преди да се обърне пак към Алис. — Всички говорят за партито, което родителите ти са спретнали снощи. Обзалагам се, че сте имали доста за чистене.
Алис сви рамене. Като я знам, всичко вече бе готово.
— Струваше си! Беше страхотно парти! — каза тя.
— Къде е Едуард? — Чарли попита малко неохотно. — Помага в чистенето ли?
Алис въздъхна, а лицето й стана трагично. Вероятно беше сцена, но беше твърде перфектно за мен да бъде положително.
— Не! Той подготвя уикенда с Емет и Карлайл!
— Ще се катерят отново?
Алис кимна, а лицето й изведнъж стана отчаяно.
— Да! Всички отиват, освен мен. Всички винаги отиваме на излет в края на годината, един вид празнуване, но тази година реших, че е по-добре да пазарувам, отколкото да се катеря, а никой от тях няма да остане с мен, изоставена съм.
Тя се намръщи, изражението й толкова опустошено, че Чарли се наведе към нея, протягайки ръка, търсейки начин да помогне. Гледах я съмнително! Какво правеше?
— Алис, скъпа, защо не останеш с нас? — предложи Чарли. — Мразя да те мисля сама в тази голяма къща!
Тя въздъхна. Нещо ме настъпи по крака под масата.
— Ау! — протестирах аз.
— Какво? — Чарли се обърна към мен.
Алис ми хвърли разочарован поглед. Можех да кажа, че тя си мисли колко съм бавна тази вечер.
— Ударих си крака! — промърморих аз.
— О! — той погледна пак към Алис. — Та, какво мислиш?
Тя ме настъпи пак, но този път по-леко.
— Ъ, тате, знаеш, че нямаме друго помещение. Обзалагам се, че Алис не иска да спи на пода ми…
Чарли сви устни. Алис направи разочарованото изражение отново.
— Може би Бела може да остане с теб! — предложи той. — Преди твоите хората да се върнат.
— О, ще дойдеш ли, Бела? — Алис ми се усмихна лъчезарно. — Нямаш нищо против да пазаруваш с мен, нали?
— Разбира се! — съгласих се аз. — Пазаруване. Добре.
— Кога тръгват? — попита Чарли.
Алис направи друга гримаса.
— Утре.
— Кога ме искаш?
— След вечеря, предполагам — каза тя, а след това сложи пръст под брадичката си, замислена. — Нямаш планове за събота, нали? Искам да излезем извън града да пазаруваме, а ще отнеме цял ден!
— Не в Сиатъл! — Чарли прекъсна, а веждите му се събраха.
— Разбира се, че не! — Алис се съгласи веднага, макар да знаехме, че Сиатъл е безопасен в събота. — Мислех си за Олимпия, например…
— Ще ти хареса, Бела! — Чарли беше изпълнен с облекчение. — Отиди да се забавляваш!
— Да, татко. Ще бъде страхотно!
С един лесен разговор, Алис беше изчистила списъка за войната.
Едуард се върна не толкова късно. Той прие пожеланията на Чарли за приятно пътуване без изненада. Той каза, че тръгват рано сутринта и каза „лека нощ“ преди обичайното време. Алис тръгна с него.
Аз се измъкнах скоро след като те си тръгнаха.
— Не може да си изморена! — Чарли възрази.
— Малко! — излъгах аз.
— Няма съмнение защо обичаш да пропускаш партитата — измънка той. — Отнема ти толкова много време да се възстановиш.
Горе Едуард вече лежеше на леглото ми.
— Кога ще се срещнем с вълците? — промърморих аз, когато отидох да легна до него.
— След час.
— Това е добре. Джейк и приятелите му имат нужда от сън.
— На тях не им е толкова нужен, колкото на теб! — той подчерта.
Смених темата, допускайки, че Едуард ще се опита да ме убеди да си остана вкъщи.
— Алис каза ли ти, че ме отвлича отново?
Той се ухили.
— Всъщност не те отвлича.
Взирах се в него объркана, а той тихо се засмя на изражението ми.
— Аз съм единственият, който има правото да те държи насила, помниш ли? — каза той. — Алис отива да ловува с останалите! — той въздъхна. — Предполагам, че нямам нужда от това сега.
— Ти ме отвличаш?
Той кимна. Обмислих го за кратко. Без Чарли, който да подслушва, проверявайки ме често. И без къща пълна с напълно будни вампири с обезпокоително чувствителен слух… само аз и той — напълно сами.
— Всичко наред ли е? — попита той, обезпокоен от мълчанието ми.
— Е… разбира се, освен едно!
— Какво? — очите му бяха разтревожени. Беше изумително, но някак си той все още изглеждаше несигурен за „задържането“ ми. Може би имаше нужда да се поправя.
— Защо Алис не каза на Чарли, че тръгваш тази вечер? — попитах аз.
Той се засмя успокоен.
Наслаждавах се на пътуването до сечището повече от предишната нощ. Все още се чувствах виновна, уплашена, но не бях ужасена. Можех да се движа. Можех да видя какво се задаваше и почти повярвах, че може би всичко ще е наред. Едуард очевидно беше доволен от идеята да пропусне битката… и това правеше доста трудно да се съмнявам, че ще бъде лесно. Той нямаше да остави семейството си, ако не го вярваше. Може би Алис беше права, че се тревожа твърде много.
Отидохме до сечището последни.
Джаспър и Емет вече се биеха — просто загряваха, съдейки по смеха им. Алис и Розали се бяха излегнали на земята наблюдавайки. Есме и Карлайл си говореха на няколко метра от нас, главите им бяха сближени, пръстите преплетени и не обръщаха никакво внимание. Тази нощ беше по-светла, луната светеше през тънките облаци, а аз лесно можех да видя трите вълка, които седяха в кръг, разделени, за да виждат от всеки ъгъл.
Беше лесно да разпозная Джейкъб, щях да го позная веднага, дори и да не беше погледнал, когато приближавахме.
— Къде са останалите? — зачудих се аз.
— Не е нужно всички да бъдат тук. Един ще свърши работата, но Сам не ни вярва достатъчно, за да прати Джейкъб сам, макар че Джейкъб изгаряше от желание. Куил и Ембри са неговите обичайни… предполагам, че можеш да ги наречеш закрилници.
— Джейкъб ти вярва.
Едуард кимна.
— Той ни вярва, за да не го убием. Това е всичко.
— Ще участваш ли тази вечер? — попитах аз колебливо. Знаех, че на него ще му бъде толкова по- трудно да седи отстрани, отколкото на мен. Може би и повече.
— Ще помогна на Джаспър, когато има нужда. Той иска да опита някои неравни групи, да ги научи как да се справят с множество нападатели.
Той сви рамене.
И нова вълна от паника разтърси моя краткотраен миг на доверие.
Те все още ни превъзхождаха. А аз го правех по-лошо.
Взирах се в полето, опитвайки се да скрия реакцията ми.
