Гласът на Алис беше леден, когато тя му отговори.
— Вече ме накара да следя решенията на Волтури, да следя за завръщането на Виктория, да следя всяка стъпка на Бела. Искаш да добавиш още някого ли? Трябва да наблюдавам Чарли или стаята на Бела, или къщата, или цялата улица също ли? Едуард, ако се опитвам да правя прекалено много, нещата ще започнат да ми се изплъзват.
— Изглежда вече са ти се изплъзнали — сопна се Едуард.
— Тя не е била в опасност. Нямало е какво да видя.
— Щом гледаш Италия, защо не си ги видяла да изпращат…?
— Не мисля, че са те — настоя Алис. — Щях да ги видя.
— Кой друг би оставил Чарли жив?
Потреперих.
— Не знам — рече Алис.
— Много полезно.
— Престани, Едуард — прошепнах аз.
Той се обърна към мен, лицето му все още разгневено, зъбите му стиснати. Той ме гледаше така половин секунда и после, изведнъж, изпусна парата. Очите му се разшириха, а челюстта му се отпусна.
— Права си, Бела. Съжалявам. — Той погледна към Алис. — Прости ми, Алис. Не трябваше да си го изкарвам на теб. Това беше непростимо.
— Разбирам — увери го Алис. — Нито съм щастлива от това.
Едуард пое дълбоко дъх.
— Добре, да погледнем на това логически. Какви са възможностите?
Всички веднага се поотпуснаха. Алис се отпусна и се облегна на кушетката. Карлайл тръгна бавно към нея, погледът му беше надалеч. Есме седна на дивана пред Алис, сгъвайки краката си на седалката. Само Розали остана неподвижна, с гръб към нас, гледайки през стъклото, служещо за стена.
Едуард ме придърпа към дивана и седнах до Есме, която се посмести, за да ме прегърне с една ръка. Той задържа ръката ми здраво в двете свои.
— Виктория? — попита Карлайл.
Едуард поклати глава.
— Не. Не познах миризмата. Може да е бил някой от Волтури, някой, който никога не съм срещал…
Алис също поклати глава.
— Аро все още не е казвал на никого да я провери. Ще видя това. Чакам го.
Едуард рязко вдигна глава.
— Гледаш за официално нареждане.
— Мислиш, че някой действа по собствена воля? Защо?
— Идея на Кай — предположи Едуард, лицето му отново напрегнато.
— Или на Джейн… — каза Алис. — Те двамата имат възможността да изпратят непознато лице…
Едуард се намръщи.
— И мотивацията.
— Въпреки всичко, няма никакъв смисъл — рече Есме. — Ако който и да е бил е чакал Бела, Алис щеше да го види. Той — или тя — не е имал намерение да нарани Бела. Или Чарли.
Свих се при изричането на името на баща ми.
— Всичко ще е наред, Бела — прошепна Есме, галейки косата ми.
— Но каква е била целта тогава? — замисли се Карлайл.
— Проверяват дали съм още човек? — предположих аз.
— Възможно е — каза той.
Розали въздъхна достатъчно силно, че да я чуя. Тя се беше размърдала, а лицето й беше обърнато в очакване към кухнята. От друга страна, Едуард изглеждаше обезсърчен.
Емет нахлу в кухнята, с Джаспър точно зад него.
— Отдавна е заминал, преди часове — съобщи Емет разочаровано. — Следата отиде на изток, после на юг и изчезна в един страничен път. Чакал е кола.
— Лош късмет — измърмори Едуард. — Ако беше тръгнал на запад… е, щеше да е добре кучетата да свършат нещо полезно.
Трепнах и Есме разтри рамото ми.
Джаспър погледна Карлайл.
— Никой от нас не го разпозна. Но ето — той протегна ръка, в която държеше нещо зелено и смачкано. Карлайл го взе от него и го задържа пред лицето си. Видях, докато преминаваше от една ръка в друга, че беше счупено листо от папрат. — Може би ти ще познаеш миризмата.
— Не — рече Карлайл. — Не ми е позната. Никой, който някога съм срещал.
— Може би гледаме на това по грешен начин. Може би е съвпадение… — започна Есме, но спря, когато видя скептичните изражения на останалите. — Нямам предвид, че е съвпадение фактът, че непознат е избрал наслуки къщата на Бела и я е посетил. Исках да кажа, че може този някой да е бил просто любопитен. Миризмата ни е навсякъде около нея. Може да се е чудел какво ни привлича там?
— Защо тогава не е дошъл направо тук? Ако е бил любопитен? — настоя Емет.
— Ти би го направил — рече Есме с внезапно мила усмивка. — Ние, останалите обаче не сме толкова директни. Семейството ни е много голямо — той или тя може би се е уплашил. Но Чарли не е наранен. Тогава не би трябвало да е враг.
Просто любопитен. Както Джеймс и Виктория бяха първоначално? Мисълта за Виктория ме накара да потреперя като лист, макар че едно от нещата, за които бяха сигурни, беше, че не е била тя. Поне не този път. Тя щеше да продължи да спазва собствените си правила. А това беше просто някой друг, някой непознат.
Бавно осъзнах, че вампирите вземат много по-голямо участие в света отколкото си мислех преди. Колко ли пъти средно човек се бе сблъсквал с тях без изобщо да разбере? Колко ли смъртни случаи несъзнателно бяха обявени за престъпления и инциденти, а всъщност се дължаха на тяхната жажда? Колко ли претъпкан щеше да е този нов свят когато най-накрая се присъединях към него?
От забуленото ми бъдеще ме побиха тръпки.
Кълънови размишляваха над думите на Есме с различни изражения. Виждах, че Едуард не беше съгласен с теорията й, а на Карлайл много му се искаше тя да е права.
Алис сви устни.
— Не мисля така. Времетраенето беше съвсем точно… посетителят е бил много внимателен да не осъществи контакт. Почти сякаш той или тя е знаел, че аз ще видя…
— Може да е имал други причини да не осъществи контакт — напомни й Есме.
— Има ли всъщност значение кой е бил? — попитах аз. — Просто възможността някой да ме е търсил… не е ли достатъчна причина? Не бива да чакаме до завършването.
— Не, Бела — бързо каза Едуард. — Не е толкова лошо. Ако наистина си в опасност, ще разберем.
— Помисли за Чарли — напомни ми Карлайл. — Помисли колко болка ще му причиниш, ако изчезнеш.
— Аз мисля за Чарли! Той е този, за когото се тревожа! Ами ако малкият ми гост е бил жаден миналата нощ? Докато съм около Чарли, той също е мишена. Ако нещо му се случи, аз ще съм виновна!
— Едва ли, Бела — каза Есме, като погали отново косата ми. — И нищо няма да се случи на Чарли. Просто ще трябва да бъдем малко по-внимателни.
— По-внимателни? — повторих невярващо.
— Всичко ще е наред, Бела — обеща Алис.
Едуард стисна ръката ми.
И можех да видя по всяко едно от красивите им лица, че нищо, което кажа, няма да промени мнението им.
Возенето до вкъщи беше тихо. Бях много разочарована. Против убеждението си, бях все още човек.
— Няма да бъдеш сама и за секунда — обеща Едуард, докато ме караше към дома на Чарли. — Някой от нас винаги ще бъде там. Емет, Алис, Джаспър…
