колкото и незначителен да е предмета. Той гледа на себе си като на ловец и като на нищо друго. Съществуването му е погълнато от преследване и едно предизвикателство е всичко, което иска от живота. Внезапно му предоставихме едно прекрасно предизвикателство — голям род от силни бойци, всички загрижени да защитят единственият раним елемент. Нямаш си и на представа в каква еуфория е в момента. Това е любимата му игра, и ние я направихме още по-вълнуваща за него. — Тонът му беше изпълнен с отвращение.
Той се спря за момент.
— Но ако не бях застанал пред теб, той щеше да те убие още тогава — каза той с безнадежден гняв.
— Мислех си… мислех си, че не мириша за останалите така… както за теб — казах колебливо.
— Това е така. Но това не означава, че не си изкушение за всеки един от тях. Ако
Потреперах.
— Мисля, че нямам друг избор освен да го убия сега — промърмори той. — На Карлайл няма да му хареса това.
Можех да чуя гумите да минават през моста, макар че не можех да видя реката в тъмното. Знаех си, че наближаваме. Трябваше да го попитам сега.
— Как можеш да убиеш вампир?
Той ме погледна с неразгадаеми очи и гласът му внезапно бе остър.
— Единственият начин, за който може да си сигурен, е да го разкъсаш на късове, и после да подпалиш парчетата.
— И другите двама ще се бият с него?
— Жената определено. Не съм сигурен за Лорън. Нямат много силна връзка — той е с тях само за удобство. Той беше засрамен от Джеймс на поляната…
— Но Джеймс и жената — те ще се опитат да те убият? — попитах аз със суров глас.
— Бела, да не си
— Той все още ли ни следва?
— Да. Въпреки това няма да атакува къщата. Не и тази вечер.
Той сви по невидимата алея, като Алис ни следваше отзад.
Паркирахме пред колата. Лампите отвътре бяха светнати, но те почти не разпръскваха мрака на заобикалящата гора. Емет отвори вратата ми преди пикапа да е спрял — той ме издърпа от седалката, придърпа ме като футболна топка към гръдният си кош, и притича с мен към вратата.
Нахлухме в огромната бяла стая, Едуард и Алис бяха от двете ни страни. Всички бяха там — вече бяха станали на крака при звука от приближаването ни. Лорън стоеше в средата им. Можех да чуя тихо ръмжене дълбоко в гърлото на Емет, докато ме поставяше до Едуард.
— Той ни следи — обяви Едуард, като гледаше опасно към Лорън.
Лицето на Лорън бе безрадостно.
— Страхувах се от това.
Алис изтанцува до страната на Джаспър и прошепна нещо в ухото му — устните й трептяха от скоростта на тихата й реч. И двамата изтичаха нагоре по стъпалата. Розали ги изгледа, след което бързо застана до Емет. Красивите й очи бяха напрегнати и — когато неволно проблеснаха към моето лице — яростни.
— Какво ще направи той? — Карлайл попита Лорън със смразяващи нотки.
— Съжалявам — отговори той. — Страхувах се, че когато момчето ви я защити, това ще го настрои още повече.
— Можеш ли да го спреш?
Лорън поклати глава.
— Нищо не може да спре Джеймс веднъж щом е започнал.
— Ние ще го спрем — обеща Емет. Нямаше съмнение какво имаше предвид.
— Не можеше да го спрете. Никога не съм виждал нещо подобно на него през тристата ми години живот. Той е абсолютно смъртоносен. Затова и се присъединих към групата му.
Лорън клатеше глава. Той погледна към мен, объркан, и после обратно към Карлайл.
— Сигурни ли сте, че си заслужава?
Яростният рев на Едуард изпълни стаята — Лорън се отдръпна назад.
Карлайл погледна сериозно Лорън.
— Опасявам се, че ще ти се наложи да направиш избор.
Лорън разбра. Замисли се за момент. Лицето му обходи всяко лице, след което огледа ярката стая.
— Заинтригуван съм от живота, който сте създали тук. Но няма да се намесвам в това. Не търся вражда с никой от вас, но няма и да се изправя срещу Джеймс. Мисля да се насоча на север — към този Денали клан. — Той се поколеба. — Не подценявайте Джеймс. Той има брилянтен ум и сетива, които нямат равни на себе си. Той се чувства точно толкова удобно в човешкият свят, колкото и вие изглеждате, но той няма да излезе наглава с вас… Съжалявам за това, което се случва тук. Наистина съжалявам. — Той наклони главата си, но го видях да хвърля още един озадачен поглед към мен.
— Върви си с мир — беше официалният отговор на Карлайл.
Лорън отново се огледа дълго около себе си, и побърза да излезе.
Мълчанието продължи по-малко от секунда.
— Колко близо? — Карлайл погледна Едуард.
Есме вече се движеше — ръката й докосна незабележим ключ на стената и със рев, огромни метални капаци започнаха да се затварят около стъклената стена. Облещих се.
— На около пет километра отвъд реката — обикаля наоколо за да се срещне с женската.
— Какъв е планът?
— Ще го подведем, след което Джаспър и Алис ще я отведат на юг.
— И тогава?
Гласът на Едуард беше категоричен. — Веднага щом Бела е в безопасност, започваме лова.
— Предполагам, че няма друг начин — съгласи се Карлайл с мрачно лице.
Едуард се обърна към Розали.
— Качете се горе и си разменете дрехите — заповяда Едуард. Тя го изгледа с ясно недоверие.
— Че защо да го правя? — изсъска тя. — Каква ми е тя на мен? Освен заплаха — една опасност, която ти избра да натресеш на всички ни.
Отдръпнах се назад от отровата в гласът й.
— Роуз… — промърмори Емет, като сложи ръка на рамото й. Тя се отдръпна от него.
Наблюдавах Едуард внимателно, като знаех какъв ме темперамента, разтревожена за реакцията му.
Но той ме изненада. Той погледна встрани от Розали, сякаш не бе проговорила, сякаш не съществуваше.
— Есме? — попита спокойно той.
— Разбира се — прошепна Есме.
Есме ме бе взела в ръцете си за по-малко от един сърдечен удар, и бе притичала нагоре по стълбите преди да ахна от шок.
— Какво правим? — попитах бездиханно, когато тя ме постави на крака в тъмна стая нейде из вторият етаж.
— Опитваме се да объркаме миризмата. Няма да проработи за дълга, но може да помогне да те изведем оттук. — Можех да чуя дрехите й да падат на пода.
— Не мисля, че сме еднакъв размер… — поколебах се аз, но ръцете й рязко издърпаха блузата през главата ми. Бързо свалих джинсите от себе си. Тя ми подаде нещо, беше като риза. Борех се да уцеля правилните дупки, докато вкарвах ръцете си. Веднага щом свърших, тя ми подаде панталоните си. Скочих в
