— Но нали той отдавна излезе в пенсия! Дори не знаех, че е още жив. Сигурно е доста над седемдесетте, нали?
— Хмм, от цялата работа тази вечер няма да изпита кой знае каква радост. Но е по-добре от времето, когато издаде онази присъда… а ето я и колата, Вреде. Качвайте се!… Карай към дома на княз Ван Зом!
Двата бели коня на сиви петна потеглиха.
Действително вечерта в дома на Ван Зом се събра странно общество. Ако сред гостите не бяха министърът и полицейският префект, полковник фон Тифенбах и Улрике фон Хелфенщайн, както и лекарите професор доктор Хофман и доктор Цандер, човек би помислил, че там се помещаваше клуб на юристите. И наистина, тук си бяха дали среща всички господа, които имаха по-значително участие в съдебния процес по двойното убийство в околностите на Хелфенщайн. Като най-млад представител на правосъдието в тази компания се беше появил асесор Шуберт.
Да се прекара цяла вечер в дома на Ван Зом беше особено преживяване. Обществена тайна беше, че князът обича редките скъпоценности и че къщата му представлява пълна с изненади съкровищница. По меките килими безшумно и бързо сновяха добре възпитани слуги, които водеха гостите и им обясняваха едно или друго, доколкото самите бяха в състояние да го сторят.
Непринудената вечеря на отделни маси бе вече привършила. Гостите се бяха обособили на малки групи. Префектът на полицията Вреде, самият стар юрист, разговаряше на професионални теми с тайния съветник Щиве.
— Охо — боботеше съдията с побеляла глава, — не е хубаво, че вестникарите оракулстват пред цялата общественост за някакви си съдебни грешки! Така се разклаща авторитета на съдийското съсловие, а той му е толкова необходим. Това би трябвало да се забрани!
— Ще се предизвика истинска буря сред вестникарския свят, господин таен съветник!
— Но ако ги оставим да вършат каквото си искат, ще подкопаят уважението към най знатното съсловие! Не, господин префект, завиждам на хирурзите — във вестниците няма да прочетете за несполучлива операция.
— Нова това е нещо друго, на ножа на лекаря се поверява животът на страдащ човек, който трябва да оздравее — по Божия воля и доколкото се простират човешките възможности. А работата на съдията е да доказва вината на престъпниците, да освобождава човечеството от тях, както и да оправдава невинните. Тук всичко зависи от непредвидими обстоятелства и всевъзможни случаи, тъй че човешко е да се заблудиш.
Стържещият глас на Вреде достигаше почти цялата редица на помещения, изпълнени с гости, и лека- полека около двамата спорещи се насъбраха господата „от занаята“.
— Признавам го! — разпалено извика тайният съветник Щиве. — Но продължавам да твърдя, че несполучливите операции са много по-често срещани от съдебните грешки, тоест от несправедливите присъди. И ще ви го докажа. При хирургическата намеса всичко зависи от сръчността и уменията на един- единствен лекар, провеждащ операцията, а за да решат участта на един човек, в съда заседават голям брой трезво мислещи, спокойни и опитни мъже, които никой не принуждава да бързат. И едва колективната мъдрост на тези хора води до произнасяне на присъдата, и то чак след следствия и открити заседания, които често продължават седмици и месеци. Ето защо, господин полицейски префект, ми се иска да допълня твърдението си със следното заключение: съдебна грешка, погрешна присъда в един съд със съдебни заседатели е нещо изключено!
— Ха, май идвам тъкмо навреме, господин таен съветник! — обади се Ван Зом над главите на наобиколилите ги хора. — В ръцете ми попадна стара пожълтяла вестникарска страница със статия за съдебен процес, който би трябвало да се разгледа от зрителния ъгъл на вашето последно съждение. Става въпрос за едно двойно убийство. Убиецът е бил осъден на смърт и… както често с нас си играе случайността или пък Провидението… едва наскоро разбрах, че родителите на осъдения понастоящем са на работа при мен.
— Неприятно! Извънредно неприятно! — каза тайният съветник с гримаса на отвращение. — В крайна сметка човек не може да търпи около себе си родителите на един убиец! Освен ако не искате да намекнете…
— О, те са спокойни, тихи, почтени хора. Бащата, някой си Ернст Бург, е бил по-рано лесничей. От компетентните власти издействах за него разрешение да си промени името. Е. Бург! Прочетете го обратно и ще получите — Грубе. Така се нарича понастоящем този Бург.
