тихо вадеше купища случайни дрехи, които той хвърляше към моята посока.
— Да не би да е скъсал с теб? — Чарли беше объркан.
— Не! — изкрещях, малко по-бездиханна, докато тиках всичко в чантата. Едуард хвърли още няколко неща от скрина към мен. Сакът беше доста пълен вече.
— Какво се случи, Бела? — Чарли извика през вратата, като удряше отново по нея.
—
— Ще бъда в пикапа — тръгвай! — прошепна той и ме избута към вратата. Той изчезна през прозореца.
Отключих вратата и грубо избутах Чарли, като се борех с тежката си чанта, докато слизах надолу по стъпалата.
— Какво стана? — извика той. Той беше точно зад мен. — Мислех си, че го харесваш.
Той ме хвана за лакътя в кухнята. Въпреки че все още бе объркан, хватката му бе здрава.
Той ме завъртя, за да го погледна, и можех да разбера от лицето му, че той нямаше никакво намерение да ме пусне да си ида. Можех да се сетя само за един начин, за да се измъкна, и той включваше да го нараня толкова много, че вече се мразех само заради това, че го обмислях. Но нямах време, а и исках да го запазя в безопасност.
Изгледах баща си, с пресни сълзи в очите, породени от това, което се канех да направя.
— Харесвам го — и точно там е проблема. Не мога повече така! Не мога да се обвързвам повече с това място! Не искам да се окажа в капан в този тъп, скучен град като мама! Няма да направя същата тъпа грешка като нея. Мразя това място — не мога да остана и минута повече!
Той пусна ръката ми така, сякаш го бе ударил ток. Извърнах се от шокираното, наранено лице и се отправих към вратата.
— Белс, не можеш да тръгнеш сега. Вечер е — прошепна той иззад мен.
Не се обърнах.
— Ще спя в пикапа, ако се изморя.
— Почакай само още една седмица — помоли ме той, все още зашеметен. — Рене ще се е върнала дотогава.
Това напълно ме извади от релси.
— Какво?
Чарли продължи бързо, почти бърборещ от облекчение, докато се колебаех.
— Тя се обади, докато ти беше навън. Нещата не вървят така добре във Флорида, и ако не подпишат договора на Фил до края на седмицата, те ще се върнат в Аризона. Помощник треньора там им казал, че може да намерят място за него.
Поклатих глава, като се опитвах да пренаредя сега обърканите си мисли. Всяка минаваща секунда поставяше Чарли в по-голяма опасност.
— Имам ключ — промърморих аз, като завъртях дръжката. Той беше прекалено наблизо, на една ръка разстояние от мен, лицето му смаяно. Не можех да губя повече време в спорове с него. Щеше да се наложи да го нараня още повече.
— Просто ме пусни да си ида, Чарли. — Повторих последните думи на майка ми, както когато тя си е тръгвала през тази врата преди много, много години. Казах ги доколкото гневно можах, и отворих рязко вратата. — Не се получи, ясно? Наистина, наистина
Жестоките ми думи свършиха работата — Чарли замръзна на прага, поразен, докато аз избягах в нощта. Бях чудовищно изплашена от празният двор. Бягах диво към пикапа, като си представях тъмна сянка зад мен. Хвърлих чантата си в коритото и отворих вратата. Ключът ме чакаше в запалителя.
— Ще ти се обадя утре! — извиках аз, като желаех повече от всичко, да мога да му обясня нещата още тогава, като знаех, че нямаше да мога. Форсирах двигателя и потеглих.
Едуард се пресегна за ръката ми.
— Спри колата — каза той, когато къщата и Чарли бяха изчезнали зад нас.
— Мога да карам — казах през стичащите се сълзи.
Дългите му ръце внезапно сграбчиха талията ми и кракът му отмести моя от педала за газта. Той ме придърпа през скута си, като отмести ръцете ми от кормилото, и внезапно той бе на шофьорското място. Пикапът не помръдна встрани и със сантиметър.
— Няма да можеш да откриеш къщата — обясни той.
Внезапно зад нас проблеснаха светлини. Обърнах се към задният прозорец с очи разширени от ужас.
— Това е просто Алис — увери ме той. Отново взе ръката ми.
Умът ми беше изпълнен с образи на Чарли на прага на вратата.
— Преследвача?
— Той чу края на твоето изпълнение — каза Едуард безрадостно.
— Чарли? — попитах уплашено.
— Преследвачът тръгна след нас. Сега бяга зад нас.
Тялото ми изстина.
— Можем ли да го надбягаме?
— Не. — Но той усили скоростта, докато говореше. Двигателят на пикапа изви протестиращо глас.
Планът ми внезапно не изглеждаше вече толкова брилянтен.
Гледах назад към фаровете на Алис, когато пикапът потрепери и тъмна сянка се изправи отвъд прозореца.
Смразяващият кръвта писък продължи само за част от секундата, преди ръката на Едуард да запуши устата ми.
— Това е Емет!
Той пусна устата ми и обхвана талията ми с ръка.
— Всичко е наред, Бела — обеща той. — Ще бъдеш в безопасност.
Спринтирахме през тихият град към северната магистрала.
— Не бях осъзнал, че все още намираш животът в малкият град за скучен — каза той общително, и знаех, че се опитва да ме разсее. — Изглеждаше така, сякаш се приспособяваш доста добре — особено напоследък. Може би сам се хвалех, че правя животът ти малко по-интересен.
— Не бях мила — признах аз, като игнорирах опитът му за развлечение, гледайки към коленете си. — Това беше същото нещо, което майка ми му е казала, когато го е напуснала с мен. Можеш да го наречеш удар под кръста.
— Не се тревожи. Той ще ти прости. — Усмивката му бе малка, но не докосваше очите му.
Вгледах се отчаяно в него и той видя голата паника в очите ми.
— Бела, всичко ще е наред.
— Но няма да е наред, когато не съм с теб — прошепнах аз.
— Ще сме отново заедно след няколко дни — каза той, като стегна ръката си около мен. — Не забравяй, че идеята беше твоя.
— Беше най-добрата идея — разбира се, че е моя.
Усмивката, с която ми отвърна беше безрадостна и изчезна незабавно.
— Защо се случи това? — Попитах аз, гласът ми заразителен. — Защо аз?
Той гледаше мрачно към пътят пред нас.
— Вината е моя — бях глупак да те изоблича така. — Гневът в гласът му бе насочен вътрешно.
— Нямах това предвид — настоях аз. — Бях там, голяма работа. Това не притесни останалите двама. Защо този Джеймс реши да убие
Той се поколеба преди да отговори.
— Огледах доста добре умът му тази вечер — започна той с нисък глас. — Не знам дали е имало начин да избегна това, веднага щом те видя. Наистина вината