Здрач

Точно тогава входната врата се удари рязко и аз подскочих при удара.

— Няма никаква снимка никъде из колата. — Оплакващият се глас на Джейкъб ни достигна преди притежателят му. Рамената на ризата му бяха влажни от дъжда, от косата му падаха капки, докато заобикаляше ъгъла.

— Хмм — изсумтя Били, внезапно оттегляйки се, като завъртя стола към сина си. — Предполагам, че съм я оставил вкъщи.

Джейкъб извъртя драматично очи.

— Страхотно.

— Е, Бела, кажи на Чарли — Били се спря за момент преди да продължи, — че сме наминали.

— Непременно — измърморих аз.

Джейкъб беше изненадан.

— Тръгваме ли си вече?

— Чарли ще е навън до късно — обясни Били, докато минаваше покрай Джейкъб.

— Оу. — Джейкъб изглеждаше разочарован. — Е, предполагам, че ще се видим някой друг път тогава, Бела.

— Разбира се — съгласих се аз.

— Пази се — предупреди ме Били. Не отговорих.

Джейкъб помогна на баща си през вратата. Помахах им кратко, като погледнах набързо към сега празният ми пикап, и след това затворих вратата още преди да са тръгнали.

Постоях около минутка в коридора, като се заслушах в звука на колата им, която се отдалечаваше от алеята. Останах на мястото си, като чаках раздразнението и притеснението да отминат. Когато напрежението накрая отслабна малко, се отправих нагоре, за да сменя елегантните си дрехи.

Пробвах няколко различни блузи, като не знаех какво да очаквам довечера. Докато се концентрирах върху това, което предстоеше, това което се бе случило преди малко бе станало незначително. Сега когато не бях под влиянието на Джаспър и Едуард, започнах да наваксвам за това, че не бях ужасена преди. Бързо се отказах да си търся тоалет — като се преоблякох в стара фланелена риза и джинси — като знаех, че и без това ще съм с палтото си цяла вечер.

Телефонът иззвъня и аз изтичах надолу по стълбите, за да го вдигна. Имаше само един глас, който исках да чуя — всичко друго би било разочарование. Но знаех, че ако той иска да говори с мен, вероятно би се материализирал в стаята ми.

— Ало? — попитах аз без дъх.

— Бела? Аз съм — каза Джесика.

— О, здрасти, Джес. — Накарах се да се върна обратно в реалността. Имах чувството, че не съм говорила с Джес от месеци, наместо от няколко дни. — Как минаха танците?

— Беше толкова забавно! — изписка Джесика. Като не се нуждаеше от повече подканвания, тя започна отчета на всяка минута от миналата вечер. Аз пусках „ммм“ и „аах“ на подходящите места, но не беше лесно да се концентрирам. Джесика, Майк, танците, училището — всички изглеждаха странно неудачни в този момент. Очите ми продължаваха да се стрелкат към прозорците, като се опитвах да преценя степента на светлина зад тежките облаци.

— Чу ли какво ти казах, Бела — попита Джес, подразнена.

— Съжалявам, какво?

— Казах, че Майк ме целуна! Можеш ли да повярваш?

— Та какво прави ти вчера? — предизвика ме Джесика, все още раздразнена от липсата ми на внимание. Или навярно бе разочарована, че не бях поискала детайлите.

— Нищо, всъщност. Просто се размотавах навън, за да се порадвам на слънцето.

Чух колата на Чарли в гаража.

— Чула ли си нещо от Едуард Кълън?

Предната врата се затръшна и можех да чуя Чарли, който се движи в коридора.

— Ъ — поколебах се аз, като не се сещах каква ми беше историята.

— Здрасти, хлапе! — извика Чарли, като влезе в кухнята. Помахах му.

Джес чу гласът му.

— О, баща ти е там. Няма значение — ще говорим утре. Ще се видим по тригонометрия.

— До скоро, Джес. — Затворих телефона. — Здрасти, тате — казах аз. Той си миеше ръцете в мивката. — Къде е рибата?

— Сложих я във фризера.

— Ще отида да взема няколко преди да са замръзнали — Били остави малко от пържената риба на Хари Клиъруотър този следобед. — Постарах се да звуча ентусиазирано.

— Така ли? — Очите на Чарли светнаха. — Тази ми е любимата.

Чарли поразчисти, докато приготвях вечерята. Не отне много време преди да седнем на масата и да ядем в мълчание. Чарли се наслаждаваше на храната си. Чудех се как да изпълня задачата си, като се борех да измисля начин да повдигна темата.

— Та какво прави днес? — попита той, като ме изкара от блянът ми.

— Е, този следобед се мотах около къщата… — Само в остатъка от следобеда, всъщност. Опитах се да поддържам гласът си жизнерадостен, но стомахът ми се бе свил. — А тази сутрин бях при семейство Кълън.

Чарли изпусна вилицата си.

— Къщата на доктор Кълън? — попита той с удивление.

Престорих се, че не забелязвам реакцията му.

— Аха.

— Какво си правила там? — Не беше вдигнал обратно вилицата си.

— Ами, имам нещо като среща тази вечер с Едуард Кълън тази вечер, и той искаше да ме запознае с родителите си… Тате?

Изглеждаше така, сякаш Чарли получава аневризма.

— Тате, добре ли си?

— Ти излизаш с Едуард Кълън? — избуча той.

О-па.

— Мислех си, че харесваш семейство Кълън.

— Той е прекалено възрастен за теб — започна да проповядва той.

— Ама ние двамата сме в един клас — поправих го аз, макар че беше по-прав отколкото можеше да си представи.

— Чакай… — Той се спря. — Кой беше Едуин?

— Едуард е най-малкият, онзи с червеникавокафявата коса. — Онзи красивият, онзи божественият…

— О, е, това е… — той се бореше за думата, — … по-добре, предполагам. Не ми харесва онзи големият. Убеден съм, че е мило момче и така нататък, но изглежда прекалено… зрял за теб. Този Едуин гадже ли ти е?

— Едуард, тате.

— Е, такъв ли е?

— Един вид, предполагам.

— Миналата вечер каза, че не се интересуваш от което и да е момче от града. — Той вдигна вилицата си отново, така че можех да видя, че най-лошото е минало.

— Е, Едуард не живее в града, татко.

Той ми хвърли пренебрежителен поглед, докато дъвчеше.

— Както и да е — продължих аз, — всичко това е на доста ранен етап, нали знаеш. Не ме излагай с разговори за гаджета, става ли?

— Кога ще дойде?

— Ще бъде тук след няколко минути.

— Къде ще те води?

Простенах силно.