Изненаданият таен съветник вдигна едната си ръка и господата, намиращи се между него и Ван Зом, се отдръпнаха настрани.
— Бург ли? Лесничей?… А-а, знам го този случай, ваша светлост! Голям шум се вдигна около него… самият аз ръководех цялата работа. Класически пример колко бездънно дълбоко може да бъде моралното падение на човешката душа. Този Бург, синът, казваше се Герхард Бург… о, паметта ми е като попивателна хартия… мммда, ваша светлост, този пропаднал човек имаше нахалството всичко да отрича!
— И до ден-днешен родителите му твърдят, че е бил невинен.
— Естествено! Всички родители защитават децата си! Трогателни примери за невероятното твърдоглавие, с което кръвни роднини или влюбени се застъпват за близките си!
— Но още на времето е имало доста гласове, които са изразили силни съмнения. А също и вестникът, за който току-що споменах, е на мнение…
— Мнение! Мнение! — сърдито избоботи тайният съветник. — Някакъв си вестникар! Той какво може… — Тъй като префектът на полицията Вреде се покашля настойчиво, съветникът сметна за уместно да смени острия тон. — Извинете, ваша светлост — каза той, — че бях малко груб, но се засягам, когато чуя, че хора, пишещи вестникарски дописки, искат да се изкарат по-умни и по-разсъдливи от председателя на съда, от съдии и съдебни заседатели. Случаят Бург сега идва като по поръчка. Един класически случай. А и добре стана, че се отвори дума за него точно днес, понеже тук виждам доста от господата, които взеха в него участие. Трима, не, петима такива господа! Навярно имам основание да кажа, че на времето, както винаги постъпваме, най-съвестно търсихме на чия страна е правото, за да отсъдим справедливо. Казвам справедливо, ваша светлост! Не, не правете пренебрежителен жест, ваше превъзходителство! Ще защитя този случай — дължа го както на себе си, така и на моите господа колеги. Ясно си спомням, ваша светлост… тогава тази работа не беше лека и на всички ни струваше много усилия да останем безпристрастни към онзи закоравял злодей. Той умееше ловко да се защитава… о, той беше умен младеж, много изпечен тип!
— Това ще рече, че сте бил твърдо убеден във вината му, нали?
— Що за въпрос, ваша светлост? За това говори и самата присъда!
— Толкова сте сигурен в себе си, уважаеми господин таен съветник, че не мога да си позволя да се усъмня в думите ви, макар упорито да се твърди, че невинен човек е бил обявен за виновен!
Тайният съветник Щиве подигравателно поклати олисялата си глава и каза:
— Добрият съдия не бива да се вслушва в мнението на тълпата.
— Много правилно — усмихна се Ван Зом. — Тълпата прекалено бързо си съставя мнение, при което изпада в заблуда. Да вземем за пример случая, за когото сега всички говорят! Най-изненадващо една болна жена е била изместена от известното лечебно заведение Роленбург. Хората приказват за отвличане, за престъпление, в действителност полицията премести оттам болната. Нищо противозаконно, напротив, било е предотвратено противозаконно деяние.
— Ха! — възкликна един от съдиите. — Говорите за съпругата на банкера фон Хелфенщайн, нали?
— Точно така — потвърди князът.
— А какво знаете вие за този загадъчен случай? — осведоми се тайният съветник Щиве, който, както желаеше Ван Зом, за момента се отклони от темата Бург.
— Какво знам за случая ли, почитаеми господин таен съветник? — отвърна князът. — Вероятно всичко, защото самият аз съм инициаторът. Мога да опиша подробно хода на събитията и да назова причините, които ми дадоха повод да се намеся. Ала преди това ще помоля всички присъстващи за честната им дума да запазят пълно мълчание за онова, което се говори тук и което предстои да става! Още веднъж ви уверявам, че не съм извършил нищо противозаконно. Изслушайте ме, почитаеми господа! По поръчение на господин министъра и на господин полицейския префект Вреде, които в момента присъстват тук като свидетели за истинността на твърдението ми, аз се намирах по следите на един престъпник. Имах сериозни причини да смятам, че същият престъпник е използвал отрова, за да докара госпожа Нора фон Хелфенщайн до
