грация в началото. Но аз също те нараних.
— Вината е моя.
— Няма да позволя да поемеш цялата вина, Бела. Или цялата слава, също. Знам как да се възстановя.
— За какво говориш? — попитах аз. Внезапната безумна светлина в очите му ме изплаши. Той погледна слънцето, а след това ми се усмихна.
— Има доста хубава битка, която се води долу. Не мисля, че ще е толкова трудно да се изкарам извън кадър.
Думите му потънаха в ума ми, бавно, една по една, а не можех да дишам. Въпреки всичките ми намерения да премахна Джейкъб вън от живота си напълно, не можех да осъзная до тази секунда, колко надълбоко ножът трябваше да влезне.
— О, не, Джейкъб! Не, не, не, не! — извиках в ужас. — Не, Джейк, не! Моля те, не! — коленете ми започнаха да треперят.
— Каква е разликата, Бела? Това само ще го направи по-удобно за всички. Няма да ти се наложи да се местиш.
— Не! — гласът ми се повиши. — Не, Джейкъб! Няма да ти позволя.
— Как ще ме спреш? — той се подигра, усмихвайки се, за да премахне болката в гласа си.
— Джейкъб, умолявам те! Остани с мен! — щях да падна на колене, ако можех въобще да се помръдна.
— За петнадесет минути, докато изпусна цялата битка? Така че да избягаш от мен веднага щом разбереш, че съм добре? Трябва да се шегуваш.
— Няма да бягам. Промених си мнението. Ще го измислим някак, Джейкъб. Винаги има компромис. Не отивай!
— Не лъжи!
— Не лъжа. Знаеш какъв ужасен лъжец съм. Погледни в очите ми. Ще остана, ако го направиш!
Лицето му стана грубо.
— И аз мога да бъда кума ти на сватбата?
Мина момент преди да мога да проговоря, и пак отговора, който успях да му дам бе:
— Моля те!
— Така си помислих и аз! — каза той, лицето му се успокои отново, но не и необузданата светлина в очите му.
— Обичам те, Бела! — промърмори той.
— Обичам те, Джейкъб! — прошепнах аз пречупено.
— Знам го по-добре от теб! — усмихна се той.
Той се обърна да си ходи.
— Всичко! — казах аз след него със задушен глас. — Всичко, което искаш, Джейкъб! Само не го прави!
Той се спря и се обърна бавно.
— Не мисля, че имаш предвид това.
— Остани! — умолявах го аз.
Той поклати глава.
— Не, отивам! — той спря, сякаш решаваше нещо. — Но мога да го оставя на съдбата.
— Какво имаш предвид?
— Няма нужда да правя нещо обмислено — ще направя най-доброто за приятелите ми и ще оставя, каквото трябва да стане, да стане! — той сви рамене. — Ако можеш да ме убедиш, че наистина искаш да се върна — повече, отколкото да вършиш егоистичните неща.
— Как? — попитах аз.
— Можеш да ме помолиш? — предложи той.
— Върни се! — прошепнах аз. Как можеше да се съмнява, че не го мисля.
Той поклати глава, а след това се усмихна.
— Не ти говоря за това.
Отне ми секунда да разбера какво говори и защо през цялото време ме гледа с това гордо изражение — толкова сигурен в моята реакция. Скоро след като просветлението ми дойде, аз изтърсих думите без да ме интересува цената.
— Ще ме целунеш ли, Джейкъб?
Очите му се разшириха учудени, а след това се свиха от съмнение.
— Ти блъфираш.
— Целуни ме, Джейкъб! Целуни ме и после се върни.
Той се колебаеше в сянката, борейки се със себе си. Наполовина беше обърнат на запад, торсът му беше завъртян далеч от мен, но краката му стояха, където са. Все още гледайки далеч, той направи една несигурна стъпка към мен, а след това още една. Той обърна лице, за да ме погледне, очите му бяха съмнителни.
Взирах се. Нямах и на идея какво изражение имах.
Той се поклати на петите си, а след това се наклони напред, скъсявайки разстоянието между нас в три дълги крачки.
Знаех, че щеше да пресметне преимуществата на ситуацията. Очаквах го. Стоях неподвижно — очите ми затворени, пръстите ми с свиха в юмруци от двете ми страни — когато с двете си ръце той хвана лицето ми и устните му намериха моите с желание, което не беше далеч от насилие.
Можех да усетя гнева му, когато неговите устни откриха моята пасивна съпротива. Едната ръка се придвижи към тила ми, като се сви в юмрук при корените на косата ми. Другата ръка грубо хвана рамото ми, разтърсвайки ме, а след това ме придърпа към него. Ръката му продължи надолу по моята, хвана китката ми и я сложи върху врата му. Оставих я там, все още свита на топка, несигурна колко далеч бих отишла в отчаянието си да го запазя жив. През цялото време неговите устни, объркано меки и топли, опитвайки се да изкопчат отговор от моите. Когато разбра, че няма да си махна ръката, той освободи китката ми, ръцете му почувстваха пътя си надолу към талията ми. Неговата гореща ръка намери кожата ми и ме придърпа напред, притискайки моето тяло към неговото.
Устните му се отказаха за момент от моите, но аз знаех, че не беше близо до края. Устата му проследи линията на челюстта ми, а след това изследва дължината на шията ми. Той пусна косата ми, търсейки другата ми ръка, за да я сложи върху врата ми като първата.
И двете му ръце бяха свити около кръста ми, а устните му намериха ухото ми.
— Можеш да се справиш по-добре от това, Бела! — той прошепна с дрезгав глас. — Твърде много го мислиш!
Потрепнах, когато усетих как зъбите му ухапаха ухото ми.
— Точно така! — измънка той. — Поне веднъж покажи какво чувстваш.
Поклатих глава механично, докато едната му ръка се вплете отново в косата ми, за да ме спре.
Гласът му стана кисел.
— Сигурна ли си, че искаш да се върна? Или наистина искаш да умра?
Гняв ме разтърси като удар след тежък юмрук. Беше твърде много — той не беше честен.
Ръцете ми вече бяха около врата му, затова грабнах два кичура от косата му — игнорирайки болката в дясната си ръка — и се дърпах назад, опитвайки да отдалеча лицето си от неговото. И Джейкъб разбра погрешно.
Той беше твърде силен, за да разпознае, че ръцете ми, опитвайки се да издърпат косата му от корените, искаха да му причинят болка. Вместо гняв, той го си го представи за страст. Той помисли, че най-накрая му отговарям.
С необуздано издишане, той прилепи устните си към моите, пръстите му се вкопчиха обезумяло в кожата на кръста ми.
Сътресението от гнева обърка моя крехък себеконтрол — неговия неочакван възторжен отговор го премахна напълно. Ако тук имаш само триумф, щях да му устоя. Но крайната му неприкритост от внезапната му радост разби моята решителност, деактивира я. Умът ми се откъсна от тялото ми и аз му отвръщах на
