— Това е без значение. Ще се погрижим той да е в безопасност и само това е важно.
— Ами този преследвач? Той видя начина, по който се държа тази вечер. Ще си помисли, че си с мен, където и да си.
Емет ме погледна, обидно изненадан отново.
— Едуард, послушай я — притисна той. — Мисля, че тя е права.
— Да, така е — съгласи се Алис.
— Не мога да направя това — гласът на Едуард беше леден.
— Емет също трябва да остане — продължих аз. — Той определено забеляза Емет.
— Какво? — Емет се обърна срещу мен.
— Ще го хванем по-лесно, ако останеш — съгласи се Алис.
Едуард я изгледа скептично.
— Мислиш, че трябва да я оставя да тръгне сама?
— Разбира се, че не — каза Алис. Джаспър и аз ще я вземем.
— Не мога да направя това — повтори Едуард, но този път имаше следа от поражение в гласът му. Логиката работеше върху него.
Опитах се да бъда убедителна.
— Помотай се тук около седмица… — видях изражението му в огледалото и се поправих бързо — … няколко дни. Остави Чарли да види, че не си ме отвлякъл, и прати тоя Джеймс за зелен хайвер. Постарай се напълно да изгуби следите ми. След това ще се срещнем. Вземи заобиколен път, разбира се, и Джаспър и Алис ще се приберат вкъщи.
Можех да видя как обмисля въпроса.
— Къде ще се срещнем?
— Финикс. — Разбира се.
— Не. Той ще чуе, че отиваш там — каза той нетърпеливо.
— А ти ще го направиш да изглежда така сякаш е хитрина, очевидно. Той ще знае, че ние знаем, че той слуша. Никога няма да повярва, че отивам в действителност на мястото, където отивам.
— Проклета е — изкикоти се Емет.
— И ако това не проработи?
— Има няколко милиона души във Финикс — информирах го аз.
— Не е чак толкова трудно да намери телефонен указател.
— Няма да се прибирам вкъщи.
— Оу? — запита той, с опасна нотка в гласът си.
— Достатъчно голяма съм, че да си взема свое място.
— Едуард, ние ще бъдем с нея — напомни му Алис.
— Ами вие какво ще правите във Финикс? — попита я той язвително.
— Ще стоим на закрито.
— На мен ми харесва. — Емет без съмнение си мислеше как сгащват Джеймс.
— Млъкни, Емет.
— Виж, ако се опитаме да го нападнем, докато тя е още наоколо, има по-голяма вероятност някой да се нарани — тя ще се нарани, или ти, докато се опитваш да я предпазиш. Но, ако го хванем насаме… — Той замълча с лека усмивка. Бях права.
Джипът пълзеше бавно сега, докато карахме през града. Въпреки смелата ми реч, можех да усетя космите по ръцете ми да се изправят. Помислих си за Чарли, сам в къщата, и се опитах да си вдъхна кураж.
— Бела. — Гласът на Едуард беше много нежен. Алис и Емет погледнаха през прозорците си. — Ако позволиш да ти се случи нещо — каквото и да е — ще те държа отговорна за това. Разбираш ли това?
— Да — преглътнах аз.
Той се обърна към Алис.
— Джаспър може ли да се справи с това?
— Имай му доверие, Едуард. Той се справя много, много добре, като се има предвид всичко.
—
И грациозната малка Алис изви устните си в ужасяваща гримаса и изпусна гърлено ръмжене, което ме накара да залепна за седалката от страх.
Едуард й се усмихна.
— Но запази мнението си за себе си — промърмори той внезапно.
19. СБОГУВАНИЯ
Чарли ме очакваше. Всички лампи в къщата бяха светнати. Умът ми беше празен, докато се опитвах да измисля начин, за да го накарам да ме пусне. Това нямаше да е особено приятно.
Едуард паркира бавно, далеч от пикапа ми. И тримата бяха остро нащрек, изпънати в седалките си, ослушвайки се за всеки звук от гората, вглеждайки се във всяка сянка, улавяйки всеки мирис, като търсеха нещо, което не си е на мястото. Двигателят спря и аз стоях неподвижно, докато те продължаваха да се ослушват.
— Не е тук — каза Едуард напрегнато. — Да тръгваме.
Емет се пресегна да ми помогне със закопчалките.
— Не се тревожи, Бела — каза той с нисък, но весел глас, — ще се погрижим бързо за нещата тук.
Почувствах влага да пълни очите ми, докато гледах Емет. Почти го познавах и все пак, по някакъв начин, да не знам кога ще го видя отново след тази вечер беше мъчително. Знаех, че това е едва слабо предвкусване на сбогуванията, които ми предстояха да преживея през следващият час, и мисълта за това, накара сълзите ми да потекат.
— Алис, Емет. — Гласът на Едуард беше заповеднически. Те се разпръснаха безшумно в тъмнината, бързо изчезвайки. Едуард отвори вратата ми и взе ръката ми, след което ме придърпа в защитната прегръдка на ръцете си. Той ме изпрати сковано към къщата, очите му претърсваха нощта.
— Петнайсет минути — предупреди ме той изпод дъха си.
— Мога да го направя — подсмръкнах аз. Сълзите ми ме бяха вдъхновили.
Спрях се под навеса и взех лицето му в ръцете си. Погледнах яростно в очите му.
— Обичам те — казах с нисък, напрегнат глас. — И винаги ще те обичам, без значение какво ще се случи.
— Нищо няма да ти се случи, Бела — каза той също толкова разгорещено.
— Просто следвай плана, става ли? Пази Чарли заради мен. Той няма да ме харесва много след това, и искам да мога да му се извиня по-късно.
— Влизай вътре, Бела. Трябва да побързаме. — Гласът му беше напрегнат.
— Още едно нещо. — Прошепнах страстно. — Не ме слушай изобщо какво ще ти кажа тази вечер! — Той се бе навел, така че всичко, което трябваше да направя, бе за се изправя на пръсти, за да целуна изненаданите му, замръзнали устни с колкото сила можех. След което се обърнах и ритнах вратата.
— Махай се, Едуард! — извиках му, като изтичах вътре и затръшнах вратата пред все още шокираното му лице.
— Бела? — Чарли бе обикалял всекидневната и вече бе на крака.
— Остави ме на мира! — креснах му аз през сълзи, които се стичаха неудържимо сега. Побягнах нагоре по стълбите към стаята ми, като затръшнах вратата и я заключих. Притичах към леглото си, като се метнах на пода, за да взема сака си. Бързо бръкнах изпод матрака, за да взема завързаният стар чорап, където държах тайните си спестявания.
Чарли чукаше на вратата ми.
— Бела, добре ли си? Какво става? — Гласът му беше изплашен.
— Отивам си
— Той посегна ли ти? — Гласът му клонеше към гняв вече.
— Не! — изпищях няколко октави по-високо. Обърнах се към скрина ми, и Едуард вече беше там, като
