът прекара пръсти през брадата си.
— Мътните го взели! — процеди той през зъби. — Дано му се върне в ада!… Млади човече, вие нямате представа колко важни неща ми доверихте току-що. Без да знаете и без да искате ми отворихте очите кой е онзи непознат, онази ръка от мрака, която… но да оставим тези неща! Сега може да ви излезе късметът. Обаче тежко ви и горко, ако открия в думите ви и следа от лъжа! И така, разчитам на вас. Точно в три!
Старият човек си тръгна, а почтеният Фридрих остана известно време неподвижен на мястото си, внимателно заслушан в отдалечаващите се стъпки. После изведнъж се оживи. Втурна се в съседната стая и след не повече от четвърт час другата врата на жилището с два входа се отвори и навън излезе… вятърничавият скулптор Щайн с мека широкопола филцова шапка, нахакано килната към едното ухо, стиснал в ръка сребърната дръжка на тънко, елегантно бастун-че.
Бавно тръгна по улиците като човек, който не знае друго занимание освен да се радва на живота и да се любува пред витрините на великолепните магазини. Не след дълго обаче свърна в странична улица и изчезна в сградата на съда, за да предаде лично едно писмо на асесора Шуберт. То съдържаше три кратки реда с настоятелната молба двамата Волф от село Хелфенщайн да бъдат преместени на по-висок етаж, и то в някоя от килиите, които гледат към двора.
22. A3 ОБВИНЯВАМ!
— Какво?… Нима вече е станало седем часа? — възкликна вечерта на същия ден министърът на вътрешните работи с невярващ поглед към големия стенен часовник. — Заповядайте, седнете, драга Вреде! Сам виждате, че не стоя без работа. Ала и през ум не ми минаваше, че още сега ще ме заведете при княз Ван Зом. Само една минутка… това са последните подписи!
Лявата му ръка започна припряно да отваря една папка подир друга, а дясната след кратък мигновен поглед върху чисто изписаните с канцеларски краснопис редове слагаше подпис долу вдясно.
Префектът на полицията Вреде замислено угаси пурата си в пепелника и каза:
— Да, да, аз съм свръхточен. Това е заради поканата на Ван Зом с необикновените обстоятелства. Всъщност, ваше превъзходителство, просто не мога да повярвам, че той успя там, където цялата полиция… — …където цялата полиция нищо не направи, искате да кажете, драги Вреде! — засмя се министърът, затвори последната папка и енергично се изправи. — Не го отричаме, добро хрумване е поне веднъж напук на досегашните традиции да допуснем този вълк единак, на всичко отгоре и лаик, да работи по въпросния случай. Още си спомням как се съпротивлявахте със зъби и нокти!
— Лесно ви е на вас, ваше превъзходителство. Много ми се иска да чуя какво бихте казали, ако най- неочаквано някой непознат си напъха носа тук — при тези думи той се огледа наоколо, — тук във вашата светая светих!
— Това е нещо по-различно, драги Вреде. Тук всичко е унаследено, всичко е традиция, схема… тук всеки, кой повече кой по-малко, страда от липса на оригинално мислене и въображение… а при вас вее друг вятър. При вас… там всеки човек си има стойност. При вас все още има истинска борба… Дивия запад в големия град. Във вашите предградия — прерии и мрежа от малки улички, пълни с престъпници, все още играят роля естествената проницателност и изобретателност, личната смелост.
— Ще ме извините, ваше превъзходителство! И в нашето ведомство е цяла джунгла от параграфи и законови разпоредби! Най-важното е: на никой от господа престъпниците да не падне и косъм от главата! За предпочитане е дузина свестни хора да се простят с живота си! Както чувам, бил внесен нов законопроект — полицейският служител ще има право да използва оръжие само при самозащита, и то тогава, когато е вече мъртъв!
— Ставате несправедлив, драги Вреде. Пожелавам ви някой хубав ден удоволствието да седнете ей тука в това кресло!
— Опазил ме Бог!
— Ето, виждате ли? Във вашата работа още има остатъци от романтика. От момче съм мечтал за подобна дейност — или да бъда следотърсач в Дивия запад, или пък да стана детектив. Но съдбата не пожела и се залових с онова, което още от младежките си години не можех да понасям и…
Червената завеса пред входа се разтвори и един служител съобщи, че колата е пристигнала и чака.
— Добре, да тръгваме, драги Вреде! Струва ми се, че ще прекараме чудесна вечер в дома на княза. Наистина съм любопитен да видя какво ще ни сервира.
— Нима ваше превъзходителство не знае нещо по-определено?
— Колкото и вие, драги Вреде. Ван Зом ни обещава, не, той ни гарантира пълното разобличаване на Капитана, след като неотдавна му дадохме всички пълномощия без да вдига много шум с помощта на вашите хора да вземе от Роленбург своята загадъчна болна и да я отведе у дома си.
— Да, да — кимна Вреде. — Тъй да се каже, чисто отвличане под надзора на полицията. Нечуван случай!
— Е, да. Освен това знам още — продължи министърът, — че тази вечер се събират почти всички съдебни заседатели, които на времето издадоха присъдата в процеса Хелфенщайн-Бург.
— Какво говорите, ваше превъзходителство! Старият таен съветник Щиве дали ще бъде там?
— Да, и председателят на тогавашния съд ще е там!
