някога трябва да има първи път.
— Няма съмнение! — Джейкъб се съгласи. Сега той бързаше. — Трябва да се върнем при Сам. По кое време?
— Колко е най-късно за вас?
И тримата обърнаха очи.
— По кое време? — Джейкъб повтори.
— Три часа?
— Къде?
— Около три мили на север от станцията на горските надзиратели. Елате от запад и ще можете да проследите миризмата ни.
— Ще бъдем там!
Те се обърнаха да тръгват.
— Чакай, Джейк! — извиках след него. — Моля те! Не прави това!
Той се спря, обърна се и ми се ухили, докато Куил и Ембри вървяха нетърпеливо към вратата.
— Не ставай смешна, Бела! Ти ми даваш много по-добър подарък, отколкото този, който ти дадох аз.
— Не! — извиках отново. Звука на електрическа китара приглуши риданието ми. Той не отговори, побърза да настигне приятелите си, които вече бяха заминали. Гледах безпомощно как Джейкъб изчезна.
18. ИНСТРУКЦИИ
— Това беше най-дългото парти в световната история — оплаквах се аз по пътя за вкъщи.
Едуард изглежда беше съгласен.
— Вече свърши — каза той, разтривайки ръката ми утешително.
Защото бях единствената, нуждаеща се от утешение. Сега Едуард беше добре — всички Кълънови бяха добре.
Всички те ме успокоиха — Алис се протегна и ме помилва по главата като си тръгвах, гледайки Джаспър многозначително, докато внезапно преливащо спокойствие не се обви около мен; Есме ме целуна по челото и ми обеща, че всичко ще е наред; Емет се смееше шумно и ме попита защо единствено на мен беше позволено да се бия с върколаци… отговорът на Джейкъб бе успокоил всички, почти ги беше развеселил след дългите седмици изпълнени с напрежение. Несигурността бе изместена от увереност. Купонът бе завършил с истинско празнуване.
Не и за мен.
Достатъчно лошо — ужасно — беше, че Кълънови щяха да се бият заради мен. Беше прекалено много дори фактът, че трябваше да позволя това. Вече чувствах, че става повече, отколкото можех да понеса.
Не и Джейкъб също. Не и глупавите му, изгарящи от желание братя — повечето бяха дори по-малки от мен. Те просто бяха много едри, мускулести деца и гледаха на това като на пикник на плажа. Не можех да изложа и тях на опасност. Усещах нервите си изтъркани и изтощени. Не знаех колко още щях да удържам желанието да се разкрещя.
Сега шептях, за да държа гласа си под контрол.
— Ще ме вземеш с теб тази вечер.
— Бела, изморена си.
— Мислиш, че ще мога да заспя?
Той се смръщи.
— Това е само опит. Не съм сигурен дали ще е възможно всички да си… съдействаме. Не искам да присъстваш на това.
Сякаш това ме притесни още повече и ме тласна към отиването.
— Ако не ме вземеш, ще се обадя на Джейкъб.
Очите му се присвиха. Това беше удар под кръста и го знаех. Но нямаше начин да ме оставят.
Той не отговори; вече бяхме пред къщата на Чарли. Лампата светеше.
— Ще се видим горе — промърморих аз.
Отидох на пръсти до входната врата. Чарли беше заспал в хола, изпадаше от прекалено малкия диван и хъркаше толкова силно, че и да включех резачка нямаше да се събуди.
Разтресох рамото му силно.
— Татко! Чарли!
Той измърмори с все още затворени очи.
— Вече съм си вкъщи — ще си изкривиш гръбнака като спиш така. Хайде, време е за преместване.
Бяха нужни още няколко разтърсвания, а очите му не се отвориха изобщо през целия път, но успях да го вдигна от канапето. Помогнах му да си легне в леглото, където се срути върху завивките облечен и отново започна да хърка.
Нямаше да ме търси в скоро време.
Едуард чакаше в стаята ми, докато аз си измих лицето и се преоблякох в дънки и тениска. Той ме гледаше безрадостно от люлеещия се стол като окачвах комплекта, който Алис ми беше подарила в дрешника.
— Ела тук — казах аз, хващайки го за ръка и издърпвайки го на леглото ми.
Побутнах го да легне на леглото и после се свих срещу гърдите му. Може би той беше прав, че бях достатъчно уморена, за да заспя. Нямаше да го оставя да се измъкне без мен.
Той ме зави с одеялото и после ме придърпа близо до себе си.
— Моля те, успокой се.
— Разбира се.
— Това ще проработи, Бела. Чувствам го.
Стиснах зъби.
Той все още изглеждаше успокоен. Никой, освен мен, не се интересуваше дали Джейкъб и приятелите му щяха да пострадат. Дори Джейкъб и приятелите му. Особено те.
Той можеше да каже, че почти съм изгубила битката си.
— Чуй ме, Бела. Това ще бъде лесно. Новосъздадените ще бъдат напълно изненадани. Дори нямат представа, че върколаците съществуват. Виждал съм как се държат на групи, когато Джаспър си го спомня. Наистина вярвам, че ловните способности на върколаците ще работят безупречно срещу тях. А когато са разделени и объркани, няма да има какво да правят останалите от нас. Някой може дори да пропусне — пошегува се той.
— Лесна работа — измърморих беззвучно срещу гърдите му.
— Шшш — той ме погали по бузата. — Ще видиш. Не се тревожи сега.
Той започна да тананика приспивната ми песен, но за пръв път това не ме успокои.
Хора — е, вампири и върколаци, всъщност, но все пак — хора, които обичах можеха да пострадат. Заради мен. Отново. Щеше ми се лошият ми късмет да се насочваше по-внимателно. Чувствах се сякаш крещях на празното небе: Нали мен искаш — ето ме тук! Само мен!
Опитах се да измисля начин да направя точно това — да насоча лошия си късмет само към мен. Нямаше да е лесно. Трябваше да изчакам, да изчакам удобен момент…
Не заспах. Минутите минаваха бързо, за мое учудване, и аз все още бях будна и напрегната, когато Едуард се изправи заедно с мен в седнало положение.
— Сигурна ли си, че не искаш да останеш и да поспиш?
Погледнах го кисело.
Той въздъхна и ме грабна на ръце преди да скочи през прозореца ми.
Той препускаше през черната мълчалива гора, носейки ме на гърба си и дори в тичането му можех да доловя повишеното настроение. Той тичаше по начина, по който тичаше когато бяхме само двамата, само за забавление, само за да почувства вятъра в косата си. Беше от нещата, които, в по-малко притеснителни времена, биха ме зарадвали.